С позицията на МС от 19 юни обричате на гибел основния енергоизточник на държавата – въглищните централи.

Това се казва в отворено писмо на евродепутата и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение във връзка с документ, приет от МС, с който реално правителството се отказва от друга своя позиция от март месец, която целеше защита на въглищните централи.

България е страна по Парижкото споразумение и според сценария, който беше избрала, до 2050 година трябваше да намалим до 80-85% въглеродните емисии спрямо 1990 година. Отказвайки се от тази позиция и приемайки, че до 2050 трябва да се откажем на 100% от парниковите газове, правителството де факто се отказва от енергийната независимост на България, категоричен е Джамбазки, който кани премиера на официален разговор по темата. Евродепутатът също така призовава за обща позиция в защита на националния интерес.

В писмото българският представител в ЕП дава сериозни аргументи в подкрепа на апела си правителството да преразгледа новата си позиция, тъй като целения от т.нар. „амбициозни държави“ климатичен неутралитет в така предложения вариант, ще доведе до колапс на цял сектор в икономиката ни.

Заместник-председателят на ВМРО също така подчертава, че 4 държави са се противопоставили на предложенията за климатична неутралност до 2050 г. – Полша, Чехия, Унгария и Естония.

У нас 100 хиляди български граждани са ангажирани пряко или косвено с топлоелектрическите централи и въглищните мини в Маришкия басейн. Регионът изцяло зависи от това производство и ще бъде икономическа и социална катастрофа преждевременното затваряне на мощности, алармира Ангел Джамбазки.

Ето част от текста на писмото, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов:

В рамките на преговорите следва да заемем позиция за стриктно спазване на Заключенията на Европейския съвет от м. юни. Ключовите елементи тук са:

1)     преходът към климатична неутралност следва да бъде в съответствие с Парижкото споразумение.

2)     съгласно Заключенията Съветът на ЕС и ЕК трябва да постигнат напредък в работата по условията, стимулите и благоприятната рамка за преход към климатична неутралност, но тази рамка следва да се основава на вече договореното до 2030 г. Всяко едно предоговаряне на целите до 2030 г. се явява в противоречие със Заключенията.

3)     извън посоченото в рамките на преговорите за България следва да продължат да бъдат водещи:

• разходо-ефективността
• отчитането на националните специфики
• технологичната неутралност
• икономическото развитие
• социалното благополучие
• запазване на конкурентноспособността на икономиката ни.

4)     да настояваме ЕК да даде яснота относно прякото отражение на предложените сценарии в Съобщението ѝ върху всяка държава членка. Такава към момента липсва, а това подкопава провеждането на информиран и пълноценен дебат за цената на прехода.

5)     по отношение начините за постигане на намаление на емисиите – да продължим да поддържаме позиция, че държавите членки трябва да имат достатъчно свобода при определяне на дългосрочните си национални политики, като отчитат спецификата на енергийния си микс, потенциала за намаление на емисиите на парникови газове в различните сектори, икономическото развитие, инвестиционния климат, както и социалния аспект на предвижданите мерки.

6)     трябва да настояваме и за яснота относно източниците на финансови ресурси за реализиране на прехода. Такава няма към момента. Дори изпълнението на не толкова амбициозни цели ще изисква огромен финансов ресурс до 2050 г. На практика не е ясно как ще се мобилизира такъв ресурс, какви са възможните източници за подпомагане на прехода с публични средства на европейско ниво.

7)     от жизненоважно значение за България е да има яснота и как ще се прилага принципът за солидарност в постигането на общите цели на Съюза, както и да бъде гарантирано справедливото разпределение на разходите и ползите от прехода. Това се обуславя от различните стартови позиции в отделните държави, а оттук и различния обем от инвестиции, който ще бъде необходим. В държави като България, където делът на въглищата в енергийния микс е висок, този преход предполага значителни нива на инвестиции и активни мерки в социалната сфера.

Интересът на Република България изисква още през септември, на срещата ООН за действия по климата, която ще се проведе в Ню Йорк, да се върнем ясно и категорично на позициите си, приети от Министерски съвет на 20 март т.г.

1)     да се противопоставим на всеки опит за предоговаряне на целите до 2030 г. отчитайки, че изпълнението на вече заложените цели изисква голям финансов ресурс и ще има сериозно социално-икономическо отражение.

2)     да подкрепяме сценария от Съобщението на Европейската комисия „Чиста планета за всички“ от 28.11.2018 г., предлагащ намаляване с 80-85 % на емисиите до 2050 г., спрямо нивата от 1990 г.

3)     да защитаваме водещите принципи: отчитане на националните специфики, технологичната неутралност, икономическото развитие и социалното благополучие, свобода при определяне на енергийния микс, разходо-ефективност, солидарност.

Искам само да Ви напомня, че в Маришкия басейн ангажираните пряко или косвено с топлоелектрическите централи и въглищните мини са близо 100 000 човека. Това е регион, който изцяло зависи от това производство и ще бъде икономическа и социална катастрофа преждевременното затваряне на мини „Марица – Изток“ и въглищните централи.

Затова с настоящото си писмо бих искал да Ви отправя покана за среща, на която да обсъдим всички тези въпроси и да се ангажираме с общи действия, с които да защитим българския национален интерес.