Безконтролна секретност на управлението, утрояването на сроковете за защита на държавната и служебна тайна, унищожаване на ключови документи по решение на вътрешния министър и шефове на службите. Такива промени в Закона за защита на класифицираната информация прокарва правителството с оправданието, че усъвършенства нормативната уредба. Проектът, разработен с помощта на ДАНС, е пуснат за обсъждане в разгара на лятото. Срокът за становища по него изтече на 22 август. Очаква се да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, веднага след като депутатите приключат с ваканцията си.

С предложенията се развързват ръцете на службите и МВР, както и на цялата администрация на изпълнителната власт, да засекретяват информация извън определените от закона срокове, предупреждават от „Програма достъп до информация“ (ПДИ), които са пратили и официално становище по законопроекта.

Така например, информация с гриф „строго секретно“, която има 30-годишна защита, ще може да бъде презасекретена още два пъти, т.е. до 90 години. В момента законът допуска само по изключение удвояване на първоначално определения срок за защита. Според ПДИ това предложение нарушава конституционния принцип, че ограниченията на правото на информация са само изключение. Това е връщане към „вечната“ държавна тайна от комунистическото минало и създава опасност да бъдат прикривани от обществото злоупотреби, корупция и престъпления. В демократичното общество правото на достъп до обществена информация винаги трябва да надделява над тайните, свързани с управлението на държавата, което изключва възможността дадена информация никога да не е в обхвата на правото на достъп, напомнят правозащитниците.

„В закона има списък на категории информация, които могат да бъдат засекретени, но през годините се показа, че правителството и различни министерства са склонни да злоупотребяват“, каза пред БНР шефът на правния екип на ПДИ адвокат Александър Кашъмов. Той даде за пример прословутия договор между Министерството на финансите и консултантската фирма „Краун Ейджънт“, който беше обявен за държавна тайна. Върховният административен съд отмени това. „Беше засекретен докладът на службите към президентството от миналото десетилетие за евентуално участие на български фирми в аферата „Петролгейт“. Беше дори засекретен правилникът за опазване на държавната тайна в НРБ от 1980 г.“, припомни Кашъмов.

Други спорни промени в закона са, че защитата на служебната тайна от 6 месеца става 2 години. Създава се и възможност за засекретяване на цяла папка от хиляди страници само заради един документ в нея. Сега има се обособява папка със секретни документи и останалите са публично достъпни. Без конкретика в мотивите се казва, че „практиката показва, че краткият, шестмесечен жизнен цикъл на служебната тайна се оказва недостатъчен за опазване на данните и сведенията, които държавните органи и органите на местното самоуправление целят да защитят с този вид класифицирана информация“.

Тревожно е и предложението, което развързва ръцете на министъра на вътрешните работи и шефовете на службите за сигурност да въвеждат самостоятелно отделен ред за унищожаване на класифицирани документи, свързани с оперативната и оперативно-издирвателната дейност на службите. Възможността за безконтролно унищожаване на документи е критикувана и от Държавна агенция „Архиви“. „Предложеният в законопроекта текст допуска хипотеза за различна интерпретация и възможност от неконтролирано унищожаване на документи от дейността на визираните в алинеята служби. Произнасянето относно историческото, практическото или справочното значение на предложените за унищожаване документи е изцяло в компетенциите на архивите“, пише в тяхното становище“.

„Нашите институции не са престанали да използват закона по-широко, отколкото са пределите на засекретяването… Наскоро беше водено дело за достъп до оперативните разработки, свързани с криминалните босове от прехода – от 90-те години. Тази информация беше отказана от МВР като класифицирана. В този законопроект се предлага хем утрояване, тоест удължаване по отношение на първоначално определения срок за защита, а паралелно се предлага и да бъдат унищожавани подобни документи, без да е изтекъл срокът и без да са били обект на обществен достъп“, предупреди Кашъмов.

От ПДИ настояват и в закона да бъде въведена разпоредба, забраняваща класифицирането като държавна или служебна тайна на информация, съдържаща данни за престъпления, злоупотреби, корупция и нарушаване на основни човешки права.

„Тайната трябва да е по-малко, тогава ще се и пази по-добре, а не повече, както беше в тоталитарна България“, обобщи адвокатът. Колкото до представянето на законопроекта за обсъждане през юли и август, Кашъмов коментира, че това е стара практика на управляващите и тя е абсолютно противопоказна за демокрацията. Очевидно така се отбива номерът с общественото обсъждане.