В един период от кариерата си той бе трета ракета в света, но през миналата година, почти до самия край, не приличаше на себе си и напусна първите 50. Всъщност Григор Димитров отиде в Ню Йорк под №78, но там се разигра и дори победи Роджър Федерер, за да приключи сезона с полуфинал на Мастърса в Париж. Сега той е 20-и в света и ни споделя, че не се е чувствал по-добре в кариерата си.

– Подготвителният период приключи. Какви са изводите от него?
– Премина много добре, доволен съм от работата, която свърших, както на корта, така и извън него. Сега е време да изляза на корта и да се състезавам. Най-важното нещо, особено в началото на годината, е да останеш стабилен. В началото всичко започва малко по-бавно, но се надявам, че докато навляза в ритъм, всичко ще се развие добре.

– Как рефлектираха върху увереността ви полуфиналите на US Open и в Париж?
– US Open бе турнир, на който усетих, че вятърът духа в моя посока, и играх добре. Не го очаквах, защото пропаднах доста в ранглистата, а връщането не е лесно. Но няколко победи в ранната фаза, след което и този триумф над Роджър на тази голяма сцена, всичко това ми вдъхна кураж. В Париж пък играх страхотно, каквото и да правех, се получаваше, особено след първия кръг. Изиграх тежък полуфинал с Новак (Джокович), който можеше да приключи и в моя полза. Но в крайна сметка годината завърши позитивно за мен.

– Струва ми се, че се говори много за голямата тройка, от една страна, и следващото поколение, от друга. Не се коментира обаче „средната генерация“, в която сте вие, Нишикори и други. Можете ли да се мерите с първите трима за големите титли?
– Не отдавам внимание на тези анализи. Не знам какво означава нова генерация или стара генерация – за мен това изобщо не е важно. Всички играят добър тенис и няма значение на колко години си. При някои развитието се получава в ранната фаза от кариерите им, при други не – въпрос на индивидуалност. Освен това не мисля, че има такова нещо като „средна генерация“. Смятам, че когато въпросните трима се оттеглят, всичко ще се промени и всеки ще има своя шанс. За тях ще е трудно да продължат да печелят по начина, по който го правеха досега, но е факт, че успяват и до момента, така че трябва да се борим.

– Ако можете да кажете едно или две неща, които отличават тази Голяма тройка, кои биха били те?
– Те са много постоянни, обградени са от едни и същи хора от много време и съумяват да държат високо ниво всеки ден. Дори ако погледнем нещата малко по-общо, говорим за екипи, които не търпят промяна, и за хора, които знаят кога и колко да инвестират. Отделно от това те отвориха още по-голяма разлика спрямо останалите от нас, защото трупат победи, които им носят още повече увереност. Не бива да забравяме и психическата устойчивост, която имат. Няколко компонента, които водят до огромен позитив за тях.

– Израснали сте с Новак – как се промени той като личност и като тенисист в последните 10 години?
– Играли сме толкова много пъти. В добри отношения сме, съседи сме, не само като държави, но дори и в Монако. Често се виждаме. Това, което той направи за спорта ни, е страхотно – бе част от много исторически моменти, изиграл е невероятни двубои. Говорим ли за тенис, човек само може да се учи от Новак, няма съмнение в това.

– А за личността Джокович?
– Честно, той е страхотен човек, никога не сме имали спорни моменти, винаги сме намирали обща тема, което е прекрасно. Разбира се, понякога не сме на едно мнение.

– Видях какво написахте в Инстаграм за това, колко трудна е била годината ви. Какво научихте за себе си и хората около вас за този период?
– Да не очаквам много от другите, това е. Това може би е ключът за мен. Не се справих добре с контузията, която ме сполетя. Наистина усетих, че съм на доста ниско стъпало не само в кариерата си, но и в личния живот. Губех точки и позиции всеки ден, беше ми трудно, но продължих да вярвам и да правя правилните неща, със семейството, с приятели, с близките ми хора. Освен това се отървах от всички негативни хора, които бяха около мен. Успях да си направа анализ на случващото се, да видя какво мога да направя по-добре в живота си. Затова и сега се чувствам невероятно добре, както никога досега.

– Какво си пожелавате за 2020-а?
– Да остана здрав.

Източник: Sportklub.rs, превод: „Тема Спорт“