Да започнем с очевидното. Говорим за много добър сериал. Сценарий, диалози, режисура, операторска работа, актьорска игра, специфика на онази епоха – всичко е изпипано до съвършенство. Макар че познаваме сюжета, най-малкото защото много от нас са го преживели лично, постоянно си задаваме въпроса: а какво ли ще се случи нататък? И нямаме търпение веднага щом свърши някоя от сериите, веднага да пуснем следващата. Това е най-доброто доказателство за успеха на една творба.

Изключително майсторско е съчетаването на историческия разказ и личния живот на героите. Изобщо каквито и суперлативи да бъдат изречени относно художествените качества на сериала, ще бъдат напълно заслужени.

И тук идва големият въпрос. Какъв е поводът за създаването на „Чернобил“ и защо излиза точно сега? Както вече споменах, историята е известна на всички. От гледна точка на информацията сериалът не казва нищо ново. А и няма как да каже. Всичко около аварията в Чернобил отдавна е ясно. До най-малките подробности. Много е писано, говорено и показвано за дефектите на ядрените реактори тип РБМК, за грешките на операторите на централата във фаталната нощ, за престъпното мълчание на властите относно последствията от взрива, за героизма и саможертвата на „ликвидаторите“. Дори не е и кръгла годишнина, която обикновено подсеща продуценти и автори отново да обърнат внимание на някое значимо събитие. Така че истинските мотиви на създателите на „Чернобил“ трябва да бъдат търсени някъде другаде, а не в клишираното „истината винаги трябва да бъде повтаряна“ или „не бива да забравяме“.

На първо място, целта на сериала е да бъде уязвена Русия. Да, там се разказва за една отдавна несъществуваща държава, наречена Съветски съюз, и за една отдавна забравена идеология, наречена комунизъм. Само че колко от зрителите биха направили това разграничение? Политолозите и професорите по история ще го направят. Само че какъв ли е техният дял сред гледащите сериали? Огромното болшинство зрители не прави разлика между някогашния СССР и днешна Русия. И за това не са виновни те. Как ще правят разлика, когато вече толкова години именно политолозите и професорите по история твърдят , че Русия и СССР е едно и също нещо, че технологията на управление изобщо не се е променила, че дори ръководителите са един и същи типаж. Съответно няма никаква промяна от 1986 г. до днес. А значи случилото се тогава спокойно би могло да се случи и днес.

Това е тънката червена линия, която върви през целия сериал. Руснаците са алкохолици, грубияни, аматьори и най-вече лъжци. Вярно, има и герои, готови да се жертват в името на истината, ама те са малко и системата винаги ги смачква. Така че, като цяло, на руснаците не може да се има никакво доверие. Особено в сферата на такива, пълни с опасности материи като ядрената технология. Ако светът се изправи пред ядрена катастрофа, предизвикана било от авария в някоя централа, било от оръжие, това ще е само и единствено по вина на руснаците. Заради току-що изброените им отрицателни качества. Трагедията в Чернобил е резултат не само от човешка грешка, внушават авторите на сериала. Дълбоката причина е порочността на системата. А след като системата почти не е променена оттогава, както твърди антируската пропаганда, значи и безопасността на ядрените централи е на същото ниско ниво. И разбира се, всички държави, които разчитат на руските ядрени технологии, са потенциални жертви на всевъзможни катастрофи. Изводът – никакво взаимодействие с руснаците в тази сфера. Ама трябва да произвеждате енергия? Разбира се. Ето ви втечнен газ. Американски. Произвеждайте на воля. Е, той е по-скъп, ама няма опасност от радиация. Която неминуемо ще се появи, ако оставите на руснаците да ви строят централите. Тези, които са достатъчно наивни да им се доверяват, да гледат „Чернобил“. Моментално ще им мине желанието.

Ето това е съвършената манипулативна техника. Взимаш едно трагично събитие от миналото, пренасяш го върху съвременността и внушаваш, че повторението на някогашните драматични събития е неизбежно. Защото хората са същите – от най-високите до най-ниските етажи. За да бъде постигнато това внушение, са допустими всякакви средства. Ето едно от тях. В „Чернобил“ за кратко се появява и тогавашният съветски лидер Михаил Горбачов. Някога Западът го боготвореше. И как няма да го боготвори, когато той направи немалко за разпадането на Съветския съюз. В сериала обаче няма и намек от доброто отношение към този персонаж. Горбачов е показан като нерешителен човек, който много повече се вълнува от това какво ще обяснява на чуждестранните партньори, отколкото от съдбата на собствения си народ. Не би могло и да има друга трактовка, при положение че за русофобската пропаганда руските/съветските ръководители винаги са отрицателни персонажи. А човекът на върха на властовата пирамида задължително е най-лошият. Днес руският ръководител се нарича Владимир Путин, съответно той е най-лошият. Ето така „Чернобил“ затвърждава още едно клише на антируските манипулации – Путин е зъл гений, основната му мисъл е как да разруши прекрасния свят на либералната демокрация и да го замени с руския авторитарен модел на управление.

Някой може да възрази, че едва ли авторите на сериала са имали точно това предвид. Да, може и да не е била това основната им цел. Но в крайна сметка важно е в какъв контекст попада дадено произведение и как то бива използвано в хибридната война. Факт – „Чернобил“ е добре направен сериал, използван за нечисти цели. Нещо подобно се случи тези дни с отбелязването на 75-ата годишнина от десанта в Нормандия. Става дума за прословутия Втори фронт, отворен от англо-американските сили срещу хитлеристка Германия. Няма нищо по-естествено от това да бъде почетен героизмът на сражавалите се срещу нацистките войски. Но помпозните чествания имаха и една друга, неспоменавано гласно цел. А именно – да бъде омаловажена ролята на Съветския съюз в разгрома на нацистка Германия. СССР ли? Какъв СССР? А, да, вярно, че имаше и такива, ама те не са толкова важни. Войната я спечелиха англичаните и американците, благодарение на Втория фронт, и ролята на руснаците е напълно спомагателна. Това е манипулативното внушение на отбелязването на годишнината от десанта през 1944 г. И няма значение, че съветска Русия воюва с германците вече три години, че им е нанесла съкрушителни поражения при Сталинград и Курск, че милиони съветски граждани, както военни, така и цивилни, дават живота си в името на победата, че обезверена Германия би капитулирала и без западната намеса. Нищо от това не е важно. Единственото важно е да бъде набита в главата на хората представата, че Западът и само Западът е спечелил войната.

Същото е и с „Чернобил“. Важното е в съзнанието на зрителите да се закрепи представата, че Съветският съюз е синоним на абсолютното зло, а същото важи и за Русия като негова наследница. Преди век Владимир Ленин беше казал, че за болшевиките най-важното изкуство е киното, защото неговите послания достигат до максимален брой хора. „Чернобил“ е доказателство за правилността на тези думи. Създателите му са направили отличен сериал, който прекрасно обслужва антируската пропаганда.