Прокуратурата не може да крие номерата на делата, които е пратила към ръководената от Лаура Кьовеши европейска прокуратура. Това следва от решението на Административния съд в София (АССГ) по делото, завадено от „Сега“ по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) след отказа на прокуратурата да предостави данните. През юни зам.-главният прокурор Красимира Филипова отговори, че списъкът с делата вече е пратен в Люксембург, но няма как номерата им и наблюдаващата ги досега прокуратура да бъдат огласени. ЗДОИ не е средство за предоставяне на всякаква информация на гражданите, а само на такава, от която могат да си съставят мнение за работата на институциите, мотивира се още заместничката на Иван Гешев. Според нея номерата на делата могат да се дават само с разрешението на наблюдаващия ги прокурор.

Съдия Стефан Станчев обаче приема, че решението на прокуратурата е незаконосъобразно. Той напомня, че търсената информация е за номерата на преписките, а не по съществото им и затова не може да се приеме, че това е информация, която може да се даде само с разрешение на наблюдаващия прокурор.

От тази информация може да се направи извод за същинската дейност на прокуратурата, какъв тип информация събира и обобщава и в какви срокове, обяснява още съдът. „С предоставянето на исканата информация може да се повиши отчетността и прозрачността в дейността на прокуратурата“, смята съдията. И пише в решението си, че информацията за това как прокуратурата упражнява правомощията си е от решаващо значение за обществения живот. Затова и държавното обвинение е трябвало да предостави търсените данни.

Така съдия Станчев отменя решението на Филипова и й връща преписката за ново произнасяне и предоставяне на информацията. Решението на административния съд е от 22 ноември. То е окончателно. Прокуратурата все още не го е изпълнила.

Адвокат Кашъмов: Секретността на прокуратурата е непонятна

Важно е, че в съдебното решение е подчертана неприложимостта в дадения случай на ограничението, свързано със защита на т. нар. „следствена тайна“, коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация, който води делото на „Сега“. Той припомни, че тази отмяна от съда на отказ на прокуратурата да предостави важна за обществото информация е поредна. През последната година в няколко различни случая от тази институция отказаха различна по характер информация, чието узнаване би довело до по-голяма прозрачност и отчетност и яснота какво върши тя и с какви мотиви. В светлината на обществения дебат от последните години, при който се поставя под въпрос мястото, ролята и степента на отчетност на прокуратурата и нейното ръководство, подобна практика на мълчание и секретност е непонятна. Когато тя се простира и върху въпросите относно сътрудничеството по линия на задълженията съгласно правото на Европейския съюз, се задълбочава впечатлението, че е налице системен проблем. Остава да очакваме бързи и ефективни варианти за неговото разрешаване, в името на върховенството на правото и защитата на правата на гражданите.

„Поначало всяка информация за разследването на престъпления е обществена, тъй като обществото има интерес да се провежда ефективна борба с престъпността. Прилича на самозабравяне и чувство за недосегаемост да се твърди, че гражданите нямат право да се интересуват от дейността на прокуратурата и това какви дела са преценени като попадащи в категорията, която трябва да се изпрати по компетентност на ЕППО“, коментира по-рано казусът Кашъмов.

КОНТЕКСТ

Преди седмица европейският главен прокурор Лаура Кьовеши обясни по време на онлайн среща със служебния правосъден министър Иван Демержиев, че докато българската прокуратура държеше монопола да сезира за разследванията си европейската прокуратура, тя е получавала от България „само малки дела“. МВР и Агенция „Митници“ наскоро получиха право да подават към Люксембург казуси, по които е компетентна европейската прокуратура. Дотогава единствената такава българска институция беше Върховната касационна прокуратура. Демерджиев каза в интервю за „Сега“, че вижда „възможност чрез работата си европейската прокуратура да запълни вакуума, който остава бездействието на българската прокуратура“.

Указания как всеки гражданин може да сезира европейската прокуратура може да намерите тук.