Резултатът на ПП-ДБ след изборите на 9 юни е сигнал за нужда от „бързо, съдържателно и сериозно“ формулиране на нова политическа програма на демократичните сили към българската средна класа, която те са призвани да представляват в парламента.

В противен случай България рискува да влезе в още по-тежка криза – и дори смяна на формата на държавно управление – заради външните процеси на нестабилност в региона, провокирани от Русия и Китай.

Това казва Христо Иванов в интервю за подкаста на „Правосъдие за всеки„, няколко дни след като подаде оставка като председател на „Да, България“ заради тежката загуба на парламентарния вот.

Иванов се отказа от депутатското си място, а в 50 Народно събрание не влизат редица от знаковите имена на партията му.

„Излизам от оперативната политика и няма да заемам никакви позиции. Смятам, че е време за ново начало. Трябва да разбираме, че половината ни избиратели не гласуваха за нас, но и не гласуваха за друг, с някои изключения. Тези хора излязоха през вратата, но не я затвориха зад себе си. Разговорът с тях може да започне с поемане на отговорност, свеждане на глава. В моя случай това означава оставка, без уговорки“, каза той.

Целият разговор може да се види в подкаста на ИПВ. Ето част от по-интересните акценти:

Ще има ли правителство в 50 Народно събрание

Не е случайно, че Пеевски призова през медиите Борисов да му даде оферта. Защото Борисов знае, че в лично качество не може да откаже на Пеевски. Там нещата са тежка заложническа криза. Но знае и че открито управление с ДПС ще убие ГЕРБ.

Ако състави правителство, то ще е изключително нестабилно и ще прави три неща, за да се опитва да оцелява:

– ще мачкат, защото Пеевски това умее

– ще се опитват по всякакъв начин да си представят какво искат от тях американците и да тичат да го изпълняват, независимо дали има нещо общо с българския интерес и реалните евроатлантически каузи

– и ще харчат пари, въпреки всичките приказки за постни пици.

Защо ПП-ДБ не може да си позволи „радикален сектантски курс“

България не може да бъде оставена да се свлича. Тя трябва да има правителство, но не какво да е – а правителство, което прави реформи, колкото и да е тежка цената.

…Няма подкрепа за връщане към радикалния сектантски курс – с клетвите „Ние никога с никого, ние ще се сборим, ще наплюем, ще посочим, ще кажем, ще стреляме по всички, ще бъдем отчаяна опозиция“. Тази позиция има своите аргументи, но трябва да виждаме и реалността – колко взе? Единственият, който отлепи, е „Меч“, който е част от колективния „енцефалит“.

Не можем да кажем просто, че ще бъдем в опозиция. И като го казвам, нека никой не мисли, че аз си представям да бъдем част от каквото и да е управление в тази конфигурация в момента. Да няма никакви илюзии. Но трябва да намерим начин да кажем на хората как ще се управлява България. И отговорът не може да е „Дайте ни цялата власт“.

…Българската средна класа чрез своите активни политически представители е показвала, че може да мобилизира 500-600 000 гласа. Но когато може да сложи на масата реалистичен план – да си говори с други групи, да налага своя дневен ред. Ние опитахме, провалихме, сега си подавам оставката затова. Надявам се, че някой ще измисли по добър начин.

Не можем да се върнем на площада, защото за това гласове няма. Въпреки че 300 000 напуснаха нас, не отидоха към радикалните сектанти.

За „мира“ по условията на Путин и България от грешната страна на салфетката

С войната в Украйна се вижда как американската стратегическа инициатива в целия регион на Черно море и Източна Европа отслабва. Америка губи стратегическата си инициатива. Тя току що изгуби Грузия, току що изгуби Северна Македония. Путин държи пръста си на червеното копче на Босна и Херцеговина. Кой е по средата? Нашата мила малка родина.

Нека никой да не си мисли, че ние просто сме оставени тук сами. Залогът е огромен. Сега мога да го кажа вече като политически пенсионер – Вашингтон в момента няма стратегическа инициатива, която да може да гарантира някаква рамка.

Много тежки времена идват. И трябва да се научим да си приоритизираме проблемите и претенциите.

…Мир по условията на Путин означава предоговорен баланс на глобалната система за сигурност. България вече веднъж е била „на салфетката“, в грешната част. Ние сме живяли „на салфетка“. Начинът да не сме жители на салфетка, е да имаме институции и сериозно отношение към политиката и властта. Това има цена.

… Мария Габриел имаше уникален шанс да изиграе позитивна историческа роля, който тя пропиля. Между последното прекратяване на преговорите (за ротацията) и списъка с министри, който тя занесе в президентството, имаше три часа. Може да се окажат повратна точка, ако България се окаже от грешната страна на салфетката след няколко месеца.

Защо Пеевски вкара Елена Йончева в Европарламента

Пеевски разбира, че в зависимост от това как ще се обърнат нещата в Америка, може да му се наложи много бързо да сменя камуфлажа.

… Режимите, които никнат в силовото поле на Путин и Китай, са режими с мафиотски суверенитет. Това е суверенитет на обсебване на публичната власт и превръщането ѝ в благини за отделно взетите олигарси. Това е формата – мафиотски суверенитет. Нашите момчета чакат да дойде Червената армия.

И Елена Йончева е точно това – подготовка за идването на Червената армия. Това е моментът, в който Делян Пеевски се готви да възстанови ролята на ДПС като теляка в България, която е турска баня с руски закуски. Турска баня, защото те държат банята, а руските закуски – защото течното злато идва от Русия. Господин Пеевски иска да е телякът, а госпожа Йончева да продава билетчетата.

За оставките и бъдещето на ПП-ДБ

Ако просто направим нов бранд или малко фризираме стария, това изглежда като пренареждане на столовете на палубата на „Титаник“. Не призовавам за тричане, не призовавам за взимане на скалпове.

Това, което в последните години беше произведено като политически професионалисти – с всички грешки и трудности – е капитал на демократичната общност. Тези хора са единствените, с които разполагаме и които имат някаква представа как функционира кочината, която наричаме „власт“ в България.

Да, те са платили тежко за научаването на това нещо. Ние сме платили тежка цена. Но ние не можем просто да ги изгорим всичките, за да дойдат някакви други. Защото няма откъде да дойдат. Моментът във „Властелинът на пръстените“, в който изгрява слънцето и излиза армията от елфи, джуджета и др., – него го няма.

…“Синя България“ се провали“ въпреки всичките пари и пропаганден ресурс, който беше вложен от ГЕРБ, за да бъдат подкрепени – защото се видя, че там мирише на реваншизъм. Едни хора, които не са успели да влязат в едни листи, са си намерили друга листа.

Но това, че те не успяха, изобщо не означава, че ние можем да си позволим да изоставим специфичната българска реалност – демократичната общност се обединява около десни рефлекси. И ако изоставим тази ниша, от дясно на центъра, и някой друг започне да си прави къщичка от слама, ние ще загубим гравитационния център. Ние трябва да разбираме, че трябва да държим дясното.

Защо няма мнозинство за промяна

Политическият пейзаж се описва от една графика – по едната линия е ляво/дясно, а другата е консервативно/либерално. Тази графика не работи толкова добре в България, колкото на други места. За да я ползваме, ще напишем Изток/Запад и корупция/антикорупция. Когато опитаме да разположим партиите и обществените нагласи, ще видим, че нашето квадратче – Запад и антикорупция – за съжаление трайно не събира мнозинства, които са достатъчни за самостоятелно управление.

Поради тази причина в последните 4 г. направихме всички тези невероятни лупинги. Това не е оправдание, но е обяснение. В България 50-60% от избирателите са „тъмна материя“. Графиката не я хваща, защото не излиза да гласува. Но нямаме никакви причини да мислим, че в тази тъмна материя има скрити огромни резерви от либерали и демократи. Че само да успеем да активизираме негласуващите, и те ще дойдат да гласуват за нас. Ние не можем да видим за кого гласуват, но можем да хванем ценностите им, ако попитаме „какво мислите за Путин“. И изведнъж България се оказва страната, която най-много харесва Путин извън непосредствената руска орбита.

За унижението от Делян Пеевски спрямо ГЕРБ

Пеевски само това може – да мачка и да унижава. И се опиянява от това. Той не е забелязал един дребен детайл – че на логото на ДПС има маслинови клонки. Той ги хваща и всеки ден иска да млати някой по телевизора. Всичко е империя от страх и хартии, пари. От компромати, записи, мръсотии, смачкани хорица, които се гънат по кьошетата. Някои от тях са на висши магистратски позиции.

В момента Пеевски изглежда на върха на славата си – докарал е дотам, където Доган винаги е знаел, че ДПС не трябва да е. Втора политическа сила. И го е направил с платени гласове, а не с гласове от Турция. Той не мобилизира турския вот.

Пеевски продължава да е полупредседател – с платформата да бъде полупредседател на ДПС и полупредседател на ГЕРБ… Бяха решили да преместят централата на ДПС в административната сграда на ГЕРБ. Наш колега от парламентарната група взе, че се изкряка по телевизията за това нещо, преди да бъде оформено документално, за да го докажем.

Така или иначе Пеевски присъства на заседания на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, събира ги и ги командори. Неслучайно те предпочитат да говорят за „евроатлантическо мнозинство“, а не за реформи. Ако им стискаше – трябваше да се върнат към темата за реформите. Тогава да видим какво щяхме да правим. Но понеже тази работа лесно излиза от контрол, хората се изнервят, когато започне да се разбутва цялата кочинка.

Защо Иванов подкрепи Десислава Атанасова за конституционен съдия

(Компромисът с избора ѝ) се възприе изключително негативно и това е голяма черна точка в списъка с неща, заради което поемам отговорност.

Но парадоксално, понеже има и човешка страна от заниманието с политика – г-жа Атанасова има много повече характер и собствено съдържание от много други (коментарът бе направен по повод Рая Назарян, б.р.). Не е толкова прост образ, но това са бележки под линия. Резултатът беше катастрофален от гледна точка на начина, по който хората го преживяха.

Мога да ви уверя, че решенията, които аз съм взимал, може да са били много грешни – както този случай, но са били ръководени от целите, които сме си поставили, а не нещо друго. В Конституционния съд не е само Десислава Атанасова. Там трябва мнозинство и изобщо не е тя човекът, който ме притеснява. И изобщо не е опрял до нея Делян Пеевски, за да формира мнозинство.

Защо остава в политиката, макар и „при помпите“

Правосъдието е фундамент на държавността. Това е физическа формула на това как работи държавната машина. Крайъгълният камък на суверенитета е правосубектността на държавата. Един народ да бъде господар на себе си и да бъде исторически деец, а не предмет, зависи от способността му да прилага правосъдие и да гарантира законност на своята територия.