–Инж.Кремен Георгиев, запознахте ли се с обявените публично териториални планове за си какво е Вашето мнение за тях?

–Да, прочетох ги детайлно и считам, че понеже идват моменти, когато човек трябва да бъде освен диалогичен и откровен, голяма част от написаното в тях цели да просто „да замаже очите” на няколко десетки хиляди български миньори и енергетици , които ще останат без работа, като им разказва нереалистични приказки и басни. Никъде не са посочили и кои ще са базовите енергийни източници, които ще гарантират електроенергийната сигурност и стабилност на страната като цяло.

–Посочете конкретни социални мерки, които според Вас няма да проработят.

–Планира се хората в бранша да бъдат наети в производството на части и оборудване за фотоволтаици, вятърни перки, съоръжения за производство на водород, както и инсталации за съхранение на енергия. Ако незапознат със ситуацията в България човек чете плана, би си помислил, че България е огромен производител на части и машини за производство на зелена енергия, но не мисля, че подобно бурно развитие е възможно нито с наличния към момента кадрови потенциал, нито с оглед очакваните средства от европейските фондове. Невъзможно е България да прави по-евтини соларни панели от световните пионери в тази област, чиито съоръжения се използват по целия свят. Нали разбирате, няма как изведнъж да задминем например китайското производство на панели като качество и особено като цена.

–Какво мислите за наемането на бившите кадри от енергетиката в рекултивацията на затворени мини?

–Струва ми се като временно решение. Същинската работа по рекултивацията на една затворена въглищна мина продължава 1-2 максимум 3 години. Нали не си представяте, че тази рекултивация ще се извършва 30 години? Рекултивацията не създава дълготрайно трудова заетост. В тази връзка какво може да се обещае на един млад енергетик на 35 години, който вече 10-15 години се развива в избраната сфера, която ще бъде затворена и държавата му предложи да се занимава с рекултивация на мини в следващите 3 години? А какво ще прави след тези три годни? Да му кажем, че н 38 години знанията и придобитата квалификация ще му бъдат непотребни и трябва да започне да учи нещо ново от нулата все едно е на 18 години? Това решение е абсурдно! Това са повече българи насочени към Терминал 2.

–Нека не говорим само за социалната страна на изпълнението на въпросните планове. Считате ли, че от гледна точка поддържане на електроенергийната сигурност е разумно да се откажем от повечето въглищни мощности до 2026 година?

–Категорично не. Никой не опитва да обясни на българите, че „лошите“ въглищни централи, заедно с газовите и АЕЦ Козлодуй са т.нар. базови източници на енергия и единствено благодарение на тях сме спокойни, че по всяко време можем да задоволим търсенето на електрическа енергия. Това е така, защото когато имаме недостиг на слънце например, но стане рязко по-студено, фотоволтаиците спират работа, но можем да вложим в производството повече суровина, независимо дали въглища или природен газ и така да увеличим произведената енергия от базови източници, с което да задоволим моментното повишено търсене. Същото не е възможно при липса на слънце или вятър. Няма как изкуствено да ги предизвикаме. Това е логиката.

Ако изведнъж се откажем от базовите източници на енергия и повярваме на фантасмагориите, че енергиен микс съставен само от възобновяеми източници на енергия е възможен, ще се налага често да стоим на тъмно и на студено, защото няма да имаме електричество по всяко време, както е нормално в 21 век. Нека си спомним какво се случи в Калифорния миналата година. Беше обявено извънредно положение, защото токът не достигаше, а ВЕИ-та не можеха да го произвеждат в нужното количество. И това се случи в супер технологичен щат като Калифорния, петата икономика в света, не ми се мисли какво би се случило у нас при извънредни обстоятелства.

–Значи Вие смятате, че въглищата трябва да продължат да бъдат част от енергийния микс на България и не трябва да се полагат усилия за тяхното премахване?

–Не. Всички в бранша сме наясно, че хоризонтът пред въглищната енергетика е кратък. В тази връзка всички въглищни централи в България предприемат стъпки за постепенното им премахване, но задължително това трябва да се случи балансирано, без пришпорване и с мисъл за хората. Беше прието с огромно мнозинство едно разумно решение на парламента и то тази година да се запазят мощностите до 2038 година. Какво се промени от януари до сега? Ние нали все още сме парламентарна република.

Личното ми мнение е, че трябва постепенно да се върви към намаляване на въглищата, но пълният им отказ е добре да се случи тогава, когато мините са изчерпани, или поне по-качествените въглища са изчерпани. Когато говорим за затваряне на мините, не става въпрос единствено за работните места на заетите. Въглищата са национален ресурс, благодарение на който имаме сравнително евтина електрическа енергия. Зелената енергия, колкото и да се рекламира, все още е много по-скъпа.

За мен срокът за прекратяване на използването на въглища през 2038 година е реалистичен. 2026 година е твърде скоро. До тогава нито ще са създадени достатъчно заместващи мощности, нито ще бъдат изчерпани ресурсите, нито могат да се осигурят адекватни варианти за преквалификация на заетите в отрасъла, предвиден за тотална ликвидация.

–Нека се върнем на социалната цена, която много българи ще трябва да платят, ако плановете бъдат реализирани по този начин. Според Вас какво е задължително да се гарантира на хората, за да не са притеснени от това, че ще бъдат изведени от пазара на труда?

–Със сигурност трябва да се изберат по-адекватни и не толкова имагинерни варианти за преквалификация и понататъшна постоянна заетост. Закриването на 1 работно място трябва да бъде съпроводено с откриване на 1 ново работно място, за което съкратените миньори и енергетици да имат предимство. Ключово е да се гарантира, че заплатите в новите начинания и сфери ще бъдат конкурентни, както и да бъде поето задължение, че възнагражденията няма да бъдат по-ниски от сега получаваните. Считам, че и законовата рамка трябва да бъде актуализирана, най-вече за това чии проекти се финансират. Добре е това да се случва на база образование и придобит опит.

–Как ще обобщите?

–Считам, че така предложените териториални планове са напълно нереалистични. За мен по-голямата част от посочените намерения в плановете за нови зелени енергийни проекти са трудно реализуеми. Ако Териториалните планове бъдат реализирани в сегашния си вид, нищо добро не очаква нито енергетиците, нито всички останали българи.