Румен Радев остава най-харесваният политик у нас, а доверието в правителството се повишава. Това сочи анализ на „Галъп“ публикуван днес.

Президентът започва втория си мандат с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие).

Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат „Борисов“ през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза. Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени.

Данните са от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, „лице в лице“. Проведено е сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари.

Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%). Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да почне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция.

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли.

Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.

Тридесетгодишният изследователски опит на „Галъп интернешънъл“ позволява да бъдат проследени тенденциите в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.

През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

Данни за доверието в правителството през последните тридесет години и анализ може да намерите ТУК. Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци.

В настоящия случай предизвикателствата никак не липсват, като се има предвид, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. „Галъп интернешънъл болкан“ следи икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователка традиция на „Галъп интернешънъл“ показва, че преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ. Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика.

В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.

През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Макар и при запазване засега на първенстващото положение на негативните оценки.

Това е типичният за старт на мандат „бонус“ доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.

Казусът със Северна Македония

Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.

Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51,1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция.

Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София.