Мисля си за отминалите избори. Пети поред за близо година и половина! А струват „само“ 85 милиона! Като ги умножа по пет, правят близо половин милиард! Половин милиард от нашите заплати и пенсии! И си мисля за онова мрачно тоталитарно минало, когато депутат тогава не беше професия, всички работеха и идваха в София само на сесии! Взимаха някакъв бонус като депутати, но заплатата им беше както на всички други и затова се чувстваха като част от народа. Не на думи!

Днешните 240 полагат къртовски труд като депутати и неслучайно кьораво, куцо и сакато иска да стане депутат! И измислят какви ли не партии, но с надеждата да влязат в парламента и да живеят на наш гръб. И другият въпрос, който плахо се повдига от време на време: когато се гласува настоящата Конституция, която определи 240 депутати, бяхме над 9 млн. население. Сега сме малко над 6 млн., вкл. българите, които трайно живеят в чужбина и няма да се върнат никога. Защото децата им са родени там и имат друга родина, не България. Но пак си имаме 240 депутати, които трябва да храним! Не е ли време да намалим броя им!?

И отново си спомням онова мрачно комунистическо минало, когато цените с десетилетия не мърдаха, когато здравеопазването и образованието бяха напълно безплатни, когато нямаше престъпност и банани, когато нямаше инфлация и епидемии, когато имаше безброй вицове, а днес няма кой да ги измисля. И още и още… Топим се като пролетен сняг, даже вече и сняг няма, но сме горда, независима и просперираща България в европейското семейство!

Владимир Илиев, за в. Ретро