Разговаряме с инж. Кремен Георгиев от Асоциацията на топлофикационните дружества в България.

–Инж. Георгиев, имат ли бъдеще топлофикациите на въглища?

-Имат, ако се трансформират. Трансформацията означава да заменят въглищата с по-екологични алтернативи и едновременно да запазят служителите си, осигурявайки им възможност за преквалификация.

-Напоследък се говори за замяната на въглищата с природен газ и водород. Кое според Вас е по-добре?

-Това са 2 напълно различни технологии. Но в момента реалистично и с увереност можем да говорим за въвеждане на природен газ. Водородните технологии тепърва ще се развиват. Разработват се методи за пренос и съхранение на това гориво. От друга страна, Европейската комисия приема природния газ за временно гориво, само докато трае енергийният преход. След 10 години фокусът върху водорода ще бъде много по-голям, а и надеждата е тези технологии да са по-напреднали.

-Споменахте пренос на водород. Как ще се случва в България?

-България обяви, че ще изгради нови отсечки на газопроводната инфраструктура, като се планира те да поемат и доставки на зелен водород. Задължително е да се има предвид, че тръбите, по които се транспортира това гориво, трябва да са по-специални. В Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени близо половин милиард лева за изграждане на газопроводи в Маришкия басейн, където са позиционирани някои от големите производители на енергия от въглища. Предвижда се същото и в ТЕЦ Бобов Дол. Топлофикациите в Русе и Перник през миналата година обявиха, че инвестират в нови съоръжения, които произвеждат енергия от природен газ. Според обявените от тях планове, съвсем скоро няма да използват въглища извън отоплителния сезон, което е огромна стъпка в подобряването на екологията. Очевидно в цялата страна се разработват проекти за въвеждане на природен газ и водород.

-Разкажете ни за Националния план за възстановяване и устойчивост.

-В частта за „Енергетика“ е предвидено работа по 2 основни направления. Първото е постепенно преустановяване на използването на въглища за производството на електрическа енергия. Второто, поетапна замяна на горивната база в топлоелектрическите централи във въглищни региони на страната именно чрез въвеждане на екологосъобразни алтернативи, какъвто е водородът и други нисковъглеродни газообразни горива. Реализацията на тези цели ще доведе до намаляване и последващо елиминиране на емисиите на парникови газове, резултат от производството на енергия от твърдо гориво в тези региони.

Ако плановете бъдат изпълнени, ще се създадат условия за широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, изразяващо се в постепенна декарбонизация на енергетиката. Както знаем, точно това иска да постигне ЕС до 2050 година.

-Българските ТЕЦ имат ли опит с водорода?

-Скромен. Въглищните ТЕЦ-ове и в момента имат работещи електролизатори, които създават водород, използващ се за нуждите на блоковете .

-По-рано споменахте и съхранението на водород. Какво се прави по въпроса?

-Разработват се технологии, но това ще е много трудно. Пример е ПАВЕЦ. Мисли се и за батерии, които обичайно зареждат ток през нощта, когато е евтин и го връщат в мрежата, когато го няма и е скъп. Но важен въпрос, който трябва да се реши, е какво се случва с батериите, когато срокът им на експлоатация изтече. Според мен в момента те не са част от устойчивото развитие, защото производството им изисква огромни количества метали, а и се отделят емисии. Препоръчително е да се намерят възможности за тяхното рециклиране. Възможно е металите за нови батерии да се получават от рециклирането на стари, което ще намалява тяхната цена. Но на този етап батериите не могат да заменят огромни мощности като ПаВЕЦ.

-Накрая да се върнем към водородните технологии. Вие лично запознат ли сте с някоя от тях?

-Наскоро се запознах с проект, в който са се обединили 30 европейски компании, предимно от енергийния сектор. Целта им е до 2030 година да създадат технологии за производството на зелен водород на цена от 1.50 евро за килограм. Стремежът им е цената на водорода да се изравни с цената на изкопаемите горива, като са си поставили срок от 10 години. Ако целта бъде реализирана, преходът към въглеродно неутрална икономика ще има перспектива.