България е управлявана от правителство начело с акад. Николай Денков, покрепян от парламента от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ. За коалиция трябва да има писмено споразумение. По-скоро е управление, съставено от двете най-големи политически сили, които взаимно се контролират. Това каза в предаването „Панорама“ по БНТ депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Христо Петров, известен като Ицо Хазарта, попитан кой управлява България в момента.

Той коментира и случилото се на протеста срещу ръководството на Българския футболен съюз, проведен в София на 16 ноември, където се стигна до ескалация на напрежението и сблъсъци между протестиращи и полиция, при което имаше десетки пострадали.

Аз нямам експертиза в сектор „Сигурност“. Мисля си, че съм нормален човек и като нормален човек моето мнение е такова – имаше две неща, които трябваше да направи министърът (министърът на вътрешнита работи Калин Стоянов – б. ред) – да поздрави всички полицаи, които си свършиха работата във вечерта на протеста, и второто беше категорично да осъди садистите, които се наслаждаваха да упражняват насилие над обикновени хора. Това той не направи, заяви Петров.

Тези хора трябва да понесат отговорност – и то не да бъдат преместени от една стая в друга, а както всеки друг човек носи отговорност, когато извършва престъпление, добави той.

В отговор на въпрос дали е вярно усещането, което остава у обществото, че напоследък у нас става това, което каже председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски, депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ каза, че не смята, че това е така.

Аз съм народен представител и заповядвам да има реклами след 45 минути. Това прави ли ме ваш началник? Не, просто съобщавам информация за нещо, което знам, че ще се случи, обърна се Христо Петров към водещия. Такъв е случаят. Това, че някой съобщава нещо, за което е получил информация, че ще бъде направено, не го прави началник на никого. Имал съм много разговори с хора по този повод, защото недоволстват и ме питат. Разговорът приключва, като попитам: кое гласувахме, което този човек ни нареди или накара? Събеседникът ми млъква в този момент, добави Петров.