След няколко дни ще си имаме чисто нов главен прокурор. Това вещае хронограмата, приета от Пленума на ВСС през юли. Но и отсега може да се каже, че Гешев вече е избран. Той е единствен кандидат, номиниран единодушно от всички 11 членове на прокурорската колегия.

На заседанията на Пленума на ВСС на 18, 22, 25 и 29 юли членовете на прокурорската колегия имаха право да издигнат и други кандидати, но имаха също така и разум/интерес да не се възползват от това си право. Правосъдният министър Данаил Кирилов също се въздържа да номинира кандидат от името на правителството, с което потвърди подозренията, че Гешев е изборът и на Борисов. Номинираният представи в срок своята концепция. Сериозен труд от 31 страници в жанра цветя и рози. На 9 октомври прокурорската колегия на ВСС се запозна с докладите на съответните комисии за професионалните и нравствените качества на Иван Гешев и единодушно прие, че неговата кандидатура за главен прокурор е допустима. На 24 октомври, четем на страницата на ВСС, ще се проведе пленум на ВСС с дневен ред: изслушване на кандидата и избор на главен прокурор.

Такава е хрониката на този предизвестен избор. Ако кушията с един кон може да се нарече избор, де. Характерно за кушиите с един участник е, че дори и куц кон може да спечели.

Търкаляй монетата пред себе си и всички ще ти се радват, казваше Шекспир. Това, разбира се, може и да противоречи на Закон за съдебната власт, където се казва, че за членове на ВСС се избират юристи с високи професионални и нравствени качества. Но само ако е изключение. Стане ли правило, престава да се забелязва.

Оттук нататък прът в колелата на прогреса може да сложи единствено президентът Радев. Конституцията на РБ постановява в Чл. 129 (2), че главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на пленума на ВСС.

Радев може да откаже да назначи Гешев за главен прокурор. Но ветото му може да бъде преодоляно. Защото според конституцията ветото на българския президент е само отлагателно. Както казваше другарката по литература едно време, седни помисли още малко. „Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.“

Според конституционалистите смисълът на ветото е в това да бъде коректив в края на законодателния процес. Един крайно неефективен коректив. Но такава е съдбата, отредена на президента от конституцията ни. И Радев се очертава рекордьор в това упражнение – за половината от мандата си той е наложил 19 пъти вето (16 пъти за отделни разпоредби и 3 пъти за цели законопроекти). Желев е налагал 24 пъти вето, Петър Стоянов 10 пъти, Първанов – 32, Плевнелиев – 14.

Досега, ако си спомням правилно, ветото на президента е издържало само в 1.5 случая. Управляващите се съобразиха с президентското мнение за т.нар. поправка “Домусчиев“ по видимо лобисткия Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Половинката успех пък беше по повод текстовете в бюджета на НЗОК, с които властта се опита да наложи мораториум върху плащанията за иновативни лекарства. Ветото на Радев беше преодоляно, но после управляващите (разбирай Борисов) размислиха и сами поправиха съответните текстове.

И все пак, макар и с толкова ниско КПД, ветото има смисъл. То показва, че президентът на републиката смята определен закон за грешен или опасен и дава знак на законодателите, а и на цялото общество. И този знак е важен, защото президентската институция традиционно се радва на най-висок рейтинг и Радев не прави изключение. Същото се отнася и за назначенията, които президентът одобрява или отказва.

По интересни обаче са случаите, когато президентът Радев не е оправдал очакванията на обществото да наложи вето. В това отношение освен Закон за горивата (очевадно обслужващ Лукойл), особено важни са пропуснатите възможности за вето при спорните промени в Закона за съдебната власт и промените в НПК. Думите, с които в предизборната си кампания Радев ни убеждаваше колко важна е съдебната реформа, отдавна са забравени. И не бих се изненадал, ако Радев назначи Гешев без възражения.

Битката за избора на главен прокурор за някои хора е на живот и на смърт (в краен случай на дълъг затвор!) и за намесата в нея се искат яки топки. Много е лесно да кажеш, че каквото е управлението на държавата, такова е и на футбола. Това Батето го казваше още в тъмните социалистически времена. Но да кажеш истината, че Гешев няма нито професионални, нито морални качества за главен прокурор, е тест за мъжество. Още повече, че едно такова действие би било и срещу политиката на издигналата го БСП, която явно е в заверата за Гешев.

На среща с българската общност във Виена преди десетина дни президентът Радев е запитан дали възнамерява да „наложи вето“ на избора на Гешев за главен прокурор. Той отговорил: „Аз и да сложа вето (с което не казвам, че ще го направя), но ако сложа вето, те ще го преодолеят. Но може да сте сигурни, че в момента изчаквам реда си, така както е разписано в закона. И когато дойде моментът аз да реагирам, ще го направя много ясно.”

Не е ясно какво се крие зад това „ще го направя много ясно“. Но само след броени дни ще можем да кажем: Господин президент, Ваш ред е! И дано тогава ни се изясни.

Евентуално вето върху кандидатурата на Гешев има смисъл за страната, ще даде малко кураж на милеещите за демокрацията български граждани, които безнадеждността на ситуацията непрекъснато редуцира. Би имало смисъл и за външният облик на страната ни, показвайки, че все още има фактори, които застават на страната на демократичните ценности. Би имало смисъл и за самия Радев, защото би го различило от мръсната троица (Борисов, Пеефски, Цацаров), които стоят зад Гешев.

Тези дни у нас са генералният секретар на “Репортери без граници” Кристоф Делоар, и директорът за Източна Европа и Балканите Полин Аде-Мевел. След среща с президента Радев Кристоф Делоар заяви пред журналистите: “Изразихме тревогата си от назначението на следващия главен прокурор, смятайки, че кандидатът, който би бил назначен, изрази възгледи за медиите, които не са свързани с професионална безпристрастност и достойнство. Това е риск не само за журналистиката, но и за демокрацията…”

Много важно, някакво никакво NGO се изказало, ще пишат парцалите на медийния империалист Пеефски. Бойко ще се направи на ни чул, ни видял. Между другото, от “Репортери без граници” се оплакаха, че от три години искат среща с него, но от кабинета му дори не им отговаряли. Не просто сме на 111-то място по свобода на медиите, но не ни и дреме.

И така на 24 октомври ВСС ще избере Иван Гешев за главен прокурор. Дали от първия път или от втория, президентът Радев ще одобри назначението. И ще го кажа за трети път: Гешев като главен прокурор ще бъде опасен за демокрацията у нас. Този човек говори не като юрист, а като политик и действа не като прокурор, а като полицай. Програмата, която той ни разказа по БНТ, вещае мрачно бъдеще дори и за тази уродлива форма на демокрацията, която тук практикуваме.

Това бедствие трябваше да бъде спряно. Но вече няма как. Ясно е, че и президентското вето не може да го спре. Но това не означава, че не трябва да се опита! И поне да се дадат онези важни знаци за хората у нас и навън, че още сме живи и имаме някакъв дух…

– Разумните няма да дойдат на власт – каза Фабиан, – а още по-малко справедливите.

– Така ли! – Лабуде пристъпи съвсем близо до приятеля си и сграбчи с две ръце яката на палтото му. – Но нима въпреки това те не бива да дръзнат? (Ерих Кестнер, Фабиан)

Не съм казал, че Радев е от разумните. Още не съм…

Д-р Тони Филипов, Офнюз