Сцена, достойна за перото на Данте: на кръстовище в Мексико полицаи неспирно надуват свирки, вдигнали ръце към небето, за да спрат автомобилния поток. Напразно. Десетки и десетки коли профучават безцеремонно край тях. А от перпендикулярната улица се задават други. За секунди на булевард „Чапултепек“ в центъра на мексиканската столица настава хаос.

„Ужас – подхвърля трийсетгодишният Рубен Еспосито, свил глава в раменете си, – никой не спира заради никого. Който може, той минава.“ Приятелката му Рехина Сератос потвърждава: „Полицаите се чудят кого да пуснат по-напред (. . .) Ясно е, че трябва да си нащрек. Шофьорите минават на червено и не зачитат пешеходните пътеки“.

На няколко крачки от тях коли се засичат, карат на зиг-заг и минават на косъм от някой смел минувач – макар и в правото си, пешеходците, щат не щат, тичат от страх да не ги сгазят.

После се удрят десетки спирачки и всичко потъва в оглушителна какофония от клаксони и скърцане на гуми по асфалта, който на места е разбит. Безбройните велосипедисти отчаяно се опитват да оцелеят, също като хората с електрически тротинетки и ховърборди.

Ден като всеки друг в Мексико. Сякаш по чудо в слънчевата ноемврийска утрин няма нито жертви, нито ранени. Застанали недалеч, други служители на реда наблюдават безучастно. На всички ще им се размине без акт.

„Полицаите свирят, а на хората не им пука. Смятат, че държавните органи са корумпирани. Никой не ги брои за нищо“, споделя пред АФП пожелал анонимност висш общински служител. „Водачите най-често нямат представа защо им свирят“, добавя той.

И с основание. В Мексико, както и в други щати от федерацията, шофьорските книжки не се издават задължително след изпит, а се купуват. Документ за самоличност, справка за местожителство и такса от 754 песос (35 евро) – това стига. Същото е с книжките за мотоциклет.

„Абсолютна власт“

Друго обяснение за хаоса: вътрешното министерство изисква от полицаите да улесняват трафика, а не да защитават пешеходците и колоездачите.

„Колелата и тротинетките ли? И те са като моторите. Същинско бедствие. Кога внимавам за тях, кога не“, признава почти без притеснение 59-годишният Хосе-Карлос Мендоса, докато измъчва своето такси шевролет, брутално давайки газ.

А да не говорим колко време се губи. Телевизия „Имахен“, нарекла Мексико „града с най-лошото движение в света“, изчисли, че всеки шофьор губи дневно по 59 минути – или към две седмици за година.
Мрачна картина рисува в свой репортаж и мексикански архитект ютюбър с никнейм Sinueton и близо четвърт милион последователи. С всичките градове спални край столичния над 20-милионен град просто няма как да не караш кола, обяснява той.

Лека-полека се вземат мерки. Камерите на частни компании, монтирани на някои кръстовища, за да се събират глоби, бяха заменени с тези на официалната програма „Фото-Сивикас 2019“. „Снимките дават възможност да налагаме санкции в общ интерес“, обяснява за АФП Надхели Бабинет от службата за градски транспорт в Мексико.

През 2024 г. властите ще задействат план, предвиждащ по-добра защита за всички участници в движението без изключение, информираха мексикански медии.

„В повечето случаи водачите нямат чувството, че постъпват зле – посочва Надхели Бабинет. – Свикнали са с представата, че имат абсолютна власт. Опитваме се да променим тази култура на улично движение.“

„Освен това в Мексико е прието да си мълчиш. Било за насилие срещу жени, било за кола, минала на червено, същото е. Очевидците не реагират никога. Страхуват се и не знаят как да реагират“, допълва служителката.

Статистиката за пътните произшествия в Мексико е поучителна. Броят на инцидентите през 2018 г. в градски или крайградски зони възлиза на 365 167, малко по-малко в сравнение с 2017 г., сочат данни на Националния статистически институт. В тези произшествия са загинали 4227 души и са ранени 89 191 – също известен спад спрямо предходната година.

Патрик Аниджар, Франс прес