– Г-н Дайнов, вече цял месец в страната ври и кипи и всяка вечер българите излизат по улиците и крещят „Оставка“ на премиера Борисов и на главния прокурор Гешев. Но и двамата са се запънали и не се отказват от властта и май скоро оставки няма да видим?

– Не виждам Борисов как ще издържи при положение, че всичко е срещу него. И общественото мнение е срещу него и масовото съзнание е срещу него. Този път протестът не е заключен само в София, а недоволството е навсякъде. Което е много важно и е от самото начало – това е народът. Не са само обичайните IT-специалисти и художници, а са всякакви хора. Народът, който му писна от Бойко Борисов. Срещу него се обръща онова, че той стана лицето на тази власт и че държеше да се знае, че всичко е негово решение. Сега неприемането на този начин на управление се обърна лично срещу него. Затова и няма как да не подаде оставка.

Освен това видяхме, че и европейските медии гърмят, американските започнаха да отразяват ситуацията в страната, което означава, че ще започнат да му се обаждат и от чужбина разни важни хора, за да го питат какво прави. Не го виждам да оцелее.

– Борисов се покри последните дни. В понеделник „даде“ пари на туроператорите, но не се появи на живо „да ги замеря с пачки“ ?

– Очевидно Борисов прави грешката на всички управляващи в България, когато започнат протести срещу тях – да чакат протестиращите да се изморят или да им писне, да се обезверят, обезкуражат или пък да се изпокарат помежду си. След което да се изкара помирител, което Борисов го умее. Но не и този път. Социологическите данни показаха, че огромното мнозинство в страната подкрепя протеста, и то от всички слоеве от населението. Затова са толкова масови демонстрациите.

Борисов се опитва да прилага тактики, които в настоящата ситуация не работят – на изчакване и накрая да се появи като спасител. Да не забравяме, че под тези негови тактики лежи един голям страх. Преди около 2 г. забелязах, че той е уплашен и задавах в публикации въпроса „Защо този човек уплашен?“. Не получих отговор. Но поведението му се основава именно върху  голям страх.

– От какво го е страх?

– Продължавам да нямам представа от какво толкова го е страх. Страхът обаче е много лош съветник.

– Да не би, защото вече няма да се върне на власт под каквато и да е форма?

– С колегата Даниел Смилов имахме спор, който продължи известно време. Той твърдеше, че Бойко Борисов е политик и има политически рефлекси и политически начин на мислене. Затова към него трябва да прилагаме политологически подходи и анализи. Аз твърдях, че той е бандит и има бандитски начин на мислене и в никакъв случай, ако приложим към него политически анализи, няма да имаме реалистични изводи. Така, следвайки моята логика, ще ви кажа защо Борисов не може да си позволи да подаде оставка. Защото от политическа гледна точка той трябваше да го направи много отдавна, докато не се беше сринал целият авторитет на ГЕРБ и популярност. Тоест трябваше да има избори в края на миналата година. Но ако мислеше като политик, а той го прави като бандит. Бандитът винаги е обещал на някого да свърши нещо.

Според мен той не може да си позволи да подаде оставка, защото е дал прекалено много обещания на прекалено много могъщи хора как ще им уреди въпросите, бидейки министър-председател. Тъй като тези обещания са като финансови пирамиди и са никога несвършващи, губят  се в далечината. Вижда се обаче, че е поел прекалено много обещания и не може да си позволи да сдаде властта предсрочно. Ако мислеше като политик, отдавна да имахме кабинет „Борисов 4“.

– Казахте, че ситуацията с главния прокурор Иван Гешев е по-различна. Защо?

– Демократичните механизми и структури, които в момента притискат Бойко Борисов, който все пак е минал през народен вот, не работят при Иван Гешев. Защото той не е минал през народен вот и не е част от демокрацията. И демократичните механизми много по-трудно ще го принудят да подаде оставка. Единственият начин да падне е, падащият Борисов , да го повлече и него. Защото са като скачени съдове. Въпросът е дали са толкова свързани, че като падне Борисов ще повлече и Гешев, или той ще направи пирует, както направи Цацаров преди години, когато Борисов падна от власт. Цацаров се превъртя и застана срещу него. Да видим дали Гешев може да направи това.

– В тази връзка протестът срещу Борисов и Гешев започна от „Росенец“ и „Да, България“, после пък прокурори влязоха в президентството, ровиха, арестуваха. А сега като че ли „Да, България“ се дистанцира от демонстрациите, а от другата страна е т. нар. „Отровно трио“. Какво се става?

– Това, което чак сега социологията констатира, че има дълбоко недоволство у хората срещу Борисов и се трупа гняв, го усетих  още миналата година пролетта. Спорих със социолози и те ми се присмяха, като ми даваха данни, че ако има избори, Бойко Борисов ще ги спечели. Вадих им мои наблюдения, след като бях обиколил половин България, че хората не понасят повече този човек.

Тази непоносимост беше запалена това лято от поредица нагли действия от страна на властта, която беше решила, че е вечна и че ако има протести в София, те ще са от 10, 20 или 30 души и изобщо не ги интересуват. Всички тези застроявания по морето  – въпросната подпорна стена на Алепу и пр., дозапалиха гнева, който се беше натрупал. Чакаше само къде да изригне. Първото изригване беше на 25 юни, когато Зелените направиха огромен протест в София. Много по-голям в сравнение с 2012 г. Досега такъв голям зелен протест  в България не е имало. Зелените обикновено са политически кротки хора и никога не са викали чак толкова против Бойко Борисов или за оставка на правителството. На 25 юни само това им беше в устата. Културните зелени викаха за оставка.

Веднага след това се намери правилният начин да се илюстрира чрез движещи се картинки – акцията в Росенец, какво означава мафия, която ти е отнела държавата и като гражданин да не можеш да стъпиш на държавна територия. Мигновено президентът беше ударен от Гешев, а пък главният прокурор вече беше крайно непопулярен. Президентът Радев пък крайно популярен. Защото той олицетворява единствената държавна институция, която не е завладяна от едни бандити, които ни управляват. Така всичко изригна – изтича газ, изтича газ и накрая голям взрив. Нещо, което очаквах да се случи поне от 2 г. и го предсказвах.

Онова, което не очаквах, че цялата история ще се „изплиска“ извън София и че толкова хора ще излязат, а не само висшистите. Затова този протест е исторически. Досега народът се присъединяваше към протестиращи интелигенти само в случай на глад. Или от страх от такъв. Сега не е така. В момента е всеобщото отвращение, че ни управляват такива хора и което извади различни протестиращи на улицата. Не празните джобове, а отвращението. За пръв път се случва подобно нещо в България – протест на обиденото достойнство, а не на опразнения хладилник.

– Добре, Борисов ще хвърли оставка, но какво ще последва и кой ще дойде?

– Да не боравим с термини от XX век, които нямат място в XXI. По света никой протест отдавна не излъчва лидери. Всички те държат да не излъчват лидери, което е и новото. Лидерството се появява, когато дойде време за избори. Тогава вече партиите, някои много добре правят, че стоят отстрани, излизат и казват: „Това, за което вие протестирахте, ето ние ще го оправим. Гласувайте за нас“. Двуактова е пиесата. Протестите са едно, нямат работа да излъчват лидери или да пишат проект на правителствена програма. След това на избори, който успее да убеди българите, че този гняв ще го превърне в държавна политика, той ще вземе гласове.

– Но има ли такива формации, партии, които могат да убедят българите в това. Защото мнозина питат – сваляме Борисов, но какво правим после?

– Спомням си края на 1989 г., когато започнах да ходя по антиправителствени митинги. Цялата 1989 г. и половината на 1990 г. БКП ни обясняваше – „Добре, махате ни. Но ще дойдат някакви брадати и космати, без да са помирисвали управление. Те ли ще управляват по-добре от нас?!“. Всеки притиснат български управник казва – ама само аз мога да управлявам и ако не съм аз, ще настъпи хаос и потоп.

На протеста в Росенец дадох следния отговор на един възрастен господин. Той ми казва – „Ще махнем Бойко, а кой идва? Нинова, ли?“ И аз му отвърнах: „Защо не си представите, че Христо Иванов идва ?“, примерно. Ще дойде онзи, за когото ще гласуваме. Те не ги пускат от някаква лотария тези, които ще ни управляват. Въпросът е да се гласува умно.

– В този контекст президентът Радев обяви, че е готов със служебното правителство, което да подготви тези избори. 

– В настоящата ситуация той би трябвало отдавна да е готов със служебното правителство. Нормално действие. Това, че президентът е единствената институция, която не е овладяна от тези бандити и стоеше сам срещу тях в продължение на няколко години, за кратко време стана говорител на народния бунт, след като за кратко време намери и подкрепа за него. И обяви: „Мутри, вън“. Такъв кратък лозунг, който да казва всичко, много трудно биха измислили и специалистите. Така Радев се превърна и в политик, изразяващ в случая онова, което хората искат. Как неговото превръщане в политик ще се реализира оттук насетне, нямам представа. В момента той е легитимен, защото за него са гласували 2.5 млн. българи и изразител на всеобщия гняв безобразието да се спре.

Всичките страхове от служебното правителство са на ГЕРБ „таласъмите“. Ето плашат, че няма да има пари за общините, а евродепутати, че ако го няма Борисов, няма да има никакви европейски пари. По същия начин прокламират, че ако има служебно правителство, ще настъпи катастрофа.

Вече имахме служебно правителство, съставено от Радев. То организира последните избори, които ГЕРБ спечелиха. Това, че в момента знаят, че няма да спечелят никакви избори, организирани от когото и да било, си е само техен проблем. Да тръбят, че ако Борисов го няма, ще се блокират европейските пари и че ако Радев направи служебно правителство, ще обяви веднага президентска република и ще покани веднага руснаците, са глупости. Само тежко увреден бандитски мозък може да измисли подобни небивалици.

– Ситуацията наистина е динамична и непредвидима, но от думите ви излиза, че късната есен ни чакат предсрочни избори?

– Вече дълбоко ми писна да живея в напълно предвидима безобразна среда. Живях в напълно предвидима в своето безобразие среда при Живков, живях в напълно предвидима безобразна ситуация и при Борисов. Стига. Трябва да има непредвидимост. От нея се ражда новото.  Чакаме извънредни избори, когато и да са те.

Tаня Петкова/“Сега“