Последствието от тези избори ще е експертен кабинет, който има много малки шансове да изкара четиригодишен мандат. Това означава, че политическата криза не е свършила с тези избори, коментира политологът от „Тренд“ Димитър Ганев в интервю за Mediapool. Той каза, че никой няма да иска да носи отговорност за този кабинет, но такава ще се понесе от всички на следващите избори. „По принцип партиите понасят негативите, след като са били на власт и обикновено подкрепата за тях спада. При ДПС не е така. Те успяват да увеличат своята мрежа, когато са били на власт“, допълни той.

Г-н Ганев, какви са опциите пред Борисов за съставяне на правителство?

Първо, Борисов вече няма опцията да направи още едни избори, за да се окаже в по-добра позиция. Той се намира в много трудно положение, защото е длъжен да направи кабинет като водеща политическа сила. Нови избори за него не са вариант, защото само може да губи. В същото време знае, че новият кабинетът ще е непопулярен. В момента Борисов няма силен ход. Просто няма къде да отиде.

Резултатите от изборите се описват като предупреждение към сегашните партии. Така ли е?

На тези парламентарни избори светна една огромна червена лампа, наподобяваща фар. Извън ДПС и ИТН всички парламентарно представени партии свалят резултатите, а избирателната активност е много по-ниска от наблюдаваните досега рекорди. Говорим за разкриването на много голяма дистанция между избирателите и техните представители. Ако тази тенденция се запази, всички без ДПС ще продължат да губят, а легитимността на представителството ще бъде още по-лоша.

„Величие“ може да се окаже по-голяма партия, може „Меч“ да влезе в парламента. Може да влезе някоя партия, която в момента даже не съществува. Има търсене на алтернатива в обществото. Потенциалът за наказателен вот е наистина огромен. Системните партии, вероятно без ДПС, ще продължат да падат още. В рамките на това политическо развитие има потенциален риск Румен Радев да промени тотално електоралната картина. Нови избори просто не са опция за партиите в парламента. В това число слагам всички – ГЕРБ, БСП, „Възраждане“, ПП-ДБ…

Заради това ще се направи сериозен опит да се състави правителство. Целта на този кабинет ще е да купи още време за статуквото.

Управляващото мнозинство ще легне върху ГЕРБ и ДПС, но се търси и трети играч. „Величие“ е непозната величина. Според мен те на първо време няма да участват в тази игра, но след това не се знае. Все още нямаме представа колко сплотена ще бъде тяхната група. Дали няма някой да бъде „купен“. В момента за Борисов като опция остават главно БСП и ИТН.

БСП вече си казаха, че ще участват в преговори за правителство.

Нормално. Борисов ще търси максимално широка подкрепа, която да демонстрира по-широка социална легитимост на управлението. Възможно е да потърси подкрепа и извън парламента, за да вдъхне някакъв живот на това правителство. Целта е да му се предаде облик на кабинет на националното съгласие или нещо подобно. Ще се търсят подобни епитети. Очаква се профилът на кабинета да бъде експертен и технократски. Може да има някакви политически лица, но те няма да са доминиращи, защото партиите няма да искат да поемат отговорността за този кабинет. Немалка част от служебния кабинет ще остане, за да може да се каже, че се прави „техническо“ правителство.

Това ще е правителство, назначено да изпълнява конкретни задачи. Партиите ще подават свои хора предимно на втория ешалон – заместник-министри, шефове на агенции и прочие. Първият ешалон, който ще е видимият, ще остане максимално деполитизиран.

Основната последица от тези избори е, че ще родят експертен кабинет, който има малки шансове да изкара четиригодишен мандат. Това означава, че политическата криза не е свършила с тези избори.

Кой в крайна сметка ще носи отговорността при тази управленска формула?

Никой няма да иска да носи отговорност, но такава ще се понесе от всички на следващите избори. С малки изключения. По принцип партиите понасят негативите, след като са били на власт и обикновено подкрепата за тях спада. При ДПС не е така. Те успяват да увеличат своята мрежа, когато са били на власт. Сигурност ще се трупа огромно поле за изява на извънпарламентарен играч

Как ГЕРБ ще изпълни заявката си да управлява със сключено коалиционно споразумение?

Не изключвам да има такова споразумение, но само на парламентарно ниво. Това няма да е класически коалиционен формат за подялба на постовете, както беше по време на тройната коалиция – 8:5:3. Ще има разписана някаква програма за управление.

Ще се променят ли приоритетите на кабинета „Денков“ като влизане в еврозоната, Шенген и предоставянето на военна помощ за Украйна?

Нищо от политиката на сглобката във външнополитически план няма да се промени.

Дори и при участието на БСП?

Ако БСП влезе в това мнозинство, партията няма да може да диктува дневния ред, защото в тази сглобка ще присъства и ИТН. Корнелия Нинова няма да има златна акция. Освен това, България е на прага на Шенген и еврозоната. Това са неща, с които новата власт ще може да се окичи.

Какъв хоризонт ще има това правителство?

Не виждам пълен мандат от 4 години, но предполагам, че ще се задържи повече от кабинета „Денков“. Това ще е правителство на статуквото, пар екселанс. То няма да предизвиква ентусиазъм в обществото, защото няма да е носител на някаква нова вълна на надежда. Това правителството ще остане на власт само поради риска от нови избори, докато някой с голям електорален потенциал ще загрява на тъч линията. Това ще бъде една мисъл, която непрекъснато ще сдържа тази сглобка заедно. Ще дам пример. Ако ИТН влезе в управленска конфигурация с ГЕРБ и ДПС, ще влезе ли в следващия парламент?

Не.

И аз мисля така.

Има ли как Борисов да се опази от огромното влияние на Пеевски? Или поне да го балансира.

Какво има тук да се балансира. Аз дори няма да говоря за неформалното влияние на Пеевски. Неговото формално влияние вече е огромно. ДПС ще има над 45 депутата, а ГЕРБ има около 20 души повече… Че то половината власт му се полага. Не можеш да му кажеш вече на Пеевски: „Ако обичаш сега малко вляво“. Това беше голямата цел на ДПС и Пеевски. Целта беше да постигне по-висок резултат и той я постигна. Интересно е, че гласовете от Турция са дори по-малко. Той постигна този резултат в България при съществено по-ниска избирателна активност. Втората цел беше ДПС да стане легитимен партньор във властта. Пеевски си постигна целите.

Да, на първо четене.

Разбира се, че ДПС може да се върне в изолатора. Трябва да видим каква ще бъде следващата вълна. Партийната система ще претърпи много сериозни промени през следващите години.

Какви цели ще преследва БСП, ако подкрепи кабинет на Борисов и Пеевски?

Целите са съвсем ясни, но това не са цели на БСП. Това се целите на Корнелия Нинова, която може да влезе в правителството, за да мотивира клиентелата на партията. Тя може да убеждава тези хора, че лично през нея те могат да заемат някакви постове, да се доберат до някакъв финансов ресурс и прочие. Това е абсолютно ясно. Нинова се бори за оцеляването си като партиен лидер. Това оцеляване минава и през това, за да покаже, че през нея лично могат да се получават облаги.

Ти допускаш, че оставката на Нинова може да бъде ревизирана?

Оставката няма да бъде ревизира. Просто Корнелия Нинова ще бъде кандидат за лидер на БСП на следващия партиен вот. Някой да има някакви съмнения, че Нинова ще спре да ръководи нещата на „Позитано“ 20 до избора на нов лидер. Тя успя да елиминира цялата вътрешна опозиция, изключвайки част от хората и направи напълно послушно партийното ръководство. Сега обаче има знаци, че може безусловната подкрепа да бъде ревизирана.

Изчезва ли БСП?

БСП е 130-годишно нещо. Подобни неща не изчезват толкова лесно. В България има червена субкултура, която е дълбоко вкоренена, но ако това ръководство остане, тенденция за спад е видима. На тези избори беше особено видима. БСП изгуби 40% от гласовете си, въпреки че влезе на тези избори като опозиция на едно много непопулярно за червените хора правителство. Това правителство беше много лошо за тях, защото бе евроатлантическо, срещу Русия и в подкрепа на Украйна. БСП беше опозиция на това правителство и въпреки това загуби 40% от гласовете си за една година. Това вече е симптом за много тежка болест. Ако се случи нещо изключително и БСП получи ново ръководство, което успее да върне старата сложност на БСП с лагери и различни крила, ще има промяна. БСП ще се оттласне от дъното и ще започне да расте.

Каква ще бъде ролята на „Величие“? Нова патерица, нова „Воля“ или ново „Възраждане“?

„Величие“ е симптом за силен наказателен вот с мощна мобилизация в последния момент. Те разчитат изцяло на алтернативната публичност през социалните мрежи. Това са хора без политически опит. Такъв тип групи по-трудно остават заедно. Натискът върху тях ще бъде голям. Разбира се, те могат да играят в ад хок мнозинства с ГЕРБ и ДПС. Ако ИТН в някакъв момент реши да си тръгне от управлението, „Величие“ може да влезе и в ролята на опора на едно мнозинство. Но ще видим. За момента те са твърде непознати.

Какво се случи с ПП-ДБ на тези избори?

От 2009 година досега политическата общност на градския либерален човек може да разчита на гласовете на 300 – 350 000 души. Всеки път ставаше дума за един и същи брой хора. „Продължаваме промяната“ успя да разшири това пространство, първоначално с благословията на президента и с обещанието, че те ще са спирачката пред влизането на ГЕРБ и ДПС във властта. Благодарение на тези позиция ПП-ДБ успя да разшири това представителство. Сглобката с ГЕРБ и ДПС доведе до загуба на електоралната периферия и те се върнаха към размера на своята общност – 300 000 души. Разликата е, че в началото „Демократична България“ беше единственият легитимен неин представител, а сега това пространство се дели с „Продължаваме промяната“.

Христо Иванов беше най-легитимният представител на тази либерална градска общност. Неговата оставка не е като тази на Нинова. Той си заминава наистина. А резултатите отредиха на ПП-ДБ място в опозиция. Предстои преструктуриране на това пространство и коалицията.