Шефката на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева не намира нищо незаконно в следизборната подмяна на избраните евродепутати от ДПС.  Миналата седмица ЦИК заличи от листата на избраните кандидатите от ДПС Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, след като двамата подадоха заявления за отказ от правото си да бъдат евродепутати, подменяйки по този начин вота на избирателите, които са гласували за тях.

След решението на ЦИК Движение България за гражданите“ (ДБГ) обвини комисията, че е нарушила закона при обявяване на 17-те български евродепутати, като не е съобщила имената на Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ.

„Те се водят избрани и като такива могат да подадат оставка само пред парламента в Брюксел. Това се прави, защото Пеевски е в несъвместимост като български и европейски депутат едновремено и трябва да се откаже от нашия парламент до края на мандата му“, заяви пред бТВ в събота председателят на движението Димитър Делчев.

Тезата му се подкрепя и от редица юристи. На предишните евроизбори през 2014 г. Делян Пеевски направи същия следизборен лупинг, който тогава доведе до един от най-тежките скандали в мандата на предишната ЦИК. Тогава само за няколко часа членовете на комисията преобърнаха мнението си на 180 градуса и тезата, че избраният няма право на отказ след изборния ден, а само преди изборите, се преобърна така, че на следващата сутрин ЦИК гласува за заличаването на Пеевски от листата.

Според юристи, Изборният кодекс (ИК) допуска пренареждане на кандидатските листи поради отпадане на даден кандидат само до определен срок преди изборите. Това може да стане не по-късно от 7 дни преди изборния ден, когато някой от кандидатите почине или изпадне в трайна невъзможност да участва, и не по-късно от 30 дни преди изборите, когато някой от кандидатите се откаже. Тези срокове в чл. 368, ал. 4 от ИК губят смисъл, ако се приеме, че след изборите избраният вече кандидат може да се оттегли и да пренареди листата. Разбира се, никой не може да задължи някого непременно да стане депутат, ако междувременно е променил намеренията си, но след избора той вече може да подаде оставка само пред органа, в който е избран, в случая – пред Европейския парламент, посочва изданието.

„ЦИК заличи от листите Мустафа Карадайъ, защото те се отказаха от правото си да бъдат евродепутати. ЦИК не е нарушила закона“, категорично заяви пред БНР шефката на комисията Стефка Стоева, без да представи повече аргументи.

Стоева е поредният председател на ЦИК, който поиска постоянна изборна администрация. „За това е необходимо решение на парламента, но аз лично бих го предложила“, каза Стоева пред БНР. Тя обаче направи уговорката, че първо е необходим сериозен и задълбочен анализ на изборите и в момента е рано да се правят заключения за необходими промени в изборното законодателство.

Според нея квадратчето „Не подкрепям никого“ вече няма смисъл, след като отпадна санкцията за задължително гласуване.  Важното е в крайна сметка е, че „като цяло изборите преминаха законосъобразно“. „Сигналите и жалбите не бяха много, не бяха и за тежки нарушения“, допълни председателят на ЦИК. „Не са много гражданите, които са гласували машинно. Само 158 968 души общо са се възползвали, т.е. 7.59 процента“, посочи още Стефка Стоева.

В секциите с машинно гласуване те са над 27%, останалите са гласували с хартиена бюлетина, сочат данните на ЦИК. Най-важното е, че въвеждането на машинното гласуване трябва да следва гарантирането на сигурността на вота, особено с оглед на предстоящите местни избори, допълни председателят на ЦИК. Стоева припомни, че на предишните избори машинното гласуване е било под 1%. „Успяхме да се справим с въвеждането на машинното гласуване въпреки кратките срокове. Изпълнихме закона въпреки огромните трудности“, добави Стоева.