От всички капитали, влизащи в България от чужбина, най-голям е притокът на емигрантските пари. Парите, които работещите зад граница изпращат у дома, са горе-долу по 100 млн. евро на месец. Само за периода януари-април гастарбайтерите са превели в България 400 млн. евро, показват данните на БНБ за платежния баланс. Средно на ден у нас постъпват по 3.5 млн. евро, припечелени от емигранти, изчисли Investor.bg. Така за поредна година инвеститор №1 в България се оказват именно българите в странство.

Посочените числа всъщност не дават истинския мащаб на „инвестициите“ от наши сънародници. Те показват само парите, преведени по банков път. При това статистиката на БНБ отразява само преводите над 2500 евро и пропуска по-дребните. А има значителни средства, които работещите в чужбина пращат вкъщи „неофициално“. Те се пренасят на ръка и тях статистиката не ги лови.

По официални данни от последните години най-много пари пристигат от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Това е лесно обяснимо – именно в тези държави има най-много българи, изкарващи препитанието си. Най-често емигрантите пращат спестени средства на свои близки в родината, за да им помогнат за плащане на битови смети, на кредити, за покриване на разноски за лечение и за учение. Част от сумите, идващи от чужбина, влизат в имотни сделки – за покупка на апартамент, къща, вила. Друга част се насочват към покупката на автомобил.

Най-рядко гастарбайтерите ползват припечеленото зад граница, за да започнат някакъв бизнес у дома – сами, с роднини или с приятели. В годините на високите лихви доста суми влизаха на депозит в български банки, но сега при проценти, клонящи към нулата, тази опция не е особено привлекателна.

Българските емигранти са превели на своите близки в България 2.4 млрд. долара през 2018 г., твърди доклад на Световната банка (СБ) за миграцията и развитието. Тази сума се базира на официалните данни на БНБ, но се опитва да направи оценка за действителните трансфери, отчитайки и неофициалните канали на придвижване на парите.

Въпреки че сумата изглежда внушителна (3.8% от брутния вътрешен продукт на страната), България не е толкова зависима от тези „инвестиции“, колкото са например Албания, Сърбия, Армения, Грузия, които получават от своите работещи зад граница граждани прилив на капитал, равен на 9-12% от БВП. Но картината у нас изглежда различна, ако се сравняваме с Румъния, Литва, Естония, където емигрантските пари са от порядъка на 1.8 и 2.6%.

Експерти често коментират, че е погрешно да се правят паралели между емигрантските пари и чуждестранните инвестиции, защото ефектите от тях са много различни. Средствата, които гастарбайтерите изпращат у дома, играят по-скоро ролята на паралелна система за социална защита и не могат да заместят вложенията в производства, услуги и работни места, напомнят икономистите. Според доклад на правителството, представен миналата година, стотици хиляди наши сънародници се трудят в други държави, докато българската икономика „плаче“ за работна ръка (само в рамките на ЕС са над 700 000). В документа се съдържа стряскащ извод за загубите, които България търпи от това, че цяла армия от умни, знаещи и работливи хора са заминали зад граница. Пропуснатите ползи за българската икономика заради огромния износ на работна ръка се изчисляват на над 4 млрд. лв. годишно.