Днес от тв екрана се опитаха да ни манипулират Антон Хекимян и Йордан Лечков. Единият считан за успял журналист, другият за успял футболист. Изявите им обаче са в ролята на управленци в различни сектори. Хекимян не беше припознат като добър кандидат за кмет на София и се класира на „призовото“ 3-о място, а Лечков е години наред в ръководството на БФС и феновете, както и редица футболни клубове му искат оставката, като част от екипа на Борислав Михайлов.

Двамата са заедно в този текст, защото става дума за нахално поведение, надменност и едва прикривана омраза към опонентите. Точно това показаха и Хекимян, и Лечков.

Бившият журналист и прохождащ политик нападна безпардонно и нелепо самодоволство новият столичен кмет Васил Терзиев, представителят на „Спаси София“ Борис Бонев, предложен за председател на Общинския съвет от ПП-ДБ, както и Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов и Атанас Атанасов. Явно София му е тясна на Хекимян и посяга към национален мащаб.

С ехидна усмивчица заяви, че на втория тур в столицата вотът бил протестен срещу Терзиев. Все пак станал кмет само защото бил подкрепен от ГЕРБ по нареждане на Борисов. Е да, но по нареждане на Борисов ГЕРБ не можа да пласира Хекимян на кметския стол, нали? Но затова доскорошния телевизионер не споменава и дума. Не споменава също, че в групата общински съветници от ГЕРБ има в пъти по-подготвени хора от него. Георги Георгиев е само един от тях, но с очевадно превъзходство пред Хекимян.

Лечков демонстрира същото поведение в стил „който не ни харесва, да духа супата“. Не го интересува, че феновете и редица клубове искат оставката на Михайлов и екипа, който вече 18 години командва в БФС, през което време родния футбол се оказа дори под дъното. Лечков обаче обвини държавата за това. Оценката за работата на всяко едно ръководство във всяка една сфера са резултатите. Резултатите от дейността на сегашното ръководство са нула и позорящи не само спорта, но и страната.

И Лечков, и Хекимян не спестиха обидни квалификации и ирония към своите опоненти.

Това е тотална липса не само на възпитание, интелект, но показва пробойни във възпитането. Най-силното доказателство за това е липсата на дори повърхностна самооценка. Тези хора живеят със самочувствието на някакви предишни професионални постижения, без да си дават сметка, че са в друга среда и трябва да притежават други качества.

Много исторически примери доказват как властта покварява човека. Първи жертви на тази поквара са съвестта и честта. За съжаление делът на неморалните хора в различни области на властта у нас е значително по-висок отколкото в много европейски страни. Защото не се прилагат цивилизационните критерии за оценка на поведението. Първите белези за заболяване е първенющината и неподплатеното самочувствие.

Лечков дава пример с Унгария и как Орбан там построил стадиони и спортни съоръжения. Но не споменава, че феноменалният футболист Платини се оказа корумпиран ръководител в УЕФА и бе осъден по обвинения за корупция. И други ръководители на световния футбол бяха заподозрени за участие в корупция за милиони. БФС, Боби Михайлов и екипа му са утринна роса? Пример за успешни ръководители? Защо тогава хиляди искат да се махнат от футбола? Да не би всички те да са някакви идиоти, които мразят компанията на върха на футбола от завист?

Поредица от изследвания през годините, които доказват отрицателното влияние на властта върху психологията на личността. Попадналият в такава ситуация индивид, според личните си качества и морал, може много бързо да се окаже в положение да се опиянява от превъзходството си над безсилния опонент. Това чувство в 97% от случаите е лъжливо и нерядко се допълва от дефицит на интелект. Такива хора започват все по-често лъжат и стават груби. Същите проучвания показват също, че представителите на ръководства и политици често са склонни да лъжат и да мамят, за да печелят и да достигат висоти в кариерата. Защо властта създава условия за пренебрегване на етиката. Властта отслабва вътрешните задръжки и увеличава егоцентризма.

По етажите на различните власти и в политиката у нас е пълно с наглеци и нарцисисти. Едни се превръщат в такива с времето, а други успяват за броени дни да се вживеят в новата роля. Това не означава, че трябва да бъдат търпяни. Добре е водещите и другите журналисти, когато са принудени да контактуват с такива екземпляри, да им показват, че нахалството няма да бъде подминавано мълчаливо.

Обществото също не трябва да им спестява своето отношение, защото в противен случай тези хора ни се качват на главите и стават още по-арогантни.

Огнян Стефанов/Фрог Нюз

*След като си вкара автогол на Евро 1996 срещу Франция Любослав Пенев изръси в интервю: „Който ме уважава, ме уважава – който не, да духа супата.“