Накараха ме насила да стана лидер на СДС. Това заяви бившият премиер Иван Костов пред БНР.

На 26 септември в зала 3 на НДК ще бъде представена новата книга на Иван Костов – премиер на България в периода 1997 – 2001 година. Озаглавена е „Политиката отвътре“.

Ето какво коментира Костов:

Политиката отвътре не е като политиката отвън. Показва се само това, което обществото би искало да види. От вътре са истинските мотиви и двигатели. Опитал съм се да разгледам не личностни конфликти или характеристики.

Сред мотивите ми да я напиша е, че много хора  влизат в политиката и стават министри, заместник – министри и депутати, без да имат политическо минало и битие. Те не знаят какво е политиката от вътре.

Идеята ми е да се опитам да им покажа какво точно е политиката. Според мен влизащите в политиката не са наясно какво точно се очаква от тях. А от тях се очаква да носят отговорност и да правят трудни избори. Истинската политика  е внимателно фокусирано усилие върху събития, върху които може да се въздейства. Хората, които са тръгнали, да се занимават с това, трябва да знаят с какво се захващат. Ако не могат да издържат изпитанието, трябва да могат да се оттеглят.

Тежки неща трябваше да се понасят. Налагаше понякога да избираме по- малкото зло. Може би решението за подкрепа на НАТО за възпиране на Милошевич в опитите му да обезлюди Косово, беше от най-трудните.

Мотивите на много хора да участват в политиката са различни – кариеристични подбуди, израстване до някакви позиции в обществото, дори забогатяване и злоупотреба с власт. Тези неща от близо не се виждат. Има много техники за тестване на мотивацията на хората, но дори и тя може да се изиграе от един добър актьор.

Аз не съм разочарован, защото съм очаквал да се случат и такива неща. Никога не съм си мислел, че хората в политиката се движат от идеални подбуди. В СДС през 90–те години имаше хора с разнородна мотивация. Нямаше обща идеология. След като се махнат комунистите от власт, всеки си представяше по различен начин изграждането на бъдещето. Не съм очаквал, че всички хора около мен имат правилни идеи и знаят как да ги реализират.

Хората имаха респект, но не и страх от мен. Никого не съм преследвал и санкционирал. Накараха ме на сила да стана лидер на СДС. Аз никога не съм имал желание. Бях си експерт, който се занимава с икономика и финанси и иска да помогне на политическата сила със своята експертиза. Нямаше желаещ, след като загубихме изборите през 1994 г.

Елитът на комунистическия режим разбира от битки , психически атаки и издевателства върху хората. Те знаят как да бранят властта. Те бяха политически организирани. Мощното въздействие на медиите, които бяха в техни ръце.

Нямахме представа как се брани тази многопартийна демокрация. 1997 година имаше проблясъци в някои хора. През цялото време бяхме по-слаби от посткомунистическата общност, която саботираше прехода, а и все още го прави.

Преходът още не е завършил. Неговият край ще дойде, когато се постигне една от основните ценности на ЕС – върховенството на закона. Ако го няма това върховенство, дори да има многопартийна демокрация, тя се изражда.

За гражданското общество, Европа, Русия и Украйна

Когато гражданското общество стане по-голямо от постокомунстическата общност, тогава ще завърши преходът.

Това почти навсякъде в Европа се е случило. Сега изглежда, че няма лидери, но тези хора застанаха зад Украйна, загърбиха огромни интереси на своите държави. Какво огромни интереси на Германия са жертвани в този момент. Това са милиарди средства, това не е нашата АЕЦ „Белене“. Искат Щолц да бъде юнак на бял кон – няма как, под него ври и кипи.

На тези кризисни процеси заложи Путин. Мислеше си – тези слаби лидери това не могат да удържат. Слаби, слаби, но консолидраха обществото. Защо? Заради огромната симпатия към нападнатата Украйна.

Не е вярно, че повечето българи подкрепят Путин. Не повече от 35% подкрепяха Путин. Другите или се колебаеха или бяха солидарни.

Всички големи говорители (на Путин в България – б.р.) млъкнаха. Къде е Първанов, къде е Станишев. къде е Симеон Сакскобургготски? Усещат промяната в съотношението на силите в обществото.

Войната може би ще се проточи, но вече е ясно у кого е инициативата.

За Русия България е нищожна цел. Тя никога няма да направи Георги Първанов шеф на „Газпром“. Русия вече няма средства да купува, ще останат само тези с чистата любов към Кремъл и само те ще говорят.