Не знам дали да адресирам това, което ще напиша, към лидерите на „Демократична България“, или към симпатизантите. Ако съдя по резултатите от вчера – може би двете са едно и също.

Бих искал да призная своята вина за загубата на арх. Игнатов. Въпреки несъмненото обаяние на лидерите Христо Иванов и генерал Атанасов, ключова роля в отлива на гласове изигра моят концерт в Самоков пред транспарант на ГЕРБ.

Нека ви разкажа една история.

През 2013-а осъзнах, че не е редно почти всички артисти в България да си мълчат относно ставащото в политиката в страната ми. Заявих публично на доста места подкрепата си към ДСБ, после – и към Реформаторския блок. Давах интервюта заедно с лидерите им, те идваха по концертите на „Ъпсурт” и се снимаха с мен, и си качваха снимките по социалните мрежи, и ме цитираха под път и над път. Хората приеха, че съм един от тях. Когато ги атакуваха – защитавах лидерите им по интервюта, по медии и по социални мрежи. Никога не поисках и стотинка за това, понеже за мен то не е бизнес, и съвестта ми не го позволи – това половината хора не го повярваха, а другата половина казаха, че съм луд.

Естествено тая работа не мина без последствия. Намразиха ме доста хора, с други се изпокарах. „Уикенд“ и „Пик“ се редуват да пишат лъжи и клевети за мен. Милионите, които ГЕРБ и БСП харчеха в кампаниите си, позволиха на доста мои „колеги“ да опознаят скъпите коли и апартаментите с изглед към Витоша. Когато от тези партии идваха и при мен – аз учтиво им посочвах вратата.

След простотиите на „Да, България“ и на моите избраници през 2017-а аз, както хиляди други хора, останах изумен как е възможно това да се случи. Имаше два варианта – тези или са нереално тъпи, или просто играят роля в нечии сценарий. И двете не ме устройваха, но реших, че не е редно да обиждам и да преча. Прецених, че трябва да замълча – все пак там има много мои приятели, защо да ги насаждам така… дай да си гледам моята работа и да не се излагам.

Миналата седмица приех да пея на концерт, организиран от ГЕРБ в Самоков. Поставих условие да не агитирам, да не се снимам с кандидат – кметове и да не използват името ми за политическа пропаганда. Отивам, пея си песните и си тръгвам. Хората приеха тези мои условия и ги изпълниха.

Отказвам площадни мероприятия в големите градове – не би било честно спрямо хората, които дават пари за билет в залите, или за вход в заведенията, в които пея. В повечето малки градове в България обаче концерт на площада е единственият начин да имаш концерт, и който твърди друго – лъже, или просто си приказва.

Свободолюбив художник на заплата в „Булгаргаз“ качил снимка от концерта в Самоков и коментирал как духам. Една госпожа писала за двете ми лица. Видях,че десетки хора споделят тези постове и коментират моята продажност. Нещо веднага ми направи впечатление – тези хора бяха фенове или членове на „Демократична България“, виждаше се на профилните им снимки. Разбирайки, че с моята постъпка съм ги обидил, седнах и написах пост, в който обясних защо съм бил на този концерт. Извиних се на всеки, който се е почувствал засегнат от решението ми да бъда там.

Като обясниш – тоя кво се обяснява, гузен е. Като си мълчиш – тоя що си трае, гузен е…

Реших да потърся в интернет как стоят нещата с други изпълнители. Най-великият български певец Васил Найденов в същия ден пее в Ямбол на концерт на кандидат-кмет, подкрепен от ДПС. D2 са в Смолян, на концерт на „Новото време”. Миро от „Каризма” – на концерт на партията на Марешки в Пловдив, а предишния ден – в Плевен на концерт на ГЕРБ 🙂 И доста други, списъкът е дълъг.

И – как да го кажа – леко се позачудих… Наистина ли точно тези, на които най-много помогнах, сега седят и ме плюят с такова вдъхновение?

Пичове, ако бях на мястото на Бойко Борисов – милиони бих ви давал, за да продължите да сте такива, каквито сте, и да играете ролята на опозиция.

Аз, гласувайки за вас, ви давам моята подкрепа – да разпределите данъците ми, да водите България напред, и да пазите моя интерес пред хищници като Ердоган или Путин. Как точно ще ми пазите интереса пред хора от тоя калибър, като за най – дребни неща не умеете да се разберете помежду си, и все някой друг ви е виновен.

Сега Борис Бонев ви е виновен, а не това, че издигнахте три месеца преди изборите един човек очевидно способен, но тотално непознат на хората в нашия град. В политиката вие от години сте това, което е „Гошо от Почивка” в моята сфера. Една десета от провала ви през тия години да имах – бих запалил с триста към някое село и не бих се показал никога повече.

На хора, които искат по-високи доходи, по-добри пътища и по-малко празни приказки – вие им говорите за Истанбулската конвенция, за тротинетки и за права на гейовете. Всичкото това – докато седите из софийските кафенета, цъкате с телефоните и тъжно обяснявате как София се е напълнила със селяни.

Няма да стане.

И накрая – по повод двете ми лица. С едничкото си лице искам да застана пред вас и ясно да ви кажа – знам, че каквото и да обяснявате, винаги търсите възможност навсякъде да имате човек.

Е, в „Ъпсурт” вече нямате.