Да жалиш британците, че след Брекзит ще останат без робите за черната работа от бившите соц страни, е все едно да жалиш Менгеле, че след затваряне на концлагерите, няма къде да има да си изпробва садизмите… За едно „Дойче веле” говоря.

С’я ще напиша един огромен, дърт, корпулентен комунизъм –

Хвала на тия партийни и държавни ръководители на България, дето осигуриха черноработници на Шотландия! Бог да ви поживи, както намери за добре…

Ей сега ще ви разкажа…

Водещият от Нова тв Николаев се тревожи за хората, които берат ягоди… Нали знаете – Strawberry Fields Forever – лала-лалаааа тралала-лаааааа…. Та тревожи се той, какво ще стане след Брекзит със сезонните работници от бившите соц-страни, но най-вече кой ще им бере ягодите на хората.

И ни прожектираха едно филмче на „Дойче веле”. Никой шотландец не иска да живее във фургон, да става в 5 и да бачка като роб и тамошните, шотландски земеделци много се тревожат кой ще им работи.

И видяхме градче от фургони… Фургон до фургон, а между тях пътеки за разходки… на робите. В прекрасната, чиста, старинна земя на замъците, викат дойчевелевците. И са го весело озвучили филмчето с музичка от шотландски гайди. Ама не за робите се тревожат те, се разбра, а за Брекзита, щото робите получавали 300 евро на седмица, толкова, колкото изкарвали в страните си за месец.

– Каква поредна футболна драма! – възкликна един футболен коментатор навремето.

Пак ще се опра на Маркес, като библия ми е той… – Банановото дружество и ламаринените къщи, които превзеха прекрасното Макондо.

Е, сега почват големите комунизми. Навремето, когато „Бийтълс” и „Strawberry Fields Forever” бяха „строго забранени”, когато нямаше шоколади, когато пушехме качак, когато за банани майките ни чакаха часове в зимните дни, трепереха в тънките си, скапани палтенца, само и само за да можем да опитаме на Нова година, да помиришем свободния свят, така да се каже… Когато бащите пиеха коняк „Плиска“ и псуваха тихо, под мустак, защото не смееха да псуват като сега, когато ходехме в тъпите им бунгала на Китьен, когато чакахме по 10 години за москвич, когато… Та тогава, хората по села и градчета работеха на полето и в заводите като роби, със сетни сили си строяха триетажни къщи, обзавеждаха и трите етажа, два от които заключваха, та да се запази всичко вътре непокътнато, та като се ожени детето, да има…. На първия етаж или в хола на гнусната панелка, тия хора измъчени, гледаха филми за безработицата в Англия, Шотландия и Ирландия и цъкаха с език….

Хвала, ваща…!

Ваша

В. Люксембургова, съвсем вече трала-лала лала

–
От фейсбук-страницата на Виктория Тинтерова