Те отново го направиха – пак заплашват, че ако не им дадем пари, ще бъдат принудени да крадат. Партии, които създадоха и все още дундуркат цели „обръчи от фирми“, казват, че ако не се отчетем подобаващо в партийната им каса, ще се продадат на… бизнеса. Архинагло, както във времената на силовите застрахователи, тези момчета пак ни напомнят, че им дължим пари. Щом сме гласували за партия, няма отърване – пари се дължат до края на мандата, независимо дали сме доволни от услугите им. Те пак ни казват, че ако искаме да им се радваме, трябва да си платим за спектакъла. Че в името на стабилността трябва да си изтръскаме джобовете. Преди години даже ни обясниха, че няма значение, че сме гласували за партия Х, щото „парите следват депутата“, а той междувременно може да е решил да даде своя дял от печелбата на партия Y.

Защо пиша това, след като Бойко Борисов поиска намаляването на партийната субсидия на 1 лв.? Защото Борисов направи това по най-шизофренния начин, който можеше да измисли:

– вкара законопроект и публично анатемоса същия законопроект. Борисов не спря да обяснява, че действа под обществен натиск, а не по собствена воля. Цялата ПП ГЕРБ изпадна в ролята да обяснява катадневно, че върши нещо, което не иска да свърши. Същото направи и ДПС – официалната позиция на партията бе за оставане на субсидията, Пеевски поиска 0 лева за глас.

Всъщност това е лъжа. В момента не съществуваше абсолютно никакъв обществен натиск за свалянето на партийната субсидия на 1 лв. Ни-ка-къв! Такъв натиск имаше преди 10 години, имаше преди 6 години, такъв натиск имаше преди 3 години, но сега просто нямаше. Имаше дебат за надвзетите от партиите субсидии – вместо 11 лв. на глас, 13.23 лв. Този дебат имаше своето начало, своята кулминация и своето решение – прокуратурата констатира грешката, финансовото министерство я призна, а правителството намери решение, с което да минимизира щетите – бяха изработени поправки в ЗПП, с които партиите ще върнат парите.

Край на темата. Някъде да виждате искане за 1 лв. на глас? Не. В този момент се появи Борисов и кахърно взе да обяснява как го натискат да свърши нещо глупаво и той ще го направи, но държи да си измие ръцете? Кой го натиска? Слави Трифонов? БСП? Сериозно…?

Когато Борисов обяви поправката в Закона за държавния бюджет, която променя сумата от 11 на 1 лв., си говорихме за други неща – за филма „Чернобил“, за прайда в София, за позицията на Холандия за Шенген, за критиката от ЕС за корупцията, но не и за 1 лв. за глас.

Естествено, повдигнатата от Борисов тема е съпътствана с трагични политически и обществени реакции. В това политическо включване ясно се вижда

кои партии имат пари и кои биха загинали без субсидията

На ГЕРБ не им пука чак толкова за субсидията, те могат да минат без нея. ГЕРБ е партия лихвар. Тя си изгради традиция – прибира парите от държавата и ги къта на влог, сигурно – за черни дни. Тя взема над 10 милиона на година, а преди избори дава по няколкостотин хиляди за благотворителност.

БСП също са окей с финансите, „червените“ няма да останат без пари, ако субсидията падне. Те обаче са по-бедната партия в момента, затова се борят субсидията да не стане 1 лв., а малко повече. Примерно 5 лв. Същото е положението и във ВМРО – очевидно партията няма да се натъжи, ако субсидията падне. Но те също се борят за 5 лв. субсидия – не че е важно, но да капе нещо.

Виж, останалият политически свят искрено плаче за пари, щото няма. Толкова няма, че под въпрос се поставя участието им в изборите, а оттам – „демокрацията е в опасност“ и т.н. По-малките партии (преминали 1%) са директно зависими от бюджета, респективно – от актуалните управляващи.

Разбира се, най-тъжно е да гледаш как десни хора плачат за държавна субсидия.  След години справедливи протести срещу системата сега наблюдаваме плач за пари от фиска, които да финансират същата тази система.

Държавната субсидия за политическите партии – това европейско разбиране за независимостта на политическата система – просто не работи тук. Съмненията за политическа корупция намаляха ли след 2002 г.? Не, разбира се – и предизборно пак дебатирахме точно върху такива съмнения. А някой учудва ли се, че нещо, което работи на Запад, не работи тук? Трябва ли да храним нещо, което работи на Запад, но се проваля тук? Редно ли е силово да въвеждаме хубост? Или норми, правила, морал? Не, не е редно! Не защото не е правилно, а защото е безсмислено. От Балканите гледната точка е една – не е възможно да засипеш политик с пари и той да забрави за корупционните си практики.

Тук нещата са ясни – ако бюджетът не дава пари на партиите, те пак ще бъдат финансирани добре. Не от невидимата „мафия“, а от приятелските кръгове, които сами създадоха.

Партиите направиха същата грешка, която направи и бизнесът покрай европрограмите – всички предпочетоха готовите, лесни пари пред събраните с труд средства. Когато фирмите започнаха да кандидатстват за пари по европрограмите, тяхната конкурентоспособност не се увеличи, а намаля. Увеличи се търсенето на връзки, с които да пробуташ проекта си. Когато идват готови пари, единственото желание не е да покажеш най-доброто от себе си, а да превърнеш това в постоянен доход, т.е. да си осигуриш потока и през следващата политическа година, при следващата обществена поръчка. Партиите вече не си правят труд да събират членски внос, те вече не разчитат на имоти, които да отдават под наем, не развиват издателска дейност, от която да печелят, нямат авторски права и интелектуална собственост, от които да се финансират. Защо им е? Нали си имат сигурен източник. Поради тази причина няма да видите открита фондонабирателна кампания от политическа партия, въпреки че – сигурен съм – всяка от големите партии може да натрупа повече средства за месец, отколкото Барак Обама, примерно.

Няма да ми омръзне да повтарям – след кризата през 2008 г. цялото общество плати своя данък – заплатите бяха орязани, щатовете бяха съкратени. Само партиите продължиха да живеят така, все едно лек дъжд се е изсипал отгоре. 2-3 г. по-късно даже обявиха, че не им стигат парите, и вдигнаха субсидията на 12 лв. на глас. Сега е същото. Плач и скърцане със зъби. За пари.

Петьо Цеков, в. „Сега“