Само ГЕРБ продължават да си вярват, че са Граждани за eвропейско развитие на България. Какви ли тогава граждани са те?

Започваме с последния по хронология скандал – Здравната каса. Значи здравният министър Кирил Ананиев и заместничката му Жени Начева спретнали далавераджийско екипче за източване на Здравната каса с фиктивни дейности и лобистки закони. Като бюрократични пазванти на здравното неравенство двамцата екипно пробутвали закони за обогатяване на частното и мизерстване на общественото здраве, до което иначе опират две трети от българите. Щафетата се поемала от управляващото мнозинство, което също екипно легитимирало вредите и дружно изритвало нормалността от сектора. Накрая частният бизнес колективно си пълнил джобовете от далаверата с болестите, а българите боледуваме масово и мрем най-много в Евросъюза.

Минаваме към предпоследната издънка – Перник и водната криза. Нено Димов докара цял град до бедствие. Без вода или на тежък воден режим са и други градове и селища. Този човек се оказа министър на колективните бедствия.

Оказва се обаче и друго – не само той е работил ударно да остане Перник на сухо. Бившата пернишка кметица Вяра Церовска и също бившата областна Ирена Соколова спретнали предизборно екипче „ни чул-ни видял“ за източването на язовир „Студена“. Изглежда, са се бояли, че ако спасят града със своевременно алармиране за язовира, ще си загубят постовете. Или, че ако сторят едно добро за града и започнат подмяната на ВиК системата, перничани ще ги намразят до гроб. Няма да се изненадам, ако са си вярвали, че ще спечелят доверието на перничани, като ги оставят без капка вода. Явно из мозъците им е текло мислене наопаки.

Оказва се обаче, че не само тези тримцата са се издънили заради Перник. През 2017-2019 г. социалистите 17 пъти са поставяли в парламента проблема за водата в Перник. Но резултатът бил „ни чул-ни видял“ – вече от целокупната герберска власт. Цели четири министерства имат отношение към водните ресурси на държавата. Но цяло герберско десетилетие те екипно си пасували за дереджето на водопроводната мрежа и чистата питейна вода на страната. При положение, че до 80% от тази мрежа е още от миналото столетие (че и хилядолетие) и просто плаче за смяна. Гербаджиите се пъчеха с нови автомагистрали, но нехаеха за насъщните водопроводни магистрали.

По едно време те председателстваха ЕС, емнаха се да вкарват Западните Балкани в съюза, сега се напъват и да набутат страната ни в еврозоната. А пък оставиха водоснабдяването на нивото от миналото хилядолетие и на страни от третия свят. Това е все едно да се киприш с лъскав костюм, а отдолу бельото да ти е скъсано и мръсно.

ГЕРБ били инвестирали 3 млрд. лева във водния сектор, но на клетата ни държава продължават да й се губят цели 61% от водата, а 400 язовира да са в аварийно състояние. И най-малко 315 000 българи кретат на воден режим. Уж се отървахме от диктаторския режим, ама се натресохме на воден режим. А цената на водата скочи три пъти. Значи ГЕРБ или задружно са си гушнали част от тези пари, или са заслужили да им с лепне баджът „колективна некадърност“.

Покрай оставката на министъра на колективните бедствия стана ясно, че тя е деветата министерска оставка в правителството на Борисов-3. Девет оставки за три и кусур години прави по три на година. Очевидно Борисов-3 ще остане като правителството на оставките и поставя рекорд не само в най-новата демократичната история на татковината ни, а комай и в Евросъюза. При него България се оказа направо управление в оставка.

Преди Димов, например, заради апартаментгейт си отидоха Цецка Цачева, Цветан Цветанов и двама зам-министри. Като дружен екип те си бяха напазарували евтини жилища.

Седем месеца преди това заради катастрофата в Своге имаше три министерски оставки в един и същи ден – министрите на вътрешните работи, на транспорта и на регионалното развитие Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков. Това си беше колективна оставка „на килограм“. „Очевидно министерствата ни не са били в състояние да ни предпазят от тази трагедия“, безнадеждно пророни Валентин Радев. Очевидно трагедията е станала заради колективно министерско безхаберие, административна некадърност и прехвърляне на отговорности, казваме пък ние. А Нанков, чието министерство носело основната отговорност, остана в него, макар и понижен до зам-министър. Понеже не беше си свършил работата, герберският лидер явно решил, че това министерство не бива да остава без такъв ценен кадър. Я колко още поле за безхаберие има в тази структура!

Към този екип, който е работил „всеотдайно“ за смъртта на 20 души, трябва да добавим и Агенцията „Пътна инфраструктура“. Тя също се правила на „ни чул, ни видял“ седемте сигнала за опасния участък от пътя край Своге.

Ако върнем лентата по-назад, ще видим, че заради екипни далавери оставки подадоха още трима министри – Румен Порожанов заради аферите с къщите за гости, Теменужка Петкова заради екипчето с „кухата купувачка“ на ЧЕЗ, която била нейна стара дружка, и Николай Петров заради обществена поръчка с мъжа, който де факто му е зет. Това че Порожанов трябваше са си ходи заради други гафове (примерно свинската чума), а оставката на Петкова не бе приета, е допълнителен щрих към екипността на герберските издънки.

Добавете към всичко това мръсния въздух, нелегалния вноса на стотици хиляди тонове отпадъци, дори от третия свят. Добавете и икономическата политика на ГЕРБ, при която 20% от българите живеят под линията на бедност и 80% от работещите бъхтят за едва до 900 лева чисти на месец, и няма как да не се запитате дали управляващите не са единен и целеустремен екип на провалите. Дали ГЕРБ не са Граждани за Екипна Разруха на България. Ще им пасне по мярка и Граждани за Екипно Разгръщане на Безхаберието. Изобщо, хората здравата се трудят за ето такъв политически бранд.