На Шипка президентът зае патриотично-популярна поза и предупреди сглобката: Може да скоча, ако прекалите. Това коментира политологът от Изследователски център Тренд

Още акценти:

– Да си спомним, че АБВ бе създадена като движение, докато Първанов бе още президент

– Следващият епизод на конфликта на управляващото мнозинство с президента ще е при промените в спецслужбите и в конституцията

– След местните избори ГЕРБ може да поиска нов кабинет с това мнозинство още преди ротацията

– Поредица от убийства и криминални инциденти създаде лош контекст за международната ни репутация, предполагам, че това е прочетено в  кабинетите на премиерите на Австрия и Нидерландия

– Поредната размяна на словесни атаки между президента Румен Радев и управляващата сглобка се състоя след убийството на Алексей Петров и заради идеите за смяна на националния празник. Как разчитате думите на Румен Радев за народно движение, което няма да допусне 3 март да бъде заличен?

– Ние всъщност сме виждали президента в тази роля по време на третия кабинет на Борисов. Тогава Радев имаше личен сблъсък с Борисов и успя да си изгради образ на основна алтернатива на управлението на ГЕРБ. Корнелия Нинова и БСП не бяха възприемани като партията, която при избори ще бие ГЕРБ и ще вземе властта. Радев успя да се яви като патрона на лагера на промяната, защото бе най-легитимният играч в това поле.

Но разделението статукво – промяна приключи през юни, когато статуквото и промяната направиха сглобката на общо управление. Това бе възможно да се случи, защото в страната се появи ново разделение по линия на евроатлантизма. Сега става същото като в първия мандат на Радев – той иска да е в ролята на основна алтернатива на управляващите. Защото парламентарно представената опозиция в лицето на “Възраждане” и БСП не се възприема от българите като реална алтернатива на това управление. Българинът не е краен човек и няма да възприеме напълно “Възраждане”, която подлага под съмнение базисни консенсуси като ЕС и НАТО.

В сблъсъка си с кабинета “Денков” Румен Радев ще трупа политически капитал и ще опитва да се намества в същата роля, в която бе по време на третия кабинет на Борисов – на алтернативата, която в очите на хората е реална.

– Всъщност какво обяви Радев – явно не партия?

– Мисля, че никаква партия не е обявил. Най-общо има два сценария. Първият – Радев изкарва мандата до януари 2027 г. и тогава учредява някаква партия. Да говорим какво може да стане тогава, е несериозно. Вторият сценарий: Радев прави нова формация и оставя Илияна Йотова да довърши мандата. За мен това е по-малко вероятният сценарий.

Това движение, което обяви обаче, е политическа заявка: Аз няма просто така да стоя, на терена съм и мога да скоча, ако прекалите. Ако си спомняте впрочем, формацията АБВ бе създадена по време на втория мандат на Георги Първанов. И то пак като движение. Радев не може да направи партия, докато е в президентството, защото постът му на държавен глава не позволява това. Вече и не става с: еди-кой си прави партия, а той негласно я подкрепя. Веднъж стана с “Продължаваме промяната”, но опитът на Радев беше повече от горчив. После Стефан Янев се опита да се легитимира през президента, но не се получи. Затова за Радев оттук нататък има само един вариант – той лично начело. Всичко друго ще катастрофира.

– Когато Радев казва: 3 март е червената линия на нашето търпение и говори за “властова булимия” на управляващите, какво ще предприеме наесен, когато парламентът започне да обсъжда конституционна промяна, която включва смяна на националния празник 3 март?

-Ще чуем още критики на Радев по тези теми. Това със смяната на националния празник бе подарък, който ПП-ДБ направиха на Радев. Критиките срещу тях са, че са либерални глобалисти, че неглижират националното, историята, традицията и се водят се по чужди интереси. С идеята да сменят 3 март като национален празник правят тези критики по-легитимни и Радев разбира се, се възползва.

Цялото интервю