1. България не е завладяна държава – регулаторите като КЗК, както и съдебната власт действат ефективно и безпристрастно и ако понякога грешат или бездействат, то не е заради защита на някакви частни интереси, политически чадъри и т.н.

2. Няма купен вот – във Варна гражданството спонтанно и без парична стимулация е дало над 10 000 преференции на кандидатка от ГЕРБ, която иначе не е особено популярна в града или извън него. Тази гражданска спонтанност е спестила на кандидата и партията му около два милиона лева, които иначе би трябвало да се вадят от черни каси и да се раздават на избиратели чрез организирани престъпни групи.

3. И да има купен вот, най-много да е само във Варна. Тази оптимистична хипотеза обаче се сблъсква с един емпиричен проблем: три от четирите основни социологически агенции в своите екзитполове и паралелни преброявания даваха преднина на ПП-ДБ, една агенция в екзитпола и две в паралелните преброявания даваха малка преднина на ГЕРБ в рамките на процент най-много. Резултатът излезе обаче разлика от почти две на сто в полза на ГЕРБ-СДС. Злонамерени наблюдатели биха казали, че такива разлики се дължат на купен вот (един процент са 25 000 гласа или около пет милиона лева суха пара). Социолозите обаче сигурно просто са сгрешили – вярно, всички в една посока, но масови социологически грешки стават.

4. Борисов е оневинен и няма нищо общо със скандала „Божков“, Владислав Горанов и т.н. – народният вот има хигиенизиращ ефект и изчиства репутации. Останалата част от хигиенизацията ще я извърши Иван Гешев.

5. „Магнитски“ е намеса във вътрешните работи на България. Списъкът „Магнитски“ се обезсилва заради двата процента, с които ГЕРБ-СДС изскочиха пред ПП-ДБ.

6. Медиите и журналистите не искат да се занимават със скандалите на Борисов, защото те не са интересни на хората. Е, как да питаш за изчезнали 500 милиона от бюджета, когато хората се тревожат за цената на сиренето?

7. Инфлацията е причинена от Асен Василев. Той трябва да се готви за Нобелова награда като финансов министър, който в рамките само на седем месеца успя да създаде много висока инфлация в България и да я изнесе и да зарази световната икономика с нея.

8. Цените ще падат заради победата на ГЕРБ населението на страната с трепет трябва да очаква понижаването им с идването на дисциплинирано фискално управление.

9. Огромен бюджетен дефицит няма, но ще изчезне. Неговите мащаби не са гигантски, както беше твърдяно и се твърди, но той следизборно съвсем ще изчезне.

10. Милиардите външен дълг, натрупани от правителството „Петков“, ще се окажат след победата на Борисов същия процент от БВП, както и при предишното му управление (дори и по-нисък). И този проблем, който и бездруго го нямаше, следизборно ще изчезне съвсем.

11. Левчето на Делян Добрев от „Лукойл“ ще бъде върнато на гражданите. Все пак е добре да не вдигаме очакванията много, защото по време на кампанията се промъкна тезата, че левчето вече е било върнато, след като правителството „Петков“ паднало.

12. Газ ще се лее на ниска цена и „без посредници“. Какво означава това не е много ясно, но то и в рамките на кампанията не беше.

13. Няма да купуваме пак руски газ, но с 30 процента по-скъпо. И тук не е ясно нито какво ще купуваме, нито с 30 процента по-евтино от какво, но обещаното си е обещано.

14. „Турски поток“ отново става „Български поток“ и заработва само и единствено в български интерес. Макар че България е платила (и отказала неустойки) за около четири милиарда лева за построяване на съоръжението, макар че то е

резервирано 90 процента за поне десетилетие за руски газ, макар че то транзитира газ за други страни, макар че не е ясно кога точно ще се изплати за българския данъкоплатец, то все пак е в наш национален интерес. И, разбира се, няма пропуснати ползи от това, че вместо в него, не сме инвестирали този ресурс в нещо по-смислено.

15. Партия „Възраждане“ заслужава уважение, защото за нея гласуват много висшисти. А и това е партия, която не напада Борисов и ГЕРБ. По тази причина и ИТН заслужават голямо уважение, въпреки първоначалните им закани за някакво „изчегъртване“.

16. ГЕРБ-СДС са евроатлантици, но говорят с всички и могат да направят правителство и с министри от служебния кабинет на Радев. Това е така, защото след Борисов, Радев най-много е управлявал страната.

От тази картина на България лъха такъв оптимизъм и перспектива за развитие, че човек наистина започва да се чуди как може да има партии, които

да откажат да влязат в коалиция с ГЕРБ-СДС.

Набива се на очи поведението на ПП-ДБ, част от които избързаха да заявят, че няма да подкрепят правителство с мандат на ГЕРБ или с участие от ГЕРБ. Каква ли може да е причината за една такава липса на желание за взаимодействие с победителя на изборите?

Да не би да не им е подействала груповата хипноза?

Даниел Смилов, Дойче веле