Руското гориво е най-добрия вариант за България. Руските доставки са ни необходими. Бензина на бензиностанциите на ЛУКойл е под три лева. (Оказа се, че не е вярно). Очевидно е, че три десетилетия след демократичните промени, в България има политици, които са готови да жертват икономиката и благосъстоянието на хората в името на идеология. (Не става ясно за руската или прозападната идеология става дума.)

Към журналистите: Трябва да питате политиците как ще се отрази на производството на горива в България, както и на цените им, решението на предишното правителство (това на Кирил Петков, б.р.) за ограничаването на износа на петролни продукти с произход на Русия от декември. Всичко това са думи на президента Румен Радев, казани при откриването на учебната година в столичното Висше училище по телекомуникации и пощи. Звучи като програмна реч. Като предначертан план за бъдещето на страната. Като посочен път на Изток, където Путин издава разпореждания от кулата в Кремъл.

Тръпки побиват всеки путинофил, който се опита да си представи каква зима ни очаква: безпаричие, безгазие, сибирски студ, изедници капиталисти, които пият кръвта на народа, загиващи предприятия и заводи, „златни“ дърва, затворени училища, болници и детски градини. Дори цветя откъде ще се намерят за паметника на съветската армия на 23 февруари! О, ужас! Колко хубаво си беше със Съветския съюз!

В същото време статистиките на международни институции показват, че Русия е изпаднала от Топ 10 на страните по БВП. Дори не влиза в Топ 20 на богатите държави, където се подвизават Исландия, Сан Марино, САЩ, Дания, Великобритания, Бруней, Норвегия, Катар, Ирландия и пр. Всеки един от трите американски щата Калифорния, Ню Йорк и Тексас има по-силна икономика от тази на Русия!

Президентът и цялото служебно правителство, както и проруските партии твърдят от зори до здрач, че трябва да отстояваме националните интереси. Добре де, това не означава ли, че трябва да сме по-близо и заедно с най-развитите икономики в света и Европа? Не е ли полезно с тях да сме партньори?

Защо да ни е на далавера да сме с Русия, в която за първото полугодие приходите към бюджета са спаднали с 47% по данни на Руската национална банка? И която не може да произведе в момента нито един от модерните военни продукти, с които се хвали, защото над 400 компонента за тях са дело на чужди държави. Дори обувната промишленост в Русия е пред колапс, понеже е зависима жестоко от материали, идващи от Италия, Испания, Германия и други държави. Над 40 на сто от компютрите и принтерите във военното министерство вече са извън строя, защото няма резервни части и тонер касети за тях – и те са вносни. Десетки мини затварят, защото техниката в тях е японска, южнокорейска, полска. Да не вадим целия списък.

Но ние, видите ли, трябва да разчитаме именно на Русия и Путин, за да оцелеем като държава.

По-мазохистична теория не може да се измисли.

По-глупава теза не може да се измисли.

По-невярно твърдение не може да се измисли.

По-антибългарски план не може да се измисли.

Но са измислени.

И ни заливат с дебита на Ниагарския водопад. А ние сме като мокри кокошки и дори нямаме чадър. Защото ни уверяват, че това е благодатния руски дъжд, който ще ни превърне във вярно на Путин евразийско нещо.

Да не забравя: Украйна си върна през последните 48 часа 2 500 кв. километра, окупирана от руските войски територия. Цели подразделения на Путин се предават, други бягат. Показват го видеа на руски военни в социалните мрежи.

Няма ли кой да ги каже тези неща на президента Радев? Или нашите служби първо искат разрешение от ГРУ и СВР в Москва по стара традиция и тогава докладват на държавния глава.

А Трифонов иска референдум за президентска република. Та тя вече е тук и действа. Засега като служебна, но утре – кой знае…

Въпросът е: С по-бедните, корумпирани и агресивни окупатори ли е полезно да сме или с богатите и цивилизованите? Само питам.

Не чакам отговор отдавна.

Огнян Стефанов/Фрог нюз