Бившият лидер на Да, България Христо Иванов излезе с гневен коментар по повод днешното изявление на Бойко Борисов, че много пъти е разговарял с него и Кирил Петков – по темата за сваляне на санкциите срещу Делян Пеевски.

Оттеглилият се председател на демократите обвини основателя на ГЕРБ в разпространение на интриги, манипулации и лъжи.

„Категорично невярно е, че аз съм оказвал или обещавал съдействие за премахването на американските или британски санкции по отношение на Делян Пеевски. Борисов и Пеевски никога не са имали никакви ограничения, свързани с елементарна човешка почтеност, да злоупотребяват безочливо с бездоказателствени лъжи с цел компрометиране и запушване устата на своите опоненти, но самото развитие на събитията от периода 2022 – 2024 г. потвърждава думите ми за всеки, който всъщност се интересува от истината“, заявява Христо Иванов.

Според него наложените санкции се опират преди всичко на политическа оценка за неспособността на българските институции да се справят със системната корупция и злоупотреба с публична власт, която прави България рисков фактор и слабо звено в атлантическата общност за взаимно гарантиране на сигурността.

„Проблемът на Борисов е, че той се е вградил в това статукво буквално като мома в мост. Винаги, когато е имал шанс да се разкачи от него, той в крайна сметка избираше да потвърди безостатъчната си отдаденост и зависимост на корупционния модел на завладяване на българските институции, свързван на този етап изключително с Делян Пеевски. Изправен пред перспективата за поетапната ликвидация на ГЕРБ като самостоятелен политически фактор, той и днес отново и отново избира да печели време за продължаване на собствената си вегетация на политическата сцена, воден единствено от тежките си зависимости. Независимо от цената за България“, категоричен е бившият председател на Да, България.

Според него точно това е причината за Борисов да е толкова важно да опита да премахне санкциите срещу Пеевски – „защото те са присъда и за неговото собствено политическо битие. И точно затова е правил всякакви опити, често доста унизителни и винаги за сметка на публичния интерес, за облекчаване положението на Пеевски“. Иванов е убеден, че твърденията, че се грижел за всички, поставени под санкции, са смехотворни, тъй като в началого той се е опитал да се разграничи от съпартиеца си Владислав Горанов, въпреки дългогодишната му лична вярност и полезност за него.

„Единствено важен е Пеевски, защото от него е фатално зависим Борисов“, подчертава Христо Иванов.

Според него държавите, които осъзнават елементите на стратегическата си тежест, нямат интерес сами да си подбиват цената като влизат в сделки с дребни (по своите мерки) криминално-властови локали, с които да търгуват твърде очевидно прилагането на своите инструменти за въздействие.

„Въпросът не е за пари, а за великодържавен престиж. Съответно, никакви “връзки”, лобиране, ходатайстване, мазнене и лазене на четири крака по посолства и фоайета нямат значение (въпреки неуморните опити)“, категоричен е Иванов.

Според него Борисов и Пеевски са „криминално-властово дуо“

Ето и текста на цялата публикация на Христо Иванов:

Днес Бойко Борисов е замесил името ми в поредната порция интриги, манипулации и откровени неистини, типични за неговото политическо поведение и комуникация.

По този повод съм длъжен да заявя, че е категорично невярно, че аз съм оказвал или обещавал съдействие за премахването на американските или британски санкции по отношение на Делян Пеевски. Борисов и Пеевски никога не са имали никакви ограничения, свързани с елементарна човешка почтеност, да злоупотребяват безочливо с бездоказателствени лъжи с цел компрометиране и запушване устата на своите опоненти, но самото развитие на събитията от периода 2022 – 2024 г. потвърждава думите ми за всеки, който всъщност се интересува от истината.

И публично, и във всякаква комуникация съм застъпвал тезата, че тези санкции се опират преди всичко на политическа оценка за неспособността на българските институции да се справят със системната корупция и злоупотреба с публична власт, която прави България рисков фактор и слабо звено в атлантическата общност за взаимно гарантиране на сигурността. Позоваването на конкретни казуси и обстоятелства в мотивационната част на съответните документи има по-скоро комуникационна функция и е най-много с второстепенно значение.

Завладяването на българските политически, съдебни, контролни и разузнавателни институции от Делян Пеевски и неговият кръг довежда страната ни до състояние на ограничена международна вменяемост и договороспособност и я прави изключително уязвима за всякакви форми на враждебно проникване и хибридни въздействия. Това налага прилагането спрямо нас на подобни екстраординерни карантиниращи мерки от страна на държавите, които споделят общи гаранции за своята сигурност с нас, особено след провала на институциите на ЕС да решат проблема. От това положение всички българи търпим огромни стратегически негативи. Съответно, единственият начин България да започне да излиза от тази категория, е да бъдат проведени реални и дълбоки реформи, оздравяващи нейните институции. Винаги ме е интересувало и съм работил за това и единствено за това.

Проблемът на Борисов е, че той се е вградил в това статукво буквално като мома в мост. Винаги, когато е имал шанс да се разкачи от него, той в крайна сметка избираше да потвърди безостатъчната си отдаденост и зависимост на корупционния модел на завладяване на българските институции, свързван на този етап изключително с Делян Пеевски. Изправен пред перспективата за поетапната ликвидация на ГЕРБ като самостоятелен политически фактор, той и днес отново и отново избира да печели време за продължаване на собствената си вегетация на политическата сцена, воден единствено от тежките си зависимости. Независимо от цената за България.

Точно затова за Борисов е толкова важно да опита да премахне санкциите срещу Пеевски – защото те са присъда и за неговото собствено политическо битие. И точно затова е правил всякакви опити, често доста унизителни и винаги за сметка на публичния интерес, за облекчаване положението на Пеевски. Нещо, което днес се опитва да “нормализира” публично, насочвайки същевременно вниманието другаде чрез интриги и манипулации. Твърденията, че се грижел за всички, поставени под санкции, са смехотворни. Та той в началого дори се опита да се разграничи от Горанов, въпреки дългогодишната лична вярност и полезност на последния. Единствено важен е Пеевски, защото от него е фатално зависим Борисов.

В различни периоди и различните администрации във Вашингтон са имали различно отношение към проблема с корупционното завладяване на българската държавност. Понякога, когато е надделявала истински стратегическата перспектива, противодействието на това положение в дълбочина е било реален приоритет. В други моменти преценката е била, че този проблем е управляем на тактическо ниво и дори са се възползвали ситуационно за реализиране на други свои приоритети. Но държавите, които осъзнават елементите на стратегическата си тежест, нямат интерес сами да си подбиват цената като влизат в сделки с дребни (по своите мерки) криминално-властови локали, с които да търгуват твърде очевидно прилагането на своите инструменти за въздействие. Въпросът не е за пари, а за великодържавен престиж. Съответно, никакви “връзки”, лобиране, ходатайстване, мазнене и лазене на четири крака по посолства и фоайета нямат значение (въпреки неуморните опити). Поне досега, тази логика винаги е надделявала.

В периода 2022-2024 г. Борисов и Пеевски се надяваха, че срещу поредната имитация на реформи ще осигурят реабилитация на своето криминално-властово дуо. Веднага след приемане на реформите в Конституцията обаче стана ясно, че те не са имитация и техните хора в съдебната власт започнаха да осъзнават и сигнализират, че промените създават реален проблем за модела и рискуват да доведат до неговия разпад. Същевременно, обективно е очевидно, че не е постъпила оферта за сделка със санкциите, дори и за целите на печелене на време чрез създаване на заблуда. Нещо повече, ние поставихме ребром въпроса, че Пеевски не може да презареди влиянието си в съдебната власт и контролните органи при преизбирането на Висшия съдебен съвет и независимите регулатори. Това е и категоричната и единствена причина, поради която Борисов по инструкции от Пеевски събори кабинета Денков-Габриел. По-късно, използвайки своето влияние в Конституционния съд, в съюз с пазителите на клановите лобита в правосъдието и гласовете на хора, които доброволно влязоха в ролята на полезни идиоти, Пеевски и Борисов си осигуриха отмяна на реформите в съдебната власт. И днес огромна част от нервността на Борисов и Пеевски е свързана с неяснотата дали ще могат да презаредят Висшия съдебен съвет под влияние на Пеевски.

Осъзнато поех отговорност за грешките и неуспехите, които допуснахме, и съм се отстранил от политическата и обществената сцена с надеждата така да подпомогна отварянето на нова страница. Реагирам сега публично само защото атаката на Борисов не е насочена просто срещу моето име, а има за цел да опита да обезсили действията на колегите ми от “Да, България” и ПП-ДБ срещу този порочен модел, които очевидно постигат определени ефекти. Моля всеки, който се интересува от моята позиция, но и някак продължава да очаква многократно доказани лъжци да казват истината, да има предвид горното опровержение, независимо от всички последващи упражнения по темата, доколкото не планирам да взимам по нататъшно участие в тях.

И, последно. Изкушавам се да използвам този повод и като свидетел на това как всъщност работят механизмите на завладяване на българската държавност, си позволявам да констатирам следното: при положение, че нашето общество, демократичната общност и авторитетните експертни кръгове след 2024 г. не могат да се обединят около някаква що-годе цялостна и реалистична политическа програма за институционални реформи, чрез които може да бъде демонтиран моделът Пеевски-Борисов, която да замени отречения курс, който следвахме до тогава, като най-важен приоритет се очертава отнемането на Висшия съдебен съвет от контрола на Пеевски и съюзените с него кланове в съдебната власт. Без това, Пеевски винаги ще остане “необяснимо силен”. Всичко друго е най-много вторично.