Насред изявленията на делегатите на провеждащия се в момента 51-ви конгрес на БСП отекна името на лидера на ДПС-НН Делян Пеевски и развълнува присъстващите. Спомена го депутатът Иван Петков, който настоя партията да се разграничи от Пеевски и да подкрепи предложението за анкетна парламентарна комисия срещу него, направено от ПП-ДБ. В Народното събрание групата на БСП двукратно се въздържа по това предложение и така допринесе за провала му. Партията от известно време редовно е обвинявана от политическите си врагове, като „Възраждане“, че работи за интересите на ДПС-НН.

Пред делегатите Петков разказа, че онзи ден е присъствал на мероприятие на евродепутата от БСП Кристиан Вигенин. На него ексдепутатът Георги Пирински е казал, че „в коалицията 3+1 (управляващата коалиция – бел.а.) има още един човек“. „Това е Делян Славчев Пеевски. Ние трябва да се разграничим тотално от този човек … Това е човекът, който изцяло разруши нашата нация. Като октопод той навлезе в законодателната, изпълнителната, съдебната и медийната власт. Ние носим вина също за този човек“, заяви Петков, сподирен от ръкопляскания. Той поиска парламентарната група да си промени позицията и да подкрепи сформирането на комисията, която да проучи Пеевски и неговите бизнеси, което също получи аплаузи и викове „браво“ от залата.

За отбелязване е, че Петков каза и доста други неща, които се харесаха на присъстващите. Той обясни, че „има една яма между нас и обикновените партийни членове“ – последните подкрепяли Русия и нейната специална военна операция в Украйна, както се изрази Петков, и вярвали, че „България е била в най-добри позиции, когато беше управлявана от БКП“. Много от ръководните кадри обаче не споделяли това, защото „бяха обучени от чуждестранни агенти, бяха финансирани от НПО-та от Запада“. „Така направихме един елит от нашата партия, който тихомълком подкрепя западните желания“, обяви Петков и поиска битка за защита на съветските военни паметници у нас и референдум срещу еврото. Всичките му изявления (откровено ретроградни – бел.а.) – за Русия, БКП и еврото, бяха посрещнати също с ръкопляскания от залата.

Критични думи срещу ръководството имаше и Славчо Тасков, общински лидер на БСП-Драгоман. Той директно обяви участието на БСП в правителство с ГЕРБ за „предателство към социалистическата идея“. „Ръководството на партията прави изключително остър десен завой. 15 години се борим с този модел, с паралелната държава и изведнъж се прегръщаме с нашия най-голям враг“, смята той. И предложи конгресът да вземе решение за оттеглянето на партията от управляващата коалиция и да запази прекия избор на председател на партията. Накрая призова делегатите „“всеки един мислено да застане срещу Темида и да сложи на едната страна всичко, което е получил от партията, а от другата – всичко, което е дал на партията“.

Силна подкрепа за настоящия курс на БСП даде депутатът Кирил Добрев, когото Нинова беше изгонила от столетницата. Той обяви, че с участието си в управляващата коалиция партията може да върне увереността, че е полезна за обществото. Той призна, че „до болка познаваме всички кандидати“ за партиен лидер. А неосъществените очаквания, че ще има млади претенденти за най-високия пост, обясни с това, че на младите „не им достигна смелост и политически опит“. В същото време, той подчерта, че конгресът трябва да избере „работещ, силен и млад Национален съвет, който да бъде кадровата банка, с която да излезем на следващите избори“.

Партиен курс

Любопитни постановки се откриват в документа „Насоки за развитие на БСП“, предоставен на делегатите. В проекта, който предстои да бъде обсъден и гласуван от форума, се говори за „демократичен социализъм“ – теза, ползвана от БСП в зората на прехода, когато партията се мъчеше да се трансформира от комунистическа в социалистическа.

„БСП трябва да мобилизира вътрешните си сили, като ясно дефинира посоката към демократичния социализъм на 21-ви век, като препотвърди своите основни принципи, като отстоява лявата политика и дългосрочните си цели за изграждане на солидарно общество в социална, демократична и справедлива държава на свободни граждани“, посочва се в „Насоките“.

В документа се обяснява, че ЕС се разкъсва „между опитите да се запази неолибералното статукво и засилващият се натиск за промени, които да го върнат към изначалния смисъл на неговото създаване като проект на мира, на демокрацията, на икономическия прогрес и благоденствието на гражданите“. Посочва се, че левицата в Европа като цяло е раздвоена между това да „крепи неолибералната си надстройка или да ускори завръщането към корените си на защитник на трудовите хора, на социалната държава, на мирния и справедлив свят – място, което доброволно освободи и то парадоксално беше окупирано от крайнодесни и националистически формации“.

Добавя се, че „премахването на порочните корупционни модели и ревизията на неолибералните постулати са задължителна предпоставка“. А след това се заявява изключително амбициозната цел БСП „да намери пътя към своето възраждане като основна политическа сила в България“.

Констатации

Атанас Зафиров, който временно ръководи партията до избора на редовен председател, представи политическия доклад пред конгреса. Той обхващаше периода от 2021 г. досега, но се връщаше и към 2017 г.. Това очевидно беше, за да се направи негативно сравнение между представянето на БСП на избори тогава и сега. С други думи, това беше периодът, в който Корнелия Нинова управляваше партията.

Зафиров посочи, че партията е изгубила 770 хиляди избиратели от 2017 г. насам, като най-драматичният спад е през април 2021 г. Тогава БСП е загубила цялата си периферия и след това не успява да я възстанови. Спадът в доверието към партията продължава и след това, като основен фактор за това според доклада е курсът към „ляв консерватизъм“ на Нинова, опитите БСП да се превърне в „антикорупционна и протестърска партия“, като изостави традиционната си цел за разширяване и укрепване на социалната държава, както и превръщането й в „лидерска партия“. Негативно е оценен и конфликтът между „Позитано“ 20 и президентската институция (за отбелязване е, че цялото обкръжение на Нинова, което сега управлява партията, подкрепяше всичките й политики, включително войната с Румен Радев – бел.а.).

Влизането на БСП в коалиционното правителство се разглежда от „Позитано“ 20 като възможност за оздравяване на партията. Успехът на правителството, посочи Зафиров, трябва да бъде и залог за успеха на всяка една от участващите в него политически сили. В доклада все пак се отчита, че коалицията с дясна сила като ГЕРБ-СДС носи и рискове, и затова се настоява за твърдо следване на приоритетите на БСП в управлението.

Задачи

Основната задача на делегатите е да изберат лидер на партията, след като миналата година Корнелия Нинова, която я водеше в продължение на 8 години, беше отстранена и изключена от столетницата.

Водещите претенденти са Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов – и двамата членове на настоящото коалиционно правителство. За поста се състезават още евродепутатът Кристиан Вигенин, ексшефовете на БСП-София Румен Овчаров и Калоян Паргов и др. В надпреварата участваше и бившият председател Сергей Станишев, но той се отказа по време на конгреса, както постъпи и бившият говорител на служебното правителство Антон Кутев. Предните дни отстъпиха от състезанието шефът на столичната структура Иван Таков и регионалният министър Иван Иванов.

При Нинова беше въведен пряк избор на председателя от всички членове на партията. Всеобщата нагласа обаче е да се върне старият подход, при който лидерът се избира от делегатите на конгреса. И тази вечер конгресът отмени изборът на лидер да бъде пряк. Това ще го направи конгресът.

Източник: „Сега“