11-метровата гранитна статуя на съветския воин Альоша на пловдивския хълм Бунарджика, който наскоро отново разбуни духовете „за“ и „против“ премахването му, се оказва, че има интересна антична предистория. На мястото на Альоша с шмайзера преди 2000 години е стоял Херакъл с боздуган, съобщи bTV.

За това съдим от монети, сечени във Филипопол по времето на императорите Гета и Септимий Север, както и от каменен постамент с надпис, оцелял до средата на 19-и век. В подножието на голия Херакъл имало и храм на богинята Деметра.

„Статуя и храм е имало. Като това е доказано, както от писмени, така и от археологическите сведения. Статуята на Херакъл я има на монетите. Той държи боздуган в едната ръка, а в другата ръка – лъвска кожа, с всичките ѝ атрибути, гол”, коментира историкът Владимир Балчев.

На Бунарджика имало извор и оттам минавал акведуктът, който захранвал града с питейна вода. По време на османската власт тепето е било извън града и от него се добивал камък за строежи. Първият паметник на върха е издигнат по инициатива на руската императорска власт.

„Той е направен веднага след войната и е всъщност е типов паметник „пирамида“. Дълго време в Пловдив след този паметник паметници няма“, посочва Владимир Балчев.

В годините между двете световни войни в Пловдив се появяват множество паметници. Един от тях е в подножието на Бунарджика – този на Апостола на свободата.

„Скулпторът е бил доста прозорлив и е познавал спецификите на българското общество. Идеята е била да е в подножието и да е на едно такова странично място, за да не се превърне във форум на нездрави обществени и политически страсти, и по този начин да се оскверни името на Апостола на свободата“, коментира историкът Видин Сукарев.

„Има голям скандал с този паметник, защото искат да го свалят, защото той бил едва ли не комунист. Навил си ръкавите. А Левски нали трябвало да бъде по друг начин“, казва Владимир Балчев.

След като Бунарджика е залесен и облагороден, се появяват каменни алеи, бюфет и акведукти. През 30-те години мястото е любимо място за разходки. Градската управа пуска в парка дори елени и сърни, които оцеляват до септември 1944 година, когато са изядени от кучетата на съветските „освободители“.