Интервю на Вежди Рашидов за „Монитор“

„Фалшивите новини са тема не само на България и на Европа, но и на целия свят. Те са продукт и рожба на ХХІ век, на така наречената интернет епоха, и с тях започна подмяната на истината, на достойнството и на ценностите, превръщайки ги в ежедневие. Малко хора осъзнават, че това е пътят на самоубийството на планетата.“. Това заяви в интервю за „Монитор“ шефът на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов.

– Г-н Рашидов, вие преди няколко години станахте инициатор за присъждането на пожизнени парични награди като бонуси към пенсията на творци със заслуги към нацията. Какви настроения ви накараха да го направите?
– По време на моето управление в Министерството на културата още от първите дни на първия ми мандат станах свидетел на нещо, което дори не съм подозирал, че години наред може да съществува – творци с достойни имена, кумири на българската държава да живеят с пенсии от по 200 лева. Хора на години, болни, които имат неистова нужда от средства за лекарства, за храна, за отопление и за бита си, за да съществуват. Не проумявах как личности, дали толкова много талант, труд и любов на целия български народ, вдъхвали на хората надежда и упование, са останали забравени от своята държава, дори от Бог, и изживяват своите старчески години по един унизителен начин. Затова още от първия ден се заех заедно със социалното министерство в лицето на министър Тотю Младенов и с финансовия министър Симеон Дянков да изработим закон и да намерим форма и средства, за да можем да подпомогнем най-нуждаещите се творци. Основание за това беше болестта на Борис Гуджунов от триото с Борислав Грънчаров и Боян Иванов. За жалост той не дочака тези средства.

– Как ще коментирате конкретния скорошен казус, че кандидатурата на Марги Хранова е била отхвърлена от комисията, чиито членове от Министерството на културата не огласяват, а са одобрени имена, някои от които са почти непознати за широката общественост? Какви са критериите за присъждане на наградите и има ли прозрачност?
– В закона ясно е казано, че държавните парични награди са за особени заслуги към държавата и към нацията. Към закона има специална наредба, в която точно е описано как се присъждат наградите. Критериите са ясно описани. Аз не мога да отговоря дали днес всичко това е прозрачно или не. Лично аз не виждам никаква причина да не бъдат обявени членовете на комисията, защото по законите на българската държава всеки български гражданин има право на достъп до всякакъв вид информация. Трябва ясно министерството да обясни, че това не са пенсии, а са награди за хора, които имат изключителен принос към националната духовност, спорт и култура. Тази награда не засяга по никакъв начин пенсиите, които всеки в зависимост от това как се е осигурявал, получава като равнопоставен български гражданин. Така че тя не се дава за прослужени години. По мое време бяха дадени награди, като единственият критерий за тяхното връчване бе големият талант на отличените творци и, разбира се, че имаше и моралното чувство към хора в тежко здравословно положение. Има ли съмнение в това, че един актьор като Велко Кънев, преживял тежка болест, една певица като Валя Балканска, артисти като Джоко Росич, като Йорданка Кузманова, като Васил Михайлов, като Николай Николаев, една певица като Янка Рупкина, една актриса като Татяна Лолова, един художник като Владо Гоев или като Кеазим Исинов и още плеяда достойни български имена, зад които винаги бих могъл да застана, заслужават такива награди?! Нима може да има съмнение за достойнството на тези хора? А за Марги Хранова – това е една дама, която аз безкрайно обичам и определено смятам, че тя е достойна за награда. Защо не е получила награда – на този въпрос трябва да отговори министерството.

– Народното събрание, в което оглавявате комисията за култура и медии, може ли да дава свои предложения в тази област?
– Както е в закона – всички органи на централната и местната власт, творческите съюзи, висшите училища, фондациите, неправителствените организации, инициативните комитети могат да правят предложения.

– Много активен сте в международните контакти във връзка с борбата с иманярството и трафика на културни ценности. Има ли вече конкретни резултати при съвместни акции?
– Като художник, който се занимава с произведения, документиращи националната памет във времето, не само че имам отношение към темата, но и съм пристрастен. Изнасянето, унищожаването, фалшифицирането на културни ценности е един от най-силните пътища за унищожаване на нации, на държави. Ако изчезне културата на една държава, изчезва самата държава. Така са изчезвали цели цивилизации. Ще ви дам един по-простичък пример: ако ние оставим, да речем, една Франция без нейната опера, без Венера Милоска, Мона Лиза на Леонардо, ако Франция няма своите 50 големи имена през последните 100 години, то тогава ясно си даваме сметка какво представлява Франция – едно географско положение, населено с 66 милиона френскоговорящи хора. Така че опазването на културните ни ценности, ограничаването на фалшификатите и фалшивите новини, спомагащи за нашето обезличаване, са много сериозен проблем за цяла Европа като най-стария континент в света и за всички държави, които още носят хилядолетната история на Европа върху себе си. Показването на тракийската ни изложба в Лувъра ни донесе толкова много самочувствие, каквото никога не се е случвало в дългата ни история, и днес нашата култура е желана от много други световни музеи. Днес преговарят с нас от един от най-големите американски музеи – музея „Пол Гети“, които поемат изцяло финансирането и ангажимента за представянето на България и за рекламата, която ще направят на нашата малка държава. Предстои ми разговор с премиера по тази тема, защото неговата дума е много важна.

– Има ли според вас нужда от законови промени, за да не са винаги иманярите с няколко крачки пред учените археолози и блюстителите на реда?
– И сега законите са добри. Онова, което е нужно, е държавата да влезе в своите функции. Когато крачките на властта и закона са първи, то крачките на иманярите ще станат втори.

– Има ли спасени съкровища, с които особено се гордеете, в годините, в които бяхте министър на културата и сега като шеф на парламентарна комисия?
– Всяка културна ценност, спасена или предотвратена от изчезване, ме кара да се радвам. Нека не забравяме, че бях министърът, който успя да върне от Канада 21 000 български антики, както и да върна 17 картини на Никола Танев, откраднати от неговата къща музей. Спирали сме нелегален трафик на икони към Италия, Франция и други държави. Както сме и връщали конфискувани у нас артефакти на други държави, за да радват техните музеи, благодарение на спогодбите, които сме сключвали с тези държави за предотвратяване на нелегалния трафик.

– Друга ваша кауза е битката с фалшивите новини. Защо тази тема стана особено актуална напоследък, преди 5, 10, 20 години нямаше ли фалшиви новини?
– Фалшивите новини са тема не само на България и на Европа, но и на целия свят. Те са продукт и рожба на ХХІ век, на така наречената интернет епоха, и с тях започна подмяната на истината, на достойнството и на ценностите, превръщайки ги в ежедневие. Малко хора осъзнават, че това е пътят на самоубийството на планетата. Демокрацията не е хаос, а низ от правила за спазване на демократични закони. Именно затова този бич – фалшивите новини, трябва да намери своя противовес. Точно затова България става инициатор и домакин на Международен форум на председателите на комисиите за култура и медии от парламентите на страните – членки на ЕС, догодина. Защото това е обща болка и трябва много сериозно да седнем и да направим задълбочено обсъждане, за да минем през публични дебати по темата и да се намерят начини за разпознаването и неутрализирането на фалшивите новини. Това не може да стане без прилагане на общи европейски стандарти.

– Влизате ли напоследък по-често в ателието си?
– Не съм излизал. То е по-силно от всичко останало, с което се занимавам.

– Кое културно събитие, на което скоро сте присъствали, ви е впечатлило силно?
– Бих дал парвенюшки отговор, че изключително съм доволен от голямата изложба, която направих в Градската галери на Пловдив – Европейска столица на културата. Но ако трябва да бъда откровен – предстои ми среща с ръководството на Лувъра в Париж, където съм поканен да видя голямата изложба на Леонардо да Винчи. Е, това е късмет.