Бихме разгледали вариант част от служебните министри да останат на постовете си, но не всички, тъй като към някои от членовете на настоящото правителство, сме изразили своите резерви. Така съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов коментира пред Нова телевизия във вторник преговорите за състава на новия редовен кабинет.

По думите му подкрепата на ДБ за правителство на „Има такъв народ“ ще зависи от готовността на партията заедно да опитват да съберат мнозинство.

Миналата седмица Мая Манолова лансира идеята служебният кабинет да се трансформира в редовен, която по-късно отхвърлиха и президентът, и премиерът Стефан Янев. Идеята обаче се хареса на БСП.

Партията на Трифонов, която е първа политическа сила с 65 депутати в петък обяви, че ще предложи проект на кабинет, но отново без консултации с останалите парламентарно представени сили. От ИТН заявиха, че ги оставят сами да преценят дали да подкрепят номинираните за министри и управленските приоритети.

„Ние не можем да си представим как колегите от ИТН, които със сигурност не са ни врагове, как виждат процеса на управление, така че да решим системните проблеми, не просто да махнем един или друг“, каза Иванов.

„Отговорното действие е да положим усилия и в рамките на първия мандат, но при ясни политически параметри на това какво управление, не какъв кабинет, а каква парламентарна конфигурация ще застане зад него и около какво ще е обединена“, допълни той.

Според Иванов „Демократична България“ има ръст на избирателите, защото показва яснота как постига целите си и последователността, с която го прави, е част от отговорността към тях. Той даде пример с работата по отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, който до преди година е изглеждала немислимо, а вече намира подкрепа и у президента, и у някои партии, включително у БСП, която е сменила позицията си.

Иванов изрази убеденост, че в новия парламент ще бъде създадена комисия, която да се заеме сериозно с дейността на главния прокурор. „Доверието в твърденията на българската прокуратура е катастрофално ниско не само в България, но и в ЕС. Това удря българската държавност в сърцето“, аргументира се той.

„Сега“