През 2018 г. българите са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС. България заема през последните четири години стабилно последната позиция по отношение на потреблението. През последните три години в България се отчита текущ бюджетен излишък, както и бюджетен излишък във всяка една от календарните години. Това един удобен момент за намаление на данъчната тежест в страната, което пък да стимулира развитието на икономиката, потреблението и растежа. В този смисъл намаляването на ДДС като предложение идва в подходящ момент.

Румен Гълъбинов

Ще започна с Демографския проблем на България. Той е основната пречка пред скорошното достигане на средния за ЕС стандарт на живот. Депупулацията ни изисква спешни решения за осезаемо подобряване на благосъстоянието на хората. Реформите са безсмислени, ако не работим успоредно по икономиката и демографията. Неприятното в случая е, че и здравната ни система е много зле. Сериозен проблем е и качеството на образованието, което само в редки случаи осигурява на младите добри знания и умения. Образователната система трябва да създава утрешните участници в икономиката. А обезлюдяването на цели региони зависи и от системата за сигурност. Ако не предприемем спешни мерки вероятно сме много близо до критичната точка, от която няма връщане назад . Демографията спъва икономиката, поне колкото корупцията, ако не и повече.

Демографския срив е комплекс от ниска раждаемост, висока смъртност и миграция. Високата смъртност е такава и заради застаряващото население, но и поради лошо здравеопазване. Ниската раждаемост е, защото просто жените във фертилна възраст са малко, а и тези, които са тук, отлагат раждането за по-висока възраст, поради финансова и социална несигурност.

А миграцията е вече непреодолим проблем за България. Емиграцията също – хората просто се местят там, където има правов ред и сигурност.

България е в спиралата на висока корупция – намаляващи инвестиции и население.

Комплекс от важни и фактически неотложни реформи, трябва да започнем незабавно, ако искаме да имаме някакъв шанс въобще.

Трябва бързо преориентиране на икономиката към производството на продукти с голям дял на наука, иновации и съответно – голяма добавена стойност в тях. Наскоро министърът на икономиката Емил Караниколов се похвали в национален ефир, че в страната ни вече се произвеждат почти цели  детайли и технологични продукти за износ.

А най-важните реформи трябва да са именно в икономиката.

В България при намаляващо население  и относително константна трудова заетост, коефициентът на безработица пада.

А и емиграция също „помага“ за спада в безработицата

Инвестициите на частното предприемачество в България са в стагнация през последните години. Инвестициите на зелено са сравнително малко. Фирмите в България продължават да инвестират малко в иновации, високи технологии и оборудване в сравнение със Западна Европа. Липсва квалифициран персонал и работници със средни умения. Продължително ниската цена на труда доведе до недостиг сега на работна ръка, който в момента забавя икономически ни растеж. Качествените работници изтекоха в Западна и Централна Европа.

Икономическият ни и социален модел трябва да се развива чрез благоприятна бизнес среда, свободно движение на капитали, стоки и услуги, гъвкав трудов пазар и ниски нива на корупция.

От една страна хората бягат в чужбина и не раждат, а от друга се очаква потреблението да расте, но  пък  инвестициите се свиват.

Корупцията в публичната администрация, слабата съдебна система, ниската производителност, липсата на прозрачност при обществените поръчки и наличието на организирана престъпност продължават да пречат на инвестиционния климат и икономическите перспективи на страната, според Forbes. А това казва всичко.

Новата вълна с ДДС-то

Намалението на ДДС ще даде реална представа за бюджетния излишък в България. Намаленото ДДС ще способства за намаляване на данъчните измами, при които се използват фиктивни доставчици и фиктивни сделки за неправомерно възстановяване от държавата на ДДС или за намаляване размера на дължимия данък за внасяне.

• Намаляването на ДДС ще е стимул за увеличение на инвестициите и потреблението.
• Намаленото ДДС ще стимулира подобряване и на демографията.
• Намаленото ДДС може да спомогне за намаляване и на междуфирмената задлъжнялост.

Големият въпрос у нас е съотношението между преки и косвени данъци. Данъчната ни система ще бъде по-справедлива, ако се въведе диференциация на ДДС и необлагаем минимум на доходите.

Да има един равностранен триъгълник между приходи от преки данъци, от косвени данъци и от социални осигуровки по близо една трета.

И постепенно въвеждане на прогресивен данък за доходите.

Намаляването на косвените данъци не може да стане без едновременно увеличаване на преките данъци. Намаляването на данъка за бедните не може да стане без едновременно увеличаване на данъка за богатите.

В България са сравнително ниски данъците върху доходите, но данъците върху потреблението са високи. И това трябва да се промени.

В бюджета трябва да има баланс. Не скрити излишъци или дефицити.

В България структурата на БВП е над 80% относителен дял на крайното потребление, така че насърчаването на конкуренцията чрез намаляване на ДДС за стоките от първа необходимост неминуемо ще намали цените от една страна, а от друга ще повиши потреблението извън хранителния сектор към стоки с висока добавена стойност, което допълнително ще увеличи ръста на икономиката.

У нас, на практика, неадекватният растеж на паричните агрегати в продължение на над две десетилетия заради валутния борд, съчетан с намаляващия темп на паричното обръщение, се отрази в ограничен икономически растеж.

Време за трансформация на модела. Няма ляво или дясно, а има прагматично и ясно. Кумулативен ефект ще се получи, като се въведе целия пакет от мерки. Както за потреблението, така и за доходите. А също и ръста на БВП със сигурност ще расте ускорено.

Да се въведе необлагаем минимум в съществуващото данъчно подоходно облагане, за да останат малко повече пари на хората в джоба и да потребяват. Така работещите с ниски доходи ще имат повече средства и ще са в състояние да финансират увеличено потребление. Това веднага влиза в търговския оборот и съживява икономиката.

А за да са по-достъпни цените, добавям и диференцираното ДДС – също широко разпространено в ЕС. Това означава по-ниско ДДС за храни, лекарства, книги, учебници и други стоки и услуги от първа необходимост, което ще ги направи по-достъпни.

ВЪТРЕШЕН АКЦЕНТ: ЕК предложи нови правила, които дават повече гъвкавост на държавите-членки да определят ставките на ДДС и създават по-благоприятна данъчна среда.

Държавите членки на ЕС ще могат вече да предвидят две отделни намалени ставки в размер между 5% и стандартната ставка, избрана от държавата- членка, едно освобождаване от ДДС (или т.нар. „нулева ставка“) и една намалена ставка в размер между 0% и намалените ставки.

• Трябва да се намали и общата ставка на ДДС. ДДС се начислява задължително в целия ЕС, като страните сами определят ставките на данъка. Единственото изискване е те да не са по-ниски от 15%. Така се създава по-благоприятна данъчна среда за растежа на икономиката.
• Трябва да се въведе увеличаване на праговете за регистрация по ДДС, като фирми с оборот от последните 12 месеца до 100 000 лв. да бъдат освободени от задължителна регистрация по ДДС, защото сегашните прагове са ниски и ненужно натоварват малките фирми. Това ще спести на фирмите разходи и ще насочи повечето усилия да се контролират за злоупотреби големите фирми.
• Премахване на данък Дивидент и намаляване на данъка на едноличните търговци, като с това правим голям жест към инвеститорите и към малкия и средния бизнес, а те са основната бизнес среда.

Ефектът от всички гореизброени мерки за бюджета няма да е драстично намаляване на приходите, защото ще има увеличено потребление и търговски оборот във времето. Пак повтарям- като се намали ДДС, се намалява и мотивацията за злоупотреби с ДДС.

С тези мерки със сигурност ще имаме  ускорен и догонващ ръст на икономиката.

Сегашните ни бюджетни „специалисти“ нямат нищо общо с разбирането за промени. Бюджетните „излишъци“ ги устройват.

Настоящата данъчна система в България е вредна и колкото по-бързо се промени, толкова по-добре.

Ниските ДДС ставки за стоки от първа необходимост ще стимулират потреблението, както и ще увеличат разполагаемия доход на населението. В повечето страни от ЕС се намалява и част от сивата икономика, като намалява мотивацията за източване на ДДС. Намалените първоначално приходи в бюджета ще намалят традиционното неефективно харчене на бюджетни излишъци в края на годината.

Защо е важно да направим данъчна реформа за ДДС?

Българското правителство проявява учудващо твърдоглавие да не намали ДДС и да не въвежда диференцирано ДДС за храни, лекарства, книги, учебници и др.

А Европейската комисия предложи нови правила, които дават повече гъвкавост на държавите членки да определят ставките на ДДС и създават по-благоприятна данъчна среда за растежа на малките и средните предприятия.

С приемането на новите правила държавите от ЕС ще имат повече свобода при определянето на ставките на данъка.

Освен стандартната ставка на ДДС, която е най-малко 15%, държавите членки ще могат вече да предвидят:

– две отделни намалени ставки в размер между 5% и стандартната ставка, избрана от държавата членка;

– едно освобождаване от ДДС (или т.нар. „нулева ставка“);

– една намалена ставка в размер между 0% и намалените ставки.

В България от години се отправят искания за намаляване на ДДС, но диференцирана ставка ползват само услугите в туристическия сектор.