Вярвахме, че в Европа никога няма да има война и сбъркахме. Сега европейската енергетика е изправена пред тежки изпитания, но сме длъжни да се справим. Това каза г-н Христо Ковачки в реномираното издание Eurasia Business Today. Ето какво още посочва той:

– Какво мислите за настоящата ситуация в България по отношение на енергийната независимост?

– Европа, а и България сами се поставиха в условията на енергийна зависимост от Руската федерация. Дълго време ние смятахме, че както пише Фукуяма „настъпи краят на историята“ и ни очаква един спокоен и предвидим свят, свят без войни. Или поне свят, в който в Европа не се водят войни. Не дадохме правилна оценка на събитията от 2014 година, когато Русия окупира Крим, надявахме се бедствието да се размине. Аз самият никога не съм допускал, че това, което се случи на 24 февруари тази година е възможно. Казвам го като човек, познаващ руския народ и общество. Оказва се, че онази Русия, в която съм учил преди 30 години, вече е друга. Или по-точно нейният нов елит я води по нов опасен за Европа и Света път.

В този смисъл България е в тежка ситуация на зависимост от доставките на природен газ и други суровини от Русия, например ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй. Обединена Европа вече търси решения, но не достатъчно бързо и ефективно. България като част от европейското семейство също прави стъпки за подмяна на част от количествата, получавани до сега от Газпром с втечнен газ от американски партньори и тръбен от Азербайджан. Страната ни активно участва в изграждане на терминал за регазификация на LNG в Александруполис в Гърция. Ситуацията е сериозна, но преодолима. Личното ми мнение е, че за диверсификацията е необходимо малко повече време и повече решителна последователност, защото тя е процес.

– Смятате ли, че страната може лесно да се справи с постоянните промени на пазара на възобновяема енергия?

– България към този момент е страна, която произвежда достатъчно електрическа енергия за нуждите си и за износ. Мисля, че сме дори малко разточителни по отношение на потреблението и тепърва ще работим по-упорито за постигане на по-висока енергийна ефективност. Въпросът Ви е логичен, но аз бих казал, че сме длъжни да видим новата ситуация – стремеж към въглеродна неутралност, войната в Украйна, икономическата криза и да съхраним избраната евроатлантическа посока. Може би няма да бъде лесно, но е важно да успеем вбъдеще. И тук искам да кажа, че чистата енергия може да бъде произвеждана от конвенционални централи, които да гарантират сигурността на системата. Докато те извършат прехода към зелена енергия, ще бъде по-трудно. Но това също е процес.

– Смятате ли, че компаниите правят достатъчно, за да преминат към чиста енергия и да станат по-енергийни ефективни?

– Със сигурност правят всичко по възможностите си. Но да не забравяме, че тези предприятия са важни за всяка национална икономика и Европа като цяло. Усилята трябва да са обединени, защото запазването им и трансформацията са важни за енергийната сигурност на Европа. Кризата в момента го доказва.

– Какво е мнението Ви за слънчевата енергия като независим източник на енергия от гледна точка на рентабилността и дългосрочната ефективност?

– Все още няма достатъчно развити технологии за съхранение, за да разчитаме единствено на нея, но те напредват изключително бързо и в дългосрочен план се очаква да се осъвършенстват все повече. През последните години слънчевите панели станаха значително по-достъпни, с по-висока ефективност и устойчивост. За последните 10 години цената на зелената енергия от фотоволтаици падна 3 пъти, което привлича инвеститорите.

Както знаете, при зелената енергия има елемент на непрогнозируемост и за това съхранението и е следващото предизвикателство. Но с помощта на слънчева енергия може да се произвежда зелен водород, чието съхранение е възможно. Така че тази енергия със сигурност ще бъде важна част от енергийния микс, въпросът е да се намери начин да бъде и част от енергийната сигурност. До тогава трябва да има други конвенционални производства, които да участват в микса и така да се постигне задължителният баланс.

Все пак голямо предимство на слънчевата енергия е, че можем да продадем излишъка директно на търговец на електрическа енергия, като по този начин печелим допълнително.

– Какво мислите за производството на биогаз? Смятате ли, че България може да избере биогаз като много по-изгодно и икономично решение за производство на електроенергия, както и на топлинна енергия или охлаждане?

– Биогазът е универсално възобновяемо гориво, което може да се използва успешно в процеса на декарбонизация на топлинната и електрическа енергия. Според проучвания ако всички фосилни горива се заместят с биогаз ще бъдат елиминирани 240% от антопогенните емисии въглероден диоксид на планетата.

Глобалното производство на биогаз към 2015 година е 15ГВ електрическа енергия. Европейският съюз е световен лидер по производство на електрическа енергия от биогаз с над 10 ГВ инсталирани мощности и над 17 400 завода.

Биогазът е отлична алтернатива за осигуряване на чисто производство на енергия. Доколкото знам, има предприятия в България, които разработват проекти именно за производство на енергия от биогаз.

Ако биогазът навлезе в България, вероятно отново ще се заговори, че биогаз се произвежда от отпадъци, защото тук това е болна тема. Трябва да е ясно, че горивото се получава при ферментация на биологични продукти в анаеробна среда. За да се получи биогаз, се използва биомаса, обикновена слама, остатъци от дървесина, слънчогледови стебла и други. Това са горива, при чието горене не се отделят никакви вредни емисии. Нещо повече, оставени да гният в природата, те отделят азот, който е по-вреден и от серния диоксид, предвид, че се трупа много по–ниско в атмосферата.

Използването на биогаз в производството е отлична стъпка и към диверсификация, и към балансиране на енергийната система. Това е прогнозируемо чисто производство.

– И накрая, какво е мнението Ви за електролизните инсталации за производство на водород? Смятате ли, че компаниите, които инвестират в този вид инсталации, ще намалят общите инвестиционни разходи, които иначе се отделят за логистична инфраструктура?

– Електролизните инсталации обикновено са за производство на „зелен“ водород. Това е този водород, при който в процеса на генерирането му се използва възобновяема енергия. Именно на зеления водород се възлагат огромни надежди в процеса на декарбонизация на индустрията, въпреки че технологията все още се развива. В момента за 1кг зелен водород са необходими 9 литра вода и 55 Квтч електрическа енергия, по изчисления на Европейската комисия от 2021 година производството му е между 2,50 евро и 5,50 евро. Считам, че въпрос на време цената да се намали.

Именно на производството на енергия от зелен водород чрез електролизери възлага надежди целият свят. Мога да дам за пример ,че подобна централа се стори на африканския континент в Намибия.

Предимството на новите технологии е, че осигуряват възможност водородът да бъде съхраняван, а това е важно, защото производството на зелена енергия на 100% е невъзможно, защото не гарантира прогнозируемост на производството. Може да очакваме, че месец август ще е много слънчев и да се надяваме да произведем големи количества енергия от фотоволтаици, но 10 дни да са дъждовни, което ще развали плановете ни, съответно ще намали производството и може да имаме недостиг. За това в енергетиката от бъдещето е важно да се въведат сигурни методи за съхранение на електрическа енергия. След като достатъчно надеждни за момента няма, не е време все още да се отказваме напълно от сигурните източници на енергия, каквито са въглищата и природният газ.