Вчера Комисията по досиетата – с пълно наименование Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, излезе с данни за кандидатите за народни представители в 45-тото Народно събрание, които са били част от бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

От общо 5962 кандидат-депутати, регистрирани от Районните избирателни комисии, проверените лица са 2620. Останалите 3342 лица не подлежат на проверка според член 26, алинея първа от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, където се казва, че на проверка не подлежат лицата, родени след 16 юли 1973 година.

Сред кандидатите за народни представители, които са били част от ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия има: четирима кандидати на КП „Граждани от протеста“, седем кандидати от ВМРО, трима от ПП „Възраждане“, 14 души от листите на БСП, двама от ПП „Българско национално обединение – БНО“ (мандатоносителя на „Българско лято“ на Васил Божков), трима души от „Атака“, двама от ПП „Пряка демокрация“, един кандидат от ПП „Републиканци на България“, четирима кандидати на АБВ, девет кандидат-депутати от ПП „Възраждане на Отечеството“, също девет от коалицията между ВОЛЯ и НСФБ, трима души, издигнати от ПП „Българска прогресивна линия“, шестима от КП „Движение заедно за промяна“, осем души от ДПС, един от ПП „МИР“, трима от „Има такъв народ“, един кандидат от коалицията ГЕРБ и СДС, един от ПП „Нация“, един от КП „Ние, гражданите“, един от ПП „КОД“, двама от КП „Изправи се! Мутри вън!“ и по още един кандидат-депутат от ПП „Движение на непартийните кандидати“ и ПП „Партията на Зелените“.

По-рано днес кандидатът за народен представител от „Републиканци за България“ Валентин Вълков се оттегли от изборната надпревара именно защото името му попада в списъка на Комисията по досиетата. Преди часове от КОД съобщиха, че кандидатът на партията, чието име фигурира във въпросния списък, също се оттегля. Става дума за Красимир Цонев.

За да говорим за наличието на бивши агенти на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия сред кандидатите за народни представители в следващото Народно събрание, от ФАКТИ се свързахме със съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов. Причината – темата за лустрацията, която е застъпена в програмата на политическата формация.

„За „Демократична България“ лустрацията е една от много важните политически цели, които си поставяме, включително чрез промени в Конституцията. Тези промени се налагат заради едно решение на Конституционния съд, което минава с гласа на Георги Марков, който е доносник на Държавна сигурност и авторитет на ГЕРБ към днешна дата. Това може да обясни защо ГЕРБ не се бори за лустрацията“, коментира Христо Иванов.

Решението, което Иванов има предвид е Решение № 2 от 21 януари 1999 година конституционно дело № 33/1998 година, отнасящо се до лустрационни текстове, които били включени в Закона за администрацията. „При създаване на лустрационната норма законодателят не е предвидил възможност засегнатото лице да се защити“, се казва в решението. Георги Марков е част от състава на Конституционния съд, който разглежда делото в закрито заседание.

„Ние се борим за лустрацията и съответно полагаме усилия в нашите листи да няма хора, които са обвързани с репресивния апарат на бившия режим. Когато в миналото се е случвало да има такива хора, те винаги са били отстранявани. Никога не сме поддържали кандидатура на човек, който има някаква обвързаност с тези структури. Тук въпросът не е само дали се е случило някой да бъде номиниран без да се знае, че той има някаква такава обвързаност, а какво се случва после. Сега интересното е не толкова кои са формациите, в чиито листи има такива хора, а какво ще се случи с тях – дали ще бъдат оттеглени“, каза още Христо Иванов.

На въпроса дали според него такова оттегляне ще има, той отговори: „Различно ще бъде, но е интересно да се види в кои политически сили ще има нетърпимост към подобна обвързаност и кои ще покажат, че толерират тази обвързаност. Една от темите в бъдещия парламент ще бъде лустрацията, която единствено ние поставяме като наистина важна тема“.

„Важно е още да видим връзката с шпионския скандал, който се разигра. Част от замесените лица в този скандал са били в комунистическите служби. Няма нищо чудно, че точно такива хора, с точно такъв профил сътрудничат на Русия – и заради връзките, и заради ценностната ориентация. Те са били възпитавани да гледат на България като на сателит на Съветския съюз. Тоест не е ясно към кого е лоялността – към България, или към Русия. От тази гледна точка става ясно, че я има нуждата от такава лустрация в службите, така че лица, които имат кариерна история и връзки с Русия, да нямат възможност за достъп до държавните тайни на България“, коментира Иванов.

Разговорът премина към обяснението на Иванов за липсата на лустрация у нас: „В България беше осъществен друг преход. Този преход беше под контрола на мрежите на Държавна сигурност и на бившия режим. Естествено, че те, като част от това да запазят своите позиции, не допуснаха лустрация. Това е голямото обяснение. Отделните конкретни елементи минават през решението на Конституционния съд, гласувано от Георги Марков. Тук въпросите към ГЕРБ са много сериозни. Не можем да се учудваме, че ГЕРБ нямат никакъв интерес към реална деколонизация и реална лустрация, при положение, че самият Бойко Борисов лично признава, че мечтата му била да кандидатства в Симеоново, във факултет „Държавна сигурност“. Самият той напуска МВР, за да не напусне БКП. Историята е ясна – не можем очакваме от човек, който е бодигард на Тодор Живков наистина да проведе лустрация. При Борисов антикомунизмът е просто част от камуфлажа, който му е изгоден на моменти. По същество има един човек, който осигури 10 години за продължаването на влиянието на мрежите на бившата Държавна сигурност в наше време и за това влиянието да придобие нови форми. Този човек е Борисов“.

Христо Иванов коментира още и шпионския скандал с шестимата души, обвинени с шпионаж в полза на Руската федерация. „Нека да правим разлика. Това, което е свършено като работа по разкриване на предателите от нашите служби трябва да бъде приветствано и подкрепено. По закон тези хора трябва да получат това, което им се дължи. Това, което обаче видяхме като експлоатация на този казус от страна на Гешев и Борисов очевидно беше с пропагандна цел, за да замажат няколко ситуации, в които попаднаха. Имам предвид писмото на двамата сенатори и шамара, който Кьовеши удари на Гешев с делегираните прокурори. Очевидно на тях им трябваше бързо да освежат атлантическия имидж и експлоатираха пропагандно този сюжет. Много често, когато такива сюжети и казуси се използват за пропаганда, това води до невъзможност след това да се проведе убедително обвинение и делото се разпада. Това много пъти сме го виждали и след това сме плащали в Страсбург“, каза той.

„Със сигурност е много рано да се триумфира“, каза още Иванов и продължи: „Тези хора – предателите имам предвид, очевидно са дребни играчи. Руското влияние в България е основано на много по-сериозни структури, срещу които не се прави нищо. Аз питам кога ще имаме разследване например за „Турски поток“ – за това как така ние платихме за интересите на Путин“.

В края на разговора Христо Иванов коментира опасността от участието на народни представители с минало в ДС в 45-тото Народно събрание. „Опасността е, че това са хора, които има риск да продължат да обслужват чужди интереси, има риск да бъдат носители на определени зависимости, които да ги правят отворени за влияние. Ако България иска да създаде един национален и институционален елит, който наистина служи единствено на националните интереси, трябва много сериозно да се замисли как да се изчисти от хора, които са носители на интереси на чужди държави. И тук не става дума за какви да е чужди държави, а за Русия, която е във все по-враждебни отношения с НАТО и ЕС и която дълготрайно е изграждала свое присъствие у нас. Това присъствие е с цел да държи България в своята орбита и то при положение, че България отдавна е направила друг избор. Не става дума за някакво влияние, а за нежелано влияние“, каза той.