Четвъртък, 11 юни. Към 10 часа премиерът Бойко Борисов се появява на живо във Фейсбук заедно с варненския кмет Иван Портних. Етюдът е част от неспирния виртуален екшън „Министър-председателят кара джип, а подчинено лице му докладва успехите на властта”. В следващия един час той ще обиколи четири придобивки, ще поздрави стотина приветстващи го „булки”, свойски ще отвърне на журналистически усмивки. Сцените ще са емблема за обикновения премиерски делник, пълен с дребни герои, допринасящи за големия свят на илюзорно щастие. Като във „Фермата” на Оруел, където животните се къпят в благодат, а прасета се грижат за правилните им мисли.

Борисов е кацнал със самолет сутринта, а

прословутият джип е докаран отделно като атрибут

за  задължителния театър. Портних го чака на входа на града, почти на магистралата. Излъчването стартира с обясненията на кмета какви нови улици и естакади са изградени или предстоят. „То е голямо, няма наклони…”, казва Борисов за кръгово кръстовище, по което преминават – изрича думите с натъртване, подобно на учителка, която наставлява дете да декламира. „Да, голямо”, повтаря Портних. След малко кметът е предупреден, че има всичко на всичко 40 минути – декламирането следва да е бързо. А, всъщност, въпросното кръстовище се е наводнило скоро при неголям дъжд, но тези подробности отсъстват в диалога.

„Как е, свикнаха ли варненци с „Левски”, пита Борисов след като влизат в платното на открития преди година булевард. „Той, г-н премиер, е много сериозно облекчение за трафика”, отвръща Портних. И с нотки в гласа издава, че е развълнуван от честта да докладва на ухо. Нито дума за няколко свличания и зейнали дупки, които съпътстваха живота на булеварда.

Маршрутът на джипа е подбран така, че или ремонтирано училище да се появи вляво, или нов паркинг вдясно. На една отбивка возилото спира и прeмиерът стартира диалог през прозореца с полицай:

– Здраве желаем, как си?

– Много добре!

– Какво правиш?

– … (Не се чува – б.а.)

– Карат ли бързо?

– … (Не се чува )

– Е то така е, един хубав булевард изкушава. Лека работа!

На тръгване Портних се съгласява, че новите прекрасни булеварди изкушават да се шофира бързо, което създава грижи на МВР. А всъщност полицаят не стои там да лови джигити, а за да осигури коридор за височайшия събеседник.

Пьтьом Борисов съобщава „топновина”, препредадена после от много сайтове. Брюксел искал да вижда градски железници не само в София, та Варна се състезавала с Бургас за тази благина. „Дайте ми проект, да не изостава Варна!…”наставлява премиерът. „О, това е много важно за нас. Не, не изостава!”, за пример е Портних. През цялото време той дава вид на

мил, но необигран сервитьор,

на когото му е леко трудно в конфуза. Най-задната седалка е заета от Томислав Дончев, обигран е – излъчва доволство, че днес не той държи таблата.

А всъщност идеята за железница във Варна е от времето на социализма. През 2007 г. ГЕРБ кандидатира за кмет човек, който искаше да се изгради моторелса (Свилен Крайчев). Но всички му се смяха, а той отдавна не е в партията, омерзен от същото, което омерзява 90% от българите.

Следва посещение в нова детска градина. Тридесетина жени чакат наредени от сутринта и практически не са се занимавали със задълженията си. Гостите се застояват десет минути. После препускат към болница „Света Анна”, където строените са около 100  в няколко редици. Ръкопляскат му.

Борисов се разхожда без маска из коридорите,

наоколо хора кашлят, без маска се движи и шефът на болницата Красимир Петров (бивш депутат – от ГЕРБ, разбира се). „Тука сега от короната пазите ли, от друго?…”, пита единият човек без маска. „От всичко пазим”, отвръща другият. Не става ясно какво прави делегацията в болницата, но нищо – срещу Борисов греят усмивки, хората са озарени. „Здравейте булки, как сте!”, „Ей, запушихте пътя, бе, оставете хората да минат!”… – той е едновременно сват, брат, любовник, регулировчик и шофьор на този народ.

Целият воайяж протича с една особеност – варненските журналисти не са уведомени за тъй ценното посещение. Но журналистиката е винаги будна, забелязва излъчването във Фейсбук и си троши краката от бързане, за да свари Борисов на излизане от болницата. Микрофони непримиримо са навряни в премиерското лице. Той обаче е склонен единствено да позира за снимки. Качва се отново в джипа на път за нов спортен комплекс, но размисля все пак да поговори с журналистите. Чуди се да слезе или да се върне след половин час, пиарът му Севделина Арнаудова обаче се намесва: „Може да ги извикаме в спортния комплекс, там е още по-хубаво !”. Така благодарение на безспорния професионализъм и добрина на Арнаудова журналистите са накарани да препускат още след ескорта.

Трупата пристига в спортния комплекс. Борисов триумфално оглежда терените, площадките, пейките. Всъщност районът е презастроен. „Тука в квартала не се ли сърдят, че им шумят!..”, интересува се премиерът не вредят ли спортуващите. „Напротив, г-н премиер, всички са абсолютно щастливи”, отвръща Портних. И добавя: „Тука бе едно поле”. Не е било поле. Беше игрище за футбол, изоставяно постепенно, за да се превърне в придобивка за милиони.

Разговорът с журналистите е предшестван от дружески взаимни закачки. Оказва се, че репортерите са препускали да го гонят из града, за да го питат по следните животрептящи теми: магистрала „Хемус” (безобиден десетилетен въпрос), как е положението по границите (уникално вълнуващ казус), мерките за коронавируса и икономиката на ЕС. Нито едно питане за замърсяването на езерото, за строежите на брега… Арнаудова е по-спокойна и от шефа си, нея никой не я закача. Един единствен журналист се осмелява да пита по актуалните скандали с Божков и Златев, Борисов го реже с думите:

„Аз имам работа, не съм като вас”.

Този журналист по (не)случайност е от скараната с властта в момента bTV.

Тъжна е тази картина с журналистите. Много варненски медии затвориха, част от репортерите се принудиха да работят за ГЕРБ, защото през последното десетилетие просперират предимно бизнеси, свързани с ГЕРБ. Не се знае колко дълго още ГЕРБ ще раздава порциите – и  репортерите се хихикат пред Борисов, пустосват го, като си тръгне, но в крайна сметка тичат подире му – иначе просто ще останат без хляб. А той добре разбира в каква пиеса е главен герой и се наслаждава на всеобщото околно унижение.

Като няма медии, Фейсбук опитва да е медия. Стела Николова, общински съветник от „Демократична България”, в рамките на пет минути задава десет въпроса в профила на Борисов. От рода на: „На Аспарухов плаж ще се топнете ли?”. Колежката й от съвета Марица Гърдева (ГЕРБ) я контрира: Е,  няма как да се въздържиш да не хейтиш!!!”. Кой ли сериозен човек може да хареса тази мила провинциална картинка?!

А джипът вече не се мярка. Някой ще го закара до друг град, където театърът ще почне отново. Театър, който Борисов нарича „работа”.

ДИЯН БОЖДАРОВ/“СЕГА“