Цветан Цветанов унижаваше Бойко Борисов по всички възможни начини. Унижаваше го с работни срещи с посланици и други институции, които не влизат в предмета на дейност на един заместник-председател на партия.

Унижаваше го дори със снимките, които качваше в профила си във Фейсбук. Повечето от тях винаги съдържаха криптирано послание към лидера на  ГЕРБ. Сериозни медии се скъсаха да  цитират Веско  Маринова като причина за раздялата на Борисов с Цветанов. До такава степен се вторачиха в тази третостепенна тема, че от един сайт даже звънели на певеца да го питат.

Иначе всички имат претенции, че познават Борисов, но не разбраха, че името на певеца беше казано ей така, като опит да се прескочат истинските причини. А и защото при дългия разговор между двамата Борисов е забравил  да спомене и  естрадния певец, който покрай Цветанов захлебваше добре с изпълнения на големите форуми на ГЕРБ.

В същото време Борисов даде достатъчно знаци, че разривът е заради други, много по-сериозни причини.   Той не случайно подчерта, че сигналът за рекета на кмета на район „Северен” в Пловдив му е подаден преди пет месеца. И благодари на хората, които са намерили начин да се свържат с него.

Намерили начин  да се свържат с него – това е шифърът за разгадаване на действията на Борисов.  Което от своя страна поставя въпроса: Защо не са подали този сигнал към Цветанов, който се занимаваше с организационната дейност на партията, обикляше регионите за срещи с актива, снимаше се с кметове?

Отговорът го знае всеки редови член на ГЕРБ: Цветанов заглуши напълно канала за обратна връзка с членската маса. Ако някой иска  да открие и другата голяма причина  за детронирането на Цветанов, та потърси речта му пред актива на партията на 20 януари 2019 г.  През последните години Цветанов си повярва  твърде много, вживя се като председател на ГЕРБ, като политическа фигура, от която едва ли не зависят международните отношения на България. И винаги намираше начин да покаже на Борисов, че вече е второстепенна фигура в парламентарната група и партията. Никога не го каза в прав текст, но го „крещеше” от между редовете на всяка своя публична изява.

В горецитираната реч Цветанов припомни, че ГЕРБ управляват 130 общини и че членската им маса е набъбнала до 96 000 души. Благодари поименно на всички общински съветници и кметове от ГЕРБ за усвоени еврофондове, наричайки ги на малки или галени имена. ГЕРБ е най-добрата платформа за решаване на местни проблеми, патетично извика Цветанов и започна да изрежда поименно кметове, които са се прославили с добрата си работа и усвоени еврофондове.  Благодари поименно на доста хора, но го направи само от свое име, а беше редно да благодари и от името на Борисов.  Да покаже, че наистина са тандем.

Но в речта му Борисов  отсъстваше. Чуваше се само „Аз”. Не беше реч на заместник-председател на партията, а лидерска. Каза всичко онова, което би трябвало да каже лидерът на една партия.

Във втората част на речта му „искам” присъстваше във всяко изречение.

Аз искам да направите това, аз искам да постъпите така, искам да дадете всичко от себе си за новата изборна победа.

Борисов бе само ням слушател на ораторската тирада на заместника си.

На финала на своята реч Цветанов съвсем се забрави и благодари и на Борисов за успешното европредседателство. Направи го по  същия начин, по който благодари на общински съветници.

Дори когато анонсираше изказването му го представи като министър- председателят на България, а не председател на ГЕРБV

Цветанов унижи  Борисов по възможно най-йезуитския начин и не му беше за пръв път.   Ако си е вярвал, че това ще продължи до безконечност, значи не е познавал Борисов, въпреки 18-годишната съвместна работа.

Лидерската реч на Цветанов от 20 януари 2019 г.(след 24 минута)