Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Колкото и да не му се вярва на премиера Бойко Борисов, който не спира да се хвали как „ние най-правилно в Европа управляваме кризата“. За хиляди българи това вече няма никакво значение. Премиерът и министрите му пропиляха половин година да ни плашат със страшната зима, която идва, но нито той, нито правителството му направиха нещо да подготвят гражданите, личните лекари и болниците за това, което със сигурност се знаеше, че ще ни сполети.

Сега, когато почти не остана семейство, незасегнато от COVID-19, по нощите един министър открива нови отделения, друг мобилизира пожарни коли, трети секвестира хотели. Тази хаотична активност достига истерични нива, но истината е, че много от тези мерки вече са безсмислени. Обещанията във „Фейсбук“ са едно, а реалният живот – нещо съвсем друго. В реалния живот човек се справя с коронавируса сам, както може. Хиляди хора се самолекуват по апокрифни рецепти на известни и неизвестни лекари, някои от които безочливо правят пари от това. Достъпът до болница се превърна във все по-усложняващ се лабиринт с непредвидим изход. Много пациенти не получават специализирана помощ и наблюдение в нито един етап от заболяването си. На фона на всичко това, здравният министър смята, че кризата е овладяна, а премиерът се кълне, че ще изведе държавата от този безпрецедентно тежък момент. Разказите на хората, преживяващи COVID-19, не дават скорошна надежда за това. От тях ясно се очертават няколко сериозни проблема с действията на държавата за ограничаване на епидемията.

1. Тестовете ни са и скъпи, и недостъпни

Седем месеца след началото на пандемията България остава на последното място в ЕС по брой тестове на 100 000 души население. У нас към 25 октомври се правят 746 теста на 100 000 души. Още само Естония, Унгария и Полша правят под 1000. В Дания тестовете са 5749 на 100 000, в Швеция, по която толкова се прехласваме – 1610. Никъде другаде цената на платения тест не е 20% от минималната работна заплата.

У нас на теория има три начина болен човек да бъде тестван безплатно за COVID-19, но на практика и трите са почти невъзможни. Издаването на направление от специалист е рядко явление, тъй като болни със симптоми на коронавирус просто не могат да се доберат до такъв. А и да се доберат, той няма време за подробности – днес такъв преглед може да продължи буквално една минута.

РЗИ насочва за тест предимно при по-големи огнища. В останалите случаи човек сам трябва да отиде до здравната служба, пред която да прекара минимум 2 часа на опашка с други болни, докато получи въпросния документ. Практиката показва, че инспекциите са изключително пестеливи на тестове – тази седмица в София семейство с двама болни получи право само на един тест – другият ще трябва да разчита на предписанието си за карантина като контактен, за да получи болничен. МЗ отрича, но на места регионалните инспекции въвеждат дневен лимит на направленията, които се изчерпват за 2-3 часа – това се случва вече втори месец в Благоевград.

На гърба на пациентите е и спорът между МЗ и болниците за това трябва ли тест преди хоспитализация. Министерството е категорично, че тестът не може да е условие за прием в болница. На практика обаче това е изискване във всички болници. Стига се до абсурд родилки да чакат тест, за да ги приемат в родилното. „Бях с прееклампсия за спешен прием но ми казаха – „докато не излезе резултатът от изследването, няма как да ви приемем, колкото и сериозно да е състоянието ви“, разказва жена, родила през юни. При липса на симптоми, разбира се, тестът е платен.

В някои градове вече има възможност за тестване и във фургони пред болниците. Те обаче са толкова малко, че се чака с часове. В следващите дни такива мобилни пунктове трябва да се появят пред всички болници с над 50% държавно участие, а в тях да се правят достъпни антигенни тестове на всеки пожелал. При сегашното ниво на достъп до изследване обаче тези мобилни пунктове вероятно ще бъдат претоварени до невъзможност да работят.

Извън системата са и децата, за които уж щеше да има безплатни тестове. „За една седмица класът на дъщеря ми остана наполовина, включително и като учителско присъствие, но РЗИ не направи нито един тест“, разказва Мария Георгиева, главен редактор на българското издание на сп. Elle. Тя е чакала със сина си 4 часа пред палатката пред Инфекциозното на ВМА, само за да разбере, че там не преглеждат деца.

Вече няколко седмици НЗОК преговаря с личните лекари и те да получат право да издават направления за тестове. Първо идеята беше да се издават направления за бързи тестове, а само при положителен резултат да се преминава към PCR, но това само щеше двойно да усложни пътя на пациента. Сега обещанието е от другата седмица джипитата да започнат да дават електронни направления за PCR тест. Предстои да видим колко възможна ще се окаже тази промяна на практика.

Отделен въпрос е капацитетът на лабораториите у нас. Сега поне резултатите излизат по правило за около 24 часа. Преди седмица обаче здравните власти предупредиха, че с увеличаването на заразените срокът за излизане на резултат ще се разтегли до 2-3 дни.

2. „Леката“ симптоматика, която незабелязано става тежка

„12-и ден, надявам се скоро да съм сред вас. Силен съм, чувствам се достатъчно уверен да уверя хората да преодоляват вируса. Тежко е, разчитам на моите юнаци, докторите, сестрите – водещите лекари“, каза с видимо задъхване премиерът в сряда следобед в несвързано изявление по адрес на „миризливи“ сайтове, които лъжели от негово име, че се затваря държавата. Борисов се лекува от COVID-19 у дома, предполага се под надзора на водещи лекари. Той очевидно не подозира, че хиляди болни нямат достъп до никакъв лекар, даже и личен, камо ли водещ.

Изцяло на произвола на съдбата са хората с т.нар. „лека“ симптоматика, които се изолират у дома и на практика са лишени от лечение. Джипитата ги консултират по телефона, в общия случай предписвайки им антибиотик и витамини – без преглед, без рентгенова снимка, без кръвна картина и т.н. Лечението по телефона има фрапантни проявления. След като състоянието на 17-годишния й син се влошило, Мария Георгиева получава следния съвет от спешна помощ: „Звъннете на джипито, дайте слушалката на сина си и нека той да кашля в нея, за да преслуша лекарят белите му дробове по телефона“.

Практиката показа, че има много случаи, в които се развиват животозастрашаващи проблеми в рамките на броени дни. В последните седмици специалисти предупреждаваха, че е необходим отделен регламент за хората на домашно лечение, които трябва да имат достъп до медицинска грижа и наблюдение. Тяхното лечение е особено трудно в провинцията, където достъпът до медицинска помощ е още по-невъзможен. Там вместо юнаците на Борисов, лекуват „Фейсбук“ и интернет. Но и това е проблем, на който тепърва ще се търси решение.

Тези дни покрай МБАЛ – Провадия се прояви друг омагьосан кръг. В градчето отвори отделение за болни с COVID-19 в леко и средно положение. Но какво става, ако болен в Провадия се влоши? Заведението не разполага с апаратура, пациентът следва да се транспортира до Варна. Това може да коства буквално цял ден, поради което местните лекари съвсем логично отказват да рискуват с болни, които са на ръба между „средното” и „тежкото” положение. Затова такъв пациент бе върнат обратно от Провадия във Варна, след като тъкмо бе докаран с линейка.

3. Ни мобилизация, ни реорганизация, ни координация

„Няма място. В нито една болница няма място, както искат да го говорят по телевизията. Ние искаме да помогнем, отиваме на място, но няма къде да го закараме. Ние сега отиваме, за да видим как хората умират“. Това разказа пред Би Ти Ви служител на Спешна помощ в София.

Случаите на хора, недочакали болнично легло, се множат с всеки изминал ден. Докато от телевизионния екран управляващите ни облъчват с бодри статистики как на разположение има хиляди легла и лекари, в реалността линейки обикалят с часове болници и никъде не приемат болни с COVID-19. Първият сериозен натиск върху здравната система показа, че нито леглата са налични, нито координацията между болниците е добра, нито спешна помощ е спешна и едва сега получава допълнителни коли и екипи.

Още в края на март беше обявено, че в страната се заделят 7391 легла за леки случаи (1137 за София-град) и 1324 легла за интензивно лечение ( 430 за София). В момента хоспитализациите наближават 3000, а под интензивни грижи са 210 души, а места няма. Голяма част от леглата съществуват на хартия – в София за неусложнени случаи например са 700, а не 1200. А и където ги има, няма лекари за тях – в „Пирогов“ наскоро един лекар и една сестра се грижеха за три етажа болни.

На хартия си остана и заповедта всички болници в червените зони (области с над 120 болни на 100 000) да заделят 10% от наличните легла за болни от вируса. Тези болници откровено се съпротивляват на разпореждането, което накара здравния министър да възкликне: „Мениджъри упорито отказват да откриват легла, пазят си „чисти болници“. Няма да стане! За отказващите да открият легла – вкарвам в НС законов текст, на чието основание такива болници няма да работят с НЗОК. Ок, „чиста болница“, но без публично финансиране“. В сряда вече се печеше нова заповед – за обособяване на отделни COVID болници и ново правило за 200 COVID легла във всяка голяма болница, по нареждане на Борисов.

Звучи невероятно, но координацията също започна след средата на октомври. Едва на 20 октомври МЗ призна, че комуникацията куца и обяви, че създава Национален логистичен център, който да поеме координацията между болниците при недостиг на места, както и осигуряването на защитни средства, лекарства и др. Тези нови механизми за координация ще бъдат тествани сега, когато ситуацията е почти извън контрол.

Малко по-отрано – от септември, в София заработи координационен център към Инфекциозна болница, чиято работа също е съпровождана от хаос. Той трябваше да насочва хора, които са викали линейка, но не са в спешно състояние. Две седмици по-късно здравният министър обясни нещо съвсем друго – че всеки пациент с грипоподобни симптоми може да посети координационния център, за да не се лута самостоятелно да търси преглед и хоспитализация. Така личните лекари започнаха да насочват пациентите си към центъра, а там да ги връщат, защото не са ползвали линейка. Това не е единственият абсурд – центърът е координационен, но няма реална връзка с данните за наличните легла, поради което намесата му често не предотвратява размотаването на линейки от болница на болница.

4. Бумащината преди всичко

Предизвестен бе и хаосът в работата на регионалните здравни инспекции, които без да бъдат подсилени, изнасят основната тежест на проучването и издирването на контактни лица, налагането на карантина и издаването на направления за PCR тестове. При над 37 000 активни случаи, инспекциите на практика са в пълен блокаж. Но продължават да са натоварени с неизпълними задачи – да разнасят с автомобил хартиени предписания за карантина например. В София с това са натоварени 16 екипа, а новопотвърдените случаи във вторник срещу сряда бяха 1619. Така се стигна до абсурда някои предписания да стигат до получателя си след края на неговата карантина.

Хартиеното предписание е свято за всички държавни институции, защото само то може да служи за издаване на болничен на хилядите позитивни и техните контактни лица. За очевадното облекчение предписанието да се праща по имейл или есемес ще се мисли само ако ситуацията продължава да се влошава, обясни завчера здравният министър. Но подсказа, че първо ще трябва и законова промяна за това.

Властите треперят от март, че болничните на хората под карантина ще срутят бюджета на НОИ. Това не само не се оправда, но разходите за болнични всъщност намаляха. Подозрението, че българите само мислят как да мамят държавата, обаче е хронично. Същото невероятно обяснение бе дадено и на въпроса защо нямаме зелени коридори за хронично болни в болниците, та да им се спести риска от зараза, която за тях може да е смъртна присъда – не били измислили как да ги въведат така, че с тях да не злоупотребят и здрави. „Всеки момент“ чакаме и ново облекчение за рецептурните книжки и протоколите на същата категория пациенти, въпреки че от месеци влизаме от извънредна обстановка в извънредна обстановка.

5. Те се правят, че налагат правила, ние се правим, че ги спазваме

Някъде в началото на лятото Борисов изостави изведнъж всякакви мерки. Всъщност голяма част от населението така и не разбра как трябва да пази околните и себе си и кои са рисковите ситуации, които трябва да избягва. Животът с COVID-19 изисква специфични правила, за да тече нормално, но никой в правителството и подопечните му служби не се постара да образова населението и бизнеса за тях. Така вместо информация, на обществото бе предложена гладиаторската битка между ковидисти и мангъровисти.

Увлечени в отделен COVID двубой премиер и президент се превърнаха във фрапантен пример как се погазват всички правила – за маски, за карантина, за дистанция. А тези, които пишат правилата, влязоха в спор за кого важат те – за държавните мъже или само за простосмъртните.

Тези междуособици по върховете са основният мотор, който тласка все по-неадекватното управление в една или друга посока. От ежедневните видео изблици на карантинирания ни премиер става все по-ясно, че държавата стои отворена на инат. „Знам, че здравите трябва да работят, заразените да се карантинират, болните веднага да се лекуват. Знам, че самодисциплината, грижата за другия човек, за себе си – само т’ва ни спасява“, каза ни в сряда премиерът. Това без съмнение е спасението, но по всичко личи, че то нито ще е близо, нито лесно.

Публикацията е от вестник „Сега“