Много рядко дипломати от Русия, Съединените щати и Европа са били съгласни по международни въпроси. Но в петък обединените им усилия помогнаха за разрешаването на конституционна криза на едно малко вероятно място: Република Молдова, малка държава между Румъния и Украйна в Югоизточна Европа.

До този момент можеше да се каже, че Европа има своята Венесуела: тя е най-бедната или втората по бедност нация, в зависимост от начина на изчисление, и имаше (до петък) две правителства. Основната разлика обаче е, че Русия и Западът са на едно мнение за нейното бъдеще, защото алтернативата му е държавно управление от олигарх, който участва в него само заради личните си интереси, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

В продължение на почти една седмица новото коалиционно правителство бе възпрепятствано да встъпи в длъжност в молдовската столица Кишинев, след като напускащата администрация отказа да напусне ефективнно.

Безизходицата приключи в петък следобед, когато бившият премиер Павел Филип неохотно подаде оставка в отговор на перспективата за масови протести през уикенда. Той също така се сблъска с нарастващ международен натиск от страна на Москва и няколко европейски столици, както и с частно посещение на американския посланик Дерек Й. Хоган. Но какво се случи преди това?

През февруари Молдова, страна с население от 3,5 млн. души, намираща се между Украйна и Румъния, проведе неубедителни парламентарни избори. Три партии – проруската Социалистическа партия, проевропейската ACUM и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк, спечелиха по повече от 20% от вота. Коалиционните разговори обещаваха да са сложни: никоя от двете партии не искаше да работи с тази на Плахотнюк, а докато преговорите помежду им течаха, представителят на демократите Павел Филип продължи да управлява правителството.

На 8 юни бившият изпълнителен директор на Световната банка Мая Санду, един от лидерите на ACUM, обяви създаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, пълен с поддръжници на Плахотнюк, веднага постанови, че коалицията на Санду е противоконституционна, тъй като тя е сформирана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни той свали и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и предаде правомощията му на Филип, който незабавно свика нови избори през септември.

Към момента обаче и двете молдовски правителства отказват да напуснат и издават заповеди (към петък), почти по венесуелски модел, където подкрепяният от Русия президент Николас Мадуро и самообявилият се за лидер на страната председател на парламента Хуан Гуайдо, спечелил признание от САЩ и западни нации, са заключени в застой. В Молдова обаче руските и западните интереси изглежда се припокриват – може би за първи път след окупацията на Крим от Русия през 2014 година.

Русия призна правителството на Санду на 10 юни. Въпреки че повечето от важните министерски постове в него са за представителите на ACUM, присъствието на социалистите го прави приемливо за Кремъл. Официално Москва няма амбиции за възстановяване на влиянието си в Молдова, страна, в която Румъния вече е издала над 1 млн. паспорти, позволявайки на молдовците да се интегрират в Европейския съюз още преди държавата им.  Русия обаче има интерес да поддържа здрави отношения с постсъветската държава, докато запази военното си присъствие в региона на Приднестровие.

Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция също подкрепиха правителството на Санду като най-добрия вариант страната да постигне напредък. Алтернативата в лицето на Плахотнюк, който ефективно притежава всичко в Молдова, включително четири от пет национални телевизионни станции, също не беше приета от европейските държави. В края на миналата година Европейският парламент дори прие резолюция, с която Молдова беше обявена за „държава, завладяна от олигархични интереси“.

Единството на руските и европейските интереси, подкрепено от САЩ, е почти невероятно в настоящия геополитически климат. Все пак, макар скритите руски интереси да не съвпадат с европейските или американските, за Москва стабилността на непосредствените ѝ съседи също е от съществена важност.

bloombergtv.bg