След европейските избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов най-накрая реши да се раздели с дясната си ръка: Цветан Цветанов напусна всички постове в партията и остана само редови член. Въпросът, който възниква сега, гласи: спечели или загуби ГЕРБ с този ход? Срещу решението има няколко аргумента. Първо: ще бъдат загубени ярките организационни качества на г-н Цветанов. Като шеф на предизборния щаб той е записал 12 победи, спечелил е много часовници. Второ: смята се, че може да оглави съпротива в партията срещу Бойко Борисов. Ясно се видя огорчението на Цветанов от връчения му ултиматум – предложението, както се казва в „Кръстникът”, „на което не можеше да откаже”. „Една партия не може само един човек да я управлява”, посочи Цветанов. За толкова години това бе първата му критика срещу Борисов. Организационните таланти на Цветанов са безспорни, но приносите му за ГЕРБ имат контрапункт в скандалите, които неизменно го съпровождат.

„Апартаментгейт” започна всъщност още преди десет години. За страстта на Цветанов към недвижимите имоти, за доходите му с неясен произход, за „златните принтери”, които МВР закупи, докато беше министър, за твърденията, че е разпореждал подслушване на опоненти – за всичко това се заговори още от 2009-2010 година. Така че решението партията да се лиши от неговите услуги е безнадеждно закъсняло. Дори сега, през 2019, Борисов първоначално заложи на половинчатата мярка – Цветанов напусна само постовете в парламента, след което заяви, че „няма кой да го накаже”.

По време на кампанията преди евроизборите Цветанов за първи път бе „изтеглен на заден план”, по думите на самия Борисов. Лидерът на ГЕРБ бе главното действащо лице в тази кампания – той кръводари, преля собствената си харизма в партията, зареди я с енергия. За целта се възползва както от чудесата на дигиталната ера (увековечаването на премиерските изяви на живо във Фейсбук), така и от един предмодерен способ за правене на политика (през Средновековието, преди да има медии, чрез които информацията да стига навсякъде мигновено, кралете обикалят земите си, за да опровергаят слуховете, за да покажат, че са в добро здраве, за да въздадат лична справедливост и да укрепят властта си). С две думи: пиарите на Борисов налучкаха вярното решение.

На тезата за властта на задкулисието бяха противопоставени клипчета от кухнята на политическия процес. Хората надникнаха в лимузината на Борисов. Видяха как премиерът шофира сам, как се среща с избиратели, гали дечица, прегръща баби. Някои само лайкнаха постовете, други ахнаха и простиха, ала мнозина не отидоха да гласуват. Така премиерът Борисов – човек, надарен с огромен политически талант, влезе в ролята на централния нападател, който в крайна сметка спечели мача (изборите) за ГЕРБ. Видя се, че кампанията не само може, а дори трябва да бъде водена без Цветанов в главната роля. Причината: той се превърна във воденичен камък за ГЕРБ, тъй като подозренията за негови прегрешения (както и на други функционери) поставиха под въпрос оцеляването на партията. Макар да бяха спечелени от ГЕРБ, евроизборите показаха, че скандалите са се отразили негативно на партията. ГЕРБ загубиха близо 74 хиляди гласа в сравнение с 2014 година, а тъй като от резултата трябва да извадим вота за техните партньори от СДС, загубените гласове са дори повече от посоченото по-горе число. И още нещо: ако приемем, че евроизборите са битка на твърдите ядра, можем да защитим тезата, че скандалите са отблъснали някои от най-лоялните избиратели на партията. А това е много тревожно за ГЕРБ. Именно тук можем да търсим причината, поради която Борисов продължава да обикаля из страната, твърдо решен да изчисти „къщичката”. А и решението за раздяла с Цветанов вероятно ще успокои поне част от избирателите.

Бунт начело с Цветанов?

Едва ли. Що се отнася до действията на Цветанов оттук нататък: не очаквам бившата дясна ръка да въстане срещу главата на политическия организъм на име ГЕРБ. Първо: тече подмяна на най-верните хора на Цветанов по места. Второ: да, г-н Цветанов може и да се изкуши да разкаже някакви „ужасни неща”, да замеря с мръсно бельо, да вади скелети от гардероба. Малко вероятно е обаче да го направи. Цветанов има дългогодишни проблеми със съдебната система. Достатъчно е да се подскаже на прокуратурата, че е време да възобнови интереса си към него. По-вероятно е Цветанов да вложи организационните си умения в друг политически субект. Той вече подхвърли, че има „оферта” от друга формация, а Иво Христов, бивш шеф на кабинета на президента Радев и новоизбран евродепутат, иронично коментира, че Цветанов може да направи организация на изгорелите бушони от ГЕРБ.

Накратко: без Цветанов ГЕРБ са по-добре. Но оттеглянето му не ознаменува катарзис. Пословичното неведение на Борисов, който разбира последен за прегрешенията на офицерите си, напомня поразително за картината на Салвадор Дали „Дематериализация под носа на Нерон”. Няма как заболяването на партията да бъде излекувано чрез ампутация на крайниците. „Партията има своя лидер, създадена е около неговата харизма.

Цветанов е част от голяма пирамида, в която има множество хора, структури със сърце и душа, които работят за нея“, заяви Лиляна Павлова. Ключовата дума тук е „пирамида”. А в пирамидите, знаем, няма демокрация. Има фараон. Що се отнася до спрягания за наследник на Борисов Томислав Дончев, който изглежда печели симпатии дори сред хора, които не понасят ГЕРБ – не вярвам, че той може да преобрази партията. Г-н Дончев е сред любимците на лидера. А социалната психология отдавна е установила, че харесваме преди всичко онези, с които сме си лика-прилика.