Преди няколко дни (7 юни) започнахме да ви разказваме сагата, известна като „Разгромът на КТБ“, от другата страна на емоцията. Тоест – не какво се е случило според мажоритарния собственик на банката Цветан Василев или според най-върлия му публичен опонент – Специализираната прокуратура, а какво би трябвало да се случи по закон.

Идентифицирахме поне пет нарушения на НПК, които задължават (дори и днес) съдът да прекрати процеса срещу Цветан Василев и компания, след което да върне делото на Специализираната прокуратура. Но не за отстраняване на някакви процесуални грешки, а за стартиране на досъдебното производство от самото начало. Изброяваме ги вкратце:

– Разследването е тенденциозно. Тоест –  още преди да са събрани и две доказателства, Цветан Василев е анатемосан публично като престъпник, а не като заподозрян и обвиняем. Отношението към останалите му съпроцесници е същото.  

– Разследването е половинчато. Тоест – събират се и се анализират само онези данни и обстоятелства, които трябва да докажат вината на Василев и компания в съдебната зала.

– Ключовият свидетел на обвинението – Бисер Лазов, се ползва със статут, какъвто не съществува нито в Наказателния кодекс, нито в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.

Тези… брутални (меко казано) нарушения на действащата нормативна уредба обаче са нищо, в сравнение с днешната ни история:

сделката с т. нар. световно известна фирма „Аликс партнърс“

специализирана в издирването и връщането на откраднати милиони и милиарди. Както и да я наречем, все ще ни е беден речникът, тъй като подобен „франчайз“ дори и най-болното въображение трудно може да облече в законови дрешки. Стига, разбира се, неговият „собственик“ да не командва парада, а маршируващите строеваци да чуват само и единствено неговите команди.

Потърпевшите от погрома на КТБ отдавна са забравили случките и обстоятелствата, които накараха българската държава да обяви търг с тайно наддаване сред „международно известни фирми, специализирани в издирването на откраднати милиони и милиарди“. И това е съвсем естествено, след като резултатите от въпросното издирване нито могат да възстановят нечии загуби, нито да помогнат на прокуратурата да установи вината на „разбойниците“, да ги изправи на подсъдимата скамейка и да докаже вината им в съдебна зала.

Първата копка в далаверата „Аликс партнърс“ е направена на 29 октомври 2014 г. от управляващото мнозинство в току що сформираното 43-то Народно събрание (изборите са проведени на 5 октомври с.г., а първото пленарно заседание е на 27 октомври).

Неин „автор“ е временната Парламентарна комисия по бюджет и финанси, която препоръчва наемането на  международна фирма, специализирана в издирването на откраднати милиони и милиарди.

Към кого е отправена тази препоръка, по онова време на никого не е известно, защото в

Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) няма дори запетайка по този въпрос.

За сметка на това обаче българските граждани биват уведомени, че оздравяването на банката щяло да струва най-малко 6 млрд. лв.: „дупка“ от 4, 22 млрд. лв. плюс още 1, 8 млрд. лв. за ликвидна подкрепа.

Това е формалният повод за „разкрепостяване“ на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН),чиито проектоизменения са депозирани в деловодството на Народното събрание на 19 ноември 2014 година.

Процедурата (поне в началото) е стандартна: законопроект за изменение и допълнение на ЗБН, внесен от петима депутати на Реформаторския блок: Мартин Димитров, Борислав Миланов, Никола Хаджийски, Борислав Великов и Петър Славов. Текстът не е голям – общо седем параграфа, като пет от тях променят същински членове и алинеи, а другите два – текстове от преходните и заключителни разпоредби.

Проектозаконът на „реформаторите“ е приет на първо четене на 27 февруари 2015-а.

Според сайта на 43-ото Народно събрание, до второто четене на въпросния проектонорматив нови предложения за ремонт на Закона за банковата несъстоятелност няма. Депозирани становища от страна на заинтересуваните лица, браншови организации и НПО – също.

Три седмици по-късно – на 18 март 2015 г., „реформаторският“ проектозакон за ремонт на ЗБН излиза от второто гласуване в пленарна зала във вид, който няма нищо общо с първообраза. Защото

изневиделица в него вкарани седем чисто нови параграфа,

които преобръщат проекта надолу с главата.

Един от тях постила червеният килим пред „Аликс партнърс“:

„§ 6. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 17: „Със съгласието или по предложение на управителния съвет на фонда (става дума за Фонда за гарантиране на влоговете в България – бел. ред.) възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика на действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние. Синдикът може да възложи действията по изречение първо и на лицето по чл. 12а, ал.2, т.12, определено от временния синдик.

2. Досегашната т. 17 става т. 18…“

Фундаменталните промени са дело на Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси, и 11-има народни представители, чиито имена не фигурират в сайта на парламента като вносители на въпросните параграфи.

Причината е потресна: тези поправки са огласени само и единствено в доклада, гласуван от Комисията по бюджет и финанси на 17 март 2015 г. по повод второто четене на „реформаторския“ проектозакон. Което, откъдето и да го погледнем, си е чисто заобикаляне и на Закона за нормативните актове (по принцип), и на  Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (в частност). Причините са очевадни: тези предложения не са внасяни в деловодството на парламента, не са придружени с мотиви, не са подлагани на обществено обсъждане, нямат финансова обосновка, не им е правена и оценка за въздействие.

На всичко отгоре,

ако човек потърси стенограмата от пленарното заседание

по време на което е обсъждан тежко модифицирания проект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – за да види коя политическа сила как е посрещнала нерегламентираните нововъведения, ще остане… с пръст в уста! Стенограма няма. Даже и 18 март 2015 г. не фигурира като редовен работен ден в пленарна зала. Нищо, че е сряда…

Един месец и десет дни по-късно – на 29 април 2015 г., Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) рапортува, че е приел присърце поставената му задача: на бял свят се появява текст, който в бизнеса е известен като „Задание за оферта“. Тоест – ние казваме колко милиарда (или милиона) трябва да бъдат издирени, а кандидатите – могат ли да се справят и какво „трудово възнаграждение“ искат.

ФГБВ следва стриктно тези предписания,

т.е.,очертава дълбоките коловозите, по които трябва да тича фирмата победител. И то така, че никой да не се съмнява какъв точно ще бъде крайният ефект:

– от КТБ липсват 206 млн. лв.;

– непълните или фрагментарни кредитни досиета са за кредити в размер на 3,5 млрд. лв.;

– 4, 2 млрд. лв. от активите (общо 6,6 млрд. лв.) са обезценени. Те трябва да бъдат обезпечени, което оставя КТБ с отрицателен капитал от около 3,75 млрд. лв…

И… започва същинската мистерия.

Колко фирми са подали оферти,

за да изпълнят емблематично това задание на българските власти – един господ знае!

Кои са качествата, довели до наемането на „Аликс партнърс“ – също.

Официално, договорът с дъщерното дружество на „Аликс Партнърс“ е подписан между 15 и 19 юни 2015 г., но коя е точната дата – пълен мрак.

Според отчетите на синдиците на КТБ, изпращани регулярно до Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) става ясно, че по време на работата си инвестигейторите от „Аликс партнърс“ са изискали документацията на не повече от 50-60 проблемни кредита. Хайде – 80 да са. Откъде са изкопали всички останали данни, въз основа на които са спретнали заветния 575-страничен доклад – най-вероятно и Нострадамус не би могъл да ни ориентира.

Още повече, че

според самопризнанията в доклада, експертите на „Аликс партнърс“ не са имали достъп до материалите, иззети от прокуратурата

в хода на досъдебното производство срещу Цветан Василев и компания. А както много добре знаем, въз основа на тези материали държавното обвинение е сътворило обвинителен акт в обем от близо 16 000 стандартни машинописни страници и е комплектувало около 1300 тома с доказателства и веществени доказателствени средства!

Оттук нататък идва ред на „стандартните“ мистификации.

Според официалната информация, тиражирана от медиите, окончателният доклад на „Аликс партнърс“ е готов на 23 септември 2015 година. Тази дата се мъдри и под заглавието на доклада, изпратен от финансовият министър Владислав Горанов в Народното събрание около четири месеца и половина по-късно – през февруари 2016-та.

Същото е положението и с превода на доклада, който бе пуснат в публичното пространство през юни 2016 г: „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност). Окончателен доклад, изготвен за синдиците на Банката [23 септември 2015 г.]“

Това не е вярно, защото

окончателният доклад е готов месец и половина по-късно!Ето какво пише в отчетите, които КТБ-синдиците редовно изпращат до ФГВБ:

– 28 септември – 2 октомври 2015 г.:

„… „Аликс партнърс“ са представили проект на доклад от дейността си по отношение откриване на възможности за събиране на вземанията на КТБ (н). Докладът е в значителен обем. Синдиците на КТБ (н) разполагат с около един месец за анализиране на съдържанието му, след което ще могат да изискват и допълнителна, уточняваща информация по предлаганите от „Аликс партнърс“ начини на действие по конкретни казуси“;

– 7 декември – 12 декември 2015 г.:

„… 1. Изготвен и представен на синдика на КТБ (н) окончателен доклад от дейността на „Аликс партнърс“, включващ предложения за приемане на действия по конкретни казуси, свързани с възможностите за събиране на вземания на банката.

2. Изпратено до ФГВБ уведомление и отправена покана представители на ФГВБ да присъстват на срещата и дискусията по окончателния доклад на „Аликс партнърс“…“

Безспорно обаче най-интересен е отговора на адски семплия въпрос „Коя е таз чутовна сила, която помогна на експертите от „Аликс партнърс“ да прочетат и анализират наличната документация, след което да проследят и идентифицират всички царе, царици, офицери и пешки в сложната мрежа на Цветан Василев?“

Кой селектира „бумагите“, кой ги преведе от български на английски и колко струва този масраф, след като става дума поне за два микробуса с документи?

И още, след като става дума за работа с лични данни и банкова информация, чиято неприкосновеност е защитена от десетина български закона и четири-пет европейски регламента, кой разреши на разследвачите от „Аликс партнърс“ свободен достъп до тях –

ДАНС, някой по-чевръст съдия, Комисията за защита на личните данни, БНБ, или…?

Да спираме ли вече с параноята? Може, но няма как. В началото на 2017 г., в публичното пространство се завъртяха два доклада на ЦРУ, свързани със сагата за съсипването на КТБ. Нито едно от т. нар. компетентни ведомства не се престраши да вземе думата и да ги дамгоса с обичайното клеймо „Фалшиви новини“.

Данни, че срещу собствениците  на медиите, огласили съдържанието на докладите, са образувани досъдебни производства за тиражиране на опозоряваща информация, също няма.

Или казано по-простичко – тези доклади са истински, но… за българските орли на правосъдието са си най-обикновен паразитен шум. А не би трябвало, защото поне във втория доклад – онзи, разпространен в началото на март 2017 г. – се съдържат

достатъчно данни за източване на 800 000 евро от държавната хазна!

Точно така. Става дума за хонорара, платен на „Аликс партнърс“ за гигантската (ха-ха) работа по връщането на изпарилите се КТБ-милиарди!

Ето какви са основните изводи в този доклад:

– Служители от офиса на ЦРУ в Лондон са разговаряли със Стефано Аверса, регионален мениджър на „Аликс партнърс“ за ЕМЕА (т.е. за Европа, Близкия Изток и Африка).

– Според г-н Аверса, одитът не е извършен от „Аликс партнърс“. Дружеството е получило финансовия отчет наготово и само е официализирало съдържанието му.

– Заключението на оперативните служители в Лондон е, че автентичността на доклада, писан в местния офис на „Аликс партнърс“, не си заслужава да бъде проверявана.

– Офисът в Лондон потвърди наличието на заговор на високопоставени държавни служители в България срещу Корпоративната търговска банка.

– Съществува допълнителна документация, състояща се от списък с кредитополучателите на банката, които са финансирани бизнес сделки с ислямски терористични организации. Крахът на банката беше организиран така, че информацията за финансовите потоци на лицата, свързани с „Хизбулла“, ПКК и ИДИЛ да останат скрити…“

Някой нещо да допълни?

Затова пък ние се натъкнахме на още три „Аликс черешки“ върху КТБ-тортата.

Първата е съсипването на най-голямата корпорация в Хълватска (даваща 15% от БВП на страната) „Агрокор“.

Рейдърската атака срещу компанията започва в началото на 2017 г., когато Агeнция Мооdу’ѕ нaмaлява кредитния ѝ рейтинг (заради несигурност някаква), а руската VТВ Ваnk излиза с oбвинeниe cpeщy „Агрокор“ за… фaлшифициpaнe нa финaнcoви oтчeти.

Резултатът е до болка познат: тотален срив на акциите, поставяне на корпорацията под контрола на държавата, арест и обвинения на мажоритарния собственик Ивица Тодорич, наемане на „Аликс партнърс“ да търси (пак чрез нейно дъщерно дружество) изчезналите милиарди и… туй то! Сбогом, Гиргино, да ти имам панаиро!

Впрочем и там си имат един Бисер Лазов

Втората черешка е с британски привкус. Известна е като „Аферата Афрен“. Ситуацията – аналогична на КТБ и „Агрокор“. С тази разлика, че в случая кръстоносният поход тръгва от британската „Служба за сериозни измами“ (SFO – Serious Fraud Office), която е нещо като брат близнак на нашата КПКОНПИ.

Историята накратко: „Афрен” е компания за проучване и добив на нефт и газ, основана през 2004 година. Две петилетки по-късно, нейният съучредител и главен изпълнителен директор Осман Шахеншах, в съучастие с Шахид Улах – главен оперативен директор на компанията, са уличени в извършването на куп престъпления, които на български звучат така: манипулиране на годишните отчети, злоупотреба със служебно положение, длъжностно присвояване, пране на пари.

Откраднатото, присвоеното и нанесените щети също звучат познато – между 6 млн. щ. долара и 300 млн. щ. долара. Криминалното разследване е поверено на SFO, а заличаването на „Афрен“ от бизнес картата на света – на британската Служба по несъстоятелността.

Топлата връзка отново е „Аликс партнърс“. С тази разлика, че в сагата „Афрен“ на бойната линия е компанията майка, докато в случая КТБ е използвано нейно английско „отроче“ еднодневка, а в казуса „Агрокор“ – украински сурогат, също еднодневка.

А третата черешка си е чисто американска – на самата „Аликс партнърс“. И хвърля светлина върху процедурата, по която е организиран конкурса за избор на международната авторитетна компания, която трябва да върне парите на КТБ.

Става дума за „Туитър“. И за профила на „Аликс партнърс“ в тази социална мрежа:

– присъединяване – май 2011 г.;

– последователи – 3989;

– следвана от 288…

Няма значение какво – хора или фирми. Защото в никакъв случай не става дума за прокуратури, спецслужби, национални банки или държави…

Всъщност има, но за това предпоследната дума трябва да е Фонда за гарантиране на влоговете в България. А последната – на ДАНС и на новия главен прокурор!