И тук е моят гняв срещу сегашната манипулирана истерия около бутафорния филм на HBO, който е пропаганден продукт.

Банално, идеологическо кино. Истината за Чернобил я знаехме още през 1990-а. Има много документални филми, изследвания и публикации.

Би било хубаво да се поддържа паметта за тази трагедия, но не с пропагандна цел и конюнктурни съображения – днес я правим, защото Путин ни е враг, а вчера не ни вълнуваше, защото Горбачов ни беше приятел, Русия се разпадаше, а антикомунизмът не ни интересуваше. По тази схема бе провален целият разговор за комунизма и българския преход в частност. Най-големите конформисти, куки и номенклатурчици по душа, днес са най-кресливите антикомунисти и либерални потреси.

На всичкото отгоре “Чернобил” наистина е слабо кино – всички американски клишета за Русия,

изпълнени без особен хъс, нюансираност и драматургично вдъхновение. Скука, която се пробутва за бестселър. Закъснелят антикомунизъм на хора, които цял живот са били конформисти и никаква чернобилска трагедия не ги е вълнувала довчера, е също толкова отвратителен, колкото и опитът на днешните комунисти да оправдават тогавашния режим, допуснал мълчанието за Чернобил. Не знам кое предизвиква по-голям гняв. Защитниците на тази боза или нейните противници.