Разговаряме с инж. Севдалин Желев, изпълнителен директор на „Топлофикация Русе“

–Инж. Желев, в момента в „Топлофикация Русе“ изпълнявате инвестиционни проекти за производство на чиста енергия. По какъв начин ще допринесат за енергийната трансформация на сектора?

–Работим интензивно по завършването на проекта за производство на енергия от природен газ. До месеци ще бъдат включени в експлоатация трите газови когенератора. Началото на проекта беше поставено преди близо две години. С много труд от страна на целия екип ще произвеждаме енергия от природен газ, с което ще се намалят значително емисиите. Нашата цел е диверсификация на горивния микс, както и цялостно премахване на въглищата извън отоплителния сезон. Тази инвестиция е част от цялостната трансформация на „Топлофикация Русе“.

През 2022 г. подадохме и инвестиционно намерение за изграждане на инсталация за производство на енергия от биогаз. В последните години използваме и биомаса. С биогоривата намалихме значително емисиите и изкачихме поредното стъпало към постигането на нисковъглеродно производство.

Проектите ни са от ключово значение за реализацията на цялостната трансформация не само на „Топлофикация Русе“, но и на енергийния сектор. Тяхното изпълнение ще доведе до увеличаване на чистите източници на енергия и ще подобри качеството на атмосферния въздух. С нашите инвестиции даваме своя принос към изпълнението на целите на Европейския Зелен пакт. Уверявам Ви, че ще продължаваме да работим усилено за модернизацията на една от големите български топлоцентрали.

–Много анализатори определят военния конфликт в Украйна като стрес тест за ЕС. Ще успее ли европейската икономика да се справи с предизвикателствата, предизвикани от него?

–Енергетиката е един от най-засегнатите сектори. Ситуацията показа, че зависимостта на европейските страни от един-единствен доставчик на енергия е проблем. „Топлофикация Русе“ работи с вносни въглища и тази обстановка е изключително предизвикателство. Успяхме да приключим успешно отоплителния сезон благодарение на наличните запаси. Надяваме се занапред да се намери най-доброто, сигурно и икономическо издържано решение, защото ще имаме нужда от надеждни доставки на въглища, а и на природен газ след като бъдат включени в експлоатация газовите когенератори.

–Кои според Вас са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат, когато говорим за война, която е „на една ръка разстояние“ от България?

–В спешен порядък трябва да се гарантира енергийната ни сигурност. В краткосрочен план трябва да имаме разчети за достатъчно енергия при всякакъв развой на събитията. Ако през топлите месеци потреблението на основните горива е значително по-малко, то по време на отоплителния сезон ситуацията е коренно различна. Най-важната задача е да се гарантира отоплението и електричеството за гражданите и бизнеса. В тази връзка спирането на въглищни мощности, като случаят с ТЕЦ „Марица 3“ е грешка. Като енергетик се надявам правителството да погледне по-държавнически към този казус. В този момент на криза, всеки мегават от въглища ни е нужен.

Ако погледнем нещата в дългосрочен план, пред страната ни продължава да стои въпросът с изпълненинето на европейските цели за постигане на нисковъглеродна икономика. Необходимо е да имаме и ясно разписана стратегия за реалната диверсификация и намаляване на зависимостта ни само от една държава. Смятам, че не е време на паника, а за координирани и смели действия. В противен случай ще последват още по-големи и сериозни икономически проблеми за бизнеса.

–Според Вас има ли вариант да продължим да използваме въглища в тази геополитическа обстановка?

–Следя внимателно темата, особено в частта енергетика, мнението на експертите са разделени. Едни смятат, че войната в Украйна по-скоро ще ускори Зелената сделка, други считат, че ще я забави или отложи за известно време. Преди дни в Брюксел бе приет планът „RepowerEU“, който подкрепя временно изгаряне на повече въглища. Става дума за 10-годишен период. Мисля, че това е по-разумен и отговорен подход.

Това обаче не отменя намерението на Европейския съюз да осъществи Зелената сделка докрай. Тепърва ще видим стъпки като ускоряване на изграждането на зелени мощности, зелен водород, енергийно обновяване на сградите и т.н. Всички тези мерки са в посока нисковъглеродно производство. България като част от ЕС трябва да следва зеления курс на Европа. Новата геополитическа реалност е предизвикателство, но и възможност за ускорено развитие на зелените източници на енергия, но се надявам решенията, които се вземат на национално ниво, да са съобразени с нуждите на българския народ и бизнеса.

–Като директор на една от големите български топлоцентрали тази ситуация ли е най-голямата професионална трудност, с която сте се сблъсквали?

–В последните две години станахме свидетели на здравна, икономическа и енергийна криза. На никого обаче и през ум не му е минавало, че в 21 век ще станем свидетели на подобна геополитическа обстановка. Конкретно на въпроса Ви, не знам дали е най-голямата, но определено е с най-сериозни последствия. Надявам се с адекватни и навременни решения да излезем и от тази криза.