Законово задължение на всеки административен орган е да осигурява необходимата прозрачност и публичност на своята дейност. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) също има задължение според Закона за електронните съобщения (ЗЕС) да спазва принципите на публичност и прозрачност за своята работа, като това включва и процедурата по приемане на решенията и разискванията по тях.
Но дали това е изпълнено на практика?
Според чл. 35, ал. 9 от ЗЕС и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на КРС и нейната администрация, за всяко заседание на комисията трябва да се води протокол, който да се публикува на страницата й в интернет, с изключение на защитената от закон информация.
Една проверка на сайта на КРС веднага ще разкрие, че в изготвените протоколи от заседанията на КРС липсва информация за това, което се е случило и говорило на заседанията, а реално се отразяват само взетите крайни решения и начина на гласуване на членовете на КРС. В тях липсват изказванията на членовете на КРС и експертите, които са изразили становища по отделните проекти на решения, липсват предложенията за промени в проекта на решение, както и кои предложения за промени са приети и кои – не. На практика протоколите представляват само едно изброяване на крайните приети решения.
Има много примери за протоколи на КРС, от които става видно, че са направени дори изменения в първоначалния проект на решенията, но без да става ясно какви са измененията, кой ги е предложил и т.н. Един такъв пример е протоколът от заседанието на 30.11.2023 г., който е публикуван на адрес:
https://crc.bg/bg/statii/2499/noemvri-2023-g
В точка 3 от раздел Б на този протокол „Доклад относно откриване на процедура по обществени консултации за определяне на подходящата услуга за широколентов достъп до интернет…“ е налице записът „Комисията единодушно реши, ведно с направените бележки и предложения:…“, но липсва конкретна информация какви предложения е имало, какви са измененията в първоначалния проект на решението, кой ги е предложил и т.н., а е написано само крайното решение.
В т. 6 от раздел Б на същия протокол „Доклад относно проект на Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по Закона за пощенските услуги“ е видно, че член на комисията е гласувал „Против“, но отново липсват разискванията по темата и мотивите на гласувалия „Против“.
Който и протокол да се разгледа на сайта на КРС, дори и години назад, ще се види, че в него няма друга информация освен взетите крайни решения и начина на гласуване на членовете на КРС.
Не намерих информация, да има друг регулаторен орган в България освен КРС, който да не изготвя протоколи с необходимата подробност от своите заседания и който да прави изменения в първоначалния проект на решенията си без да става ясно от протоколите, какви са измененията и кой ги е предложил.
В КРС има изготвени „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ (приети с Протоколно решение № 3 от 3.09.2020 г), при чието приемане гласувах „Против“ (защото са в явно противоречие със ЗЕС, с действащия Устройствен правилник на КРС и с добрите практики за протоколиране на заседанията) и изготвих особено мнение, което беше приложено към протокола от заседанието и е достъпно на интернет адрес:
https://crc.bg/files/Protokoli/prot_%2039_%2003.09.2020.PDF
Интересен факт е, че в самия протокол след публикуването на това особено мнение е публикувано и становището на директора на дирекция „Правна“ в КРС, с което реално се е изразява несъгласие и критика на публикуваното особено мнение. Не зная да има друг подобен аналог в практиката, когато особено мнение на член от колективен орган, който има право на глас, да се подлага на критика или анализ от експертите във ведомството. В публикувания протокол липсват личните изказвания и становища на останалите членове на КРС, които са гласували за приетото решение, т.е. за Вътрешните правила. Следователно се затвърждава предположението, че мнозинството от КРС се „крие“ зад публикуваното становище на експертите без да разкрива личните си мотиви и становища.
В протоколите на КРС не се публикуват докладите на вносителите по отделните точки от дневния ред, но по някаква неясна причина този протокол е изключение от това правило, защото в него е публикуван и доклада на председателя на КРС, който е вносителят на „Проект на Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“. В доклада на вносителя обаче също липсва обосновка за така предложения проект, а е налице само изразът „целта на тези правила е заседанията на КРС да се организират и провеждат при спазване на принципите на откритост на взиманите решения и подобряване ефективността на дейността на администрацията на КРС“, но според мен, тези правила водят до липса на откритост, а и е много спорно дали те подобряват ефективността на дейността на администрацията. В доклада си вносителят е посочил, че „В проекта са отчетени постъпилите предложения на членовете на комисията.“, но не става ясно, кой член какво е предложил и изобщо не е отразено моето предварително несъгласие с проекта и съответно моите предварителни предложения за тези правила (които съм изразил и в особеното мнение).
На практика, до приемането на тези правила през 2020 г., подобни правила не е имало в КРС, а до тяхното приемане се стигна след няколкото особени мнения, които представих и голяма част от които дори не бяха публикувани на сайта на КРС с мотива, че липсва основание за това. В доклада си вносителят изрично предлага вътрешните правила „да се публикуват на вътрешната интернет страница на комисията“, с което ги прави недостъпни за обществеността, въпреки че те са основен фактор за гарантиране на публичността и прозрачността на процеса на приемане на решенията в КРС.
Факт е, че според чл. 22, ал. 1 от тези Вътрешни правила:
„Чл. 22. (1) За заседанията на комисията се изготвя аудиозапис от служители, определени със заповед на председателя.“
и на пръв поглед винаги има и ще има подробна информация за проведените разисквания на всяко заседание, но от ал. 2 на същия член 22:
„(2) Аудиозаписът се съхранява 12 месеца. Носителят с аудиозаписа се съхранява от служителя по сигурността на информацията в КРС. Редът за съхраняване и унищожаване на аудиозаписите се определя със заповед на председателя на КРС.“
е видно, че 1 година след заседанието обективната информация за него е вече унищожена и няма начин да се възстанови и следователно настъпва краят на прозрачността, защото, както се убедихме по-горе в публикуваните протоколи на КРС липсва информация за проведените разисквания.
Освен това, наличието на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от тези Вътрешни правила:
„(4) За служебно ползване, при необходимост и по искане на председателя или на поне двама членове на КРС, служителите по ал. 3 изготвят подробен протокол от проведеното заседание въз основа на извършения аудиозапис.“
реално блокира възможността на отделен член на КРС да изисква изготвяне на подробен протокол, без за това да има някаква логическа обосновка. Считам, че всеки член на КРС би следвало да има право да иска изготвянето на подробен протокол от проведеното заседание въз основа на извършения аудиозапис (изготвянето на подробен протокол дори трябва да е задължително за всяко заседание, а не само при поискване). Странното приравняване, в случая, на председателят на КРС с „поне двама членове на КРС“, считам че е нарушение на принципа на равнопоставеност на членовете на комисията по отношение на толкова важните принципи, като прозрачността на вземането на решения от КРС, както и точното и обективно съдържание на протоколите от заседанията.
Гореописаната реална обстановка нанася сериозен ущърб на КРС по отношение на нейната политика за публичност и прозрачност на приемането на решения. В някои други регулаторни органи вече се предават в реално време онлайн заседанията, каквато добра практика има в СЕМ, където освен предаванията в реално време, се изготвят и подробни протоколи с пълните изказвания на всички участници в заседанията, които се публикуват на интернет страницата на СЕМ. Следователно когато прозрачността и публичността са приоритет, има начини и възможност това да се постигне без особени трудности.
Затова, като се има предвид, че задачите и отговорностите на КРС все повече нарастват и ще се увеличават в близко бъдеще, е необходимо да се прекрати сегашната погрешна и незаконосъобразна практика на изготвяне на „постни“ протоколи в КРС и да се осигури необходимата висока прозрачност и публичност на процеса на вземане на решения в КРС.
Видно е, че Вътрешните правила са в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник, защото на всеки му е ясно какво означава и как трябва да се изпълнява задължението „да се води протокол“. Но понеже явно на някой не му е достатъчно ясно това, съм предложил в новия Устройствен правилник на КРС да се сложи разпоредба, в която изрично да се посочва какво трябва да е задължителното минимално съдържание на един протокол от заседание. Такава добра практика има в правилниците на много други ведомства, в следния примерен вид:
„В протокола задължително се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, видът на заседанието, присъстващите членове на комисията и служители от администрацията, приетият дневен ред и направените по него изказвания от членовете на комисията и експертите. В протокола изрично се отбелязва приетото решение, с какво мнозинство е гласувано решението и имената на членовете на комисията, които са гласували против.“
Това мое предложение, заедно с други предложения за промяна на устройствения правилник, съм направил в моето особено мнение за изготвения от работна група проект на нов Устройствен правилник на КРС, но неговото приемане се отлага вече няколко пъти, като последният път беше на заседание на 04.01.2024 г., когато гласувах „Против“ отлагането на точката, но мнозинството от комисията не прие моите аргументи.
Във втората част на моята публикация ще посоча и друга странна и неправилна практика в КРС в случаите, когато има наличие на „особено мнение“ на някой член на КРС.
Илия Христозов, член на КРС специално за Anteni.eu.
Линкове към публикации по темата:
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
