Разговаряме с изпълнителния директор на „Топлофикация – Перник“ инж. Любомир Спасов за бъдещето на енергетиката в България

-Инж. Спасов, в България правят ли се стъпки за прехода от въглищните централи към друг тип енергия?

–На фона на Европейската зелена сделка преходът към нисковъглеродно производство е неизбежен за нас. За да отговорим на всички изисквания на Европейския съюз, нашето правителство започна сериозно да търси най-добрите варианти, за да може от една страна да запазим централите на въглища, а от друга да не изоставаме от „зелената“ посока, в която са тръгнали европейските страни.

Смятам, че не трябва въглищните централи да затворят, но това зависи от плана, който представим пред Европейската коисия за трансформирането на сектора ни. Минаването към нови горива би било добре и за самите тях, защото днес въглищата са поставени в нова пазарна среда, натоварена с плащания за квоти. Те от своя страна оскъпяват въглищата, които стават нерентабилни. Това е и причината топлофикациите, работещи на въглища, да се насочват към алтернативни горива.

Конкретно на въпроса ви, у нас започна широк обществен дебат как този преход може да доведе до подобряване благосъстоянието на гражданите и регионите, които са най-силно засегнати. На местно и национално ниво започна обединяване на усилията, за да можем да заявим ясно пред Европа нашия план за създаване на справедлив и балансиран механизъм.

–„Зеленият пакт“ може ли да доведе до преждевременна смърт на българската енергетика?

–Това е много пресилено. Напротив, моето мнение е, че може да стане точно обратното. Предвид предприетия регламент на ЕК страната ни ще може да спаси централите чрез преминаване на нова горивна база. Фондът за справедлив преход ще даде възможност да получим директни субсидии от Европа, за да бъде по-плавен преходът от гледна точка на алтернативна заетост на хората.

–Какво е бъдещето на въглищните региони у нас, защото все пак не говорим просто за едни ТЕЦ-ове, а за бъдещето на десетки хиляди работни места?

–Бъдещето на въглищните региони като Югозападния и Маришкия зависят от няколко фактора. Единият е действията на правителството, другият е местната власт и третия са самите решения, които ще вземат предприятията в тях. Те имат нужда от интегриран план за развитието им занапред и не бива да се допуска просто тези ТЕЦ-ове да затворят врати. Ако това се случи, ще се унищожи потенциала на тези региони и те ще останат в историята. Хиляди семейства ще останат без работа. Никой не иска този сценарии.

Не можем и не трябва да се отказваме от своите въглищни централи и смятам, че България трябва да продължи да използва този тип мощности поне до 2030 г. Те са базови за енергийната сигурност на страната, защото въглищните централи представляват 4 000 мегавата от базовите мощности на България.

–Не беше ли редно да се отмести въпросът със „Зелената сделка“ предвид пандемията от коронавируса?

-Може би в тази тежка ситуация, която засегна икономиките на всички страни, беше добре да се насочат усилията, за да се „изправят отново на крака“. Това затишие по отношение на Европейската зелена сделка обаче се усети само в началото на пандемията. Сега вече темата отново е на дневен ред. Тя успя да се обвърже с цялата възстановителна програма на Европейския съюз.