България е страната членка на ЕС, която притежава най-голяма използвана земеделска площ на човек от населението – повече от 7 дка. От тях орната земя (нивите), трайните насаждения и семейните градини са повече от 5 дка. Какво да кажат холандците и белгийците, които имат съответно само по 1,1 и 1,2 дка земеделска земя. Дори големите по територия държави Франция (4,2), Испания (5,0), Германия (2,1), Италия (2,2), Великобритания (2,6), Полша (3,7) разполагат с по-малък ресурс от земеделска земя на човек. По качество на земеделска земя и нейното разнообразие ние също сме по-облагодетелствани от европейските страни.

Имаме си законодателна власт със знайно колко депутати. Изпълнителната власт бъка от министерства и агенции с огромен административен персонал, които пряко или косвено отговарят за земеделското производство. Подчертавам ролята (отговорността) на Министерствата на земеделието, храните и горите, на икономиката и на финансите за развитие на отрасъла. Не ни липсва и аграрна наука. През последните години ежегодните субсидии за земеделието и животновъдството надхвърлят 2 млрд. лв. Ние имаме всички обективни и субективни условия да произвеждаме достатъчно хранителни продукти за прехраната на намалялото с 2 млн. население. Да, било е. Наскоро телевизия „Евроком“ излъчи филм за селското стопанство през периода 1939-1989 г. Добре е управляващите, опозицията и особено младите хора да видят този филм и добият представа какво е било и какво е сега. Стигнахме до положение, че превърнахме земеделието от многоотраслово в монокултурно – главно зърно и маслодайни семена, по-голямата част от които изнасяме.

Станахме изгоден суровинен придатък на ЕС 

и съседни страни. В същото време се превърнахме в благоприятен пазар за внос на хранителни продукти главно от европейски страни. Нека видим конкретните числа за основните видове, количества и стойности на хранителните продукти, които сме внесли през 2017 г.*

Знае се, че годишната консумация на животновъдните продукти от човек е един от важните критерии за стандарта на живот на всеки народ. За съжаление, по този показател сме в жалко състояние. Търговското салдо е отрицателно и възлиза на 259 млн. евро, или над 500 млн. лв. Всеки български жител консумира годишно чужди животновъдни продукти за повече от 70 лв. Най-голям е вносът на свинското месо – 111 хил. тона за 208 млн. евро. Собственото производство на свинско възлиза на 70-75 хил. тона. Това означава, че консумацията на този продукт от внос е 60%. Сега, когато поради африканската чума се ликвидират над 100 хил. свине, вносът ще се увеличи. Интересни са данните за производството, износа и вноса на птиче месо (заедно със субпродуктите). Вече не е изненада, че птичето месо, което произвеждаме (105-110 хил. тона), е повече от общия сбор на т.нар. червени меса – всичко около 102-105 хил. тона. Въпреки това ежегодно внасяме повече от 110 хил. тона птиче месо за над 100 млн. евро, изнасяме годишно над 40 хил. тона. Сметките показват, че и тук консумираме близо 60% вносни продукти. При говеждото месо картината е същата – произвеждаме около 17 хил. тона и толкова внасяме. За овчето и козето какво да кажем, когато на човек произвеждаме 1,5 кг. И разбираме колко сме зле около великденските празници и Гергьовден, когато се интензифицира вносът откъде ли не – Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Гърция и Северна Македония. Тогава се дават мъдри указания как да познаем дали месото е било дълбоко замразявано.

При рибите, продуктите от тях  и други аквакултури търговското салдо също е отрицателно и възлиза на около 50 млн. евро. На минус сме и при млякото и млечните продукти, яйцата с около 40 млн. евро. На хранителните продукти от животински произход, неупоменати по-горе, вносът превишава износа с няколко милиона евро.

За животновъдството и неговите продукти има и един положителен факт. Износът на живи животни превишава вноса с повече от 22 млн. евро (средно за 2016 и 2017 г.). Не знам дали това е за голяма радост, тъй като внасяме животни (главно овце) за около 30 млн. евро. Когато се запознаем с числата за производството и търговията с растениевъдни продукти и техните производни, ще констатираме, че рязкото увеличение е чрез интензификация на производството на зърно (хлебно и фуражно) и на маслодайни семена (слънчоглед и рапица). За 2017 г. количествата са съответно 9,5 и 2,5 млн. тона. Зърното, семената и техните продукти допринасят най-много за положителното валутно салдо на аграрни стоки – повече от 1 млрд. евро. Износът на зърно през различните години е 5,5 млн. тона, като пшеницата е повече от 4 млн. тона, царевицата – около 1 млн. тона, маслодайните семена – 1,2 млн. тона. Тенденцията е тези количества да се увеличат.

Тук се наблюдава

един омагьосан кръг

Производството се увеличава, цените за износа намаляват и обратно, при спад на производството цените на износа нарастват и брутната продукция от отрасъла се задържа на едно постоянно ниво – 7,5-8 млрд. лв.

Зле изглеждат нещата със зеленчуците и плодовете, където вносът превишава износа. При зеленчуците ежегодният внос надвишава износа с 40 млн. евро. При плодовете тази разлика е по-голяма – 60 млн. евро, което се дължи на големия внос на цитрусови плодове. Известно е, че боб „Добруджански“ е главно внос от различни страни и най-малко български. На българския консуматор е добре известен консервираният зрял боб в различни разфасовки, внасян от Италия. Подобно е положението с лука (кромид и праз), пипера, доматите, картофите, плодовете (главно ябълките), десертното грозде и др. Няма кой да чуе нашите зеленчукопроизводители и овощари, които са потиснати и трудно издържат на добре дотиран внос на тези продукти. Тук се изкушавам да припомня за катастрофата преди години на турски камион, натоварен с магданоз.

Ето няколко „дребни“ неща, отнасящи се за вноса на хранителни продукти. Най-качествени (и разнообразни) макаронени изделия се произвеждат в Италия, Франция, Испания и Гърция. В тези страни се произвеждат над 97% от количеството на твърдата пшеница в ЕС. От общото производство твърдата пшеница в Гърция е над 70%, в Италия – около 55%, в Испания и Франция – по над 6%. В България не се води точна статистика за нейното производство. Една наша фирма беше станала новатор чрез производството на макаронени изделия от мека пшеница. Докарани на цвят, сравнително по-ниски цени и на етикета беше написано „съдържа глутен“, което звучеше като предупреждение, продължителност на варене 4-5 минути, при което се получава някаква каша, но не и сварени макарони. От магазините макаронените изделия на тази фирма изчезнаха. Останаха вносните от Италия, Гърция, Румъния и от други български фирми, произведени от твърда пшеница.

По-горе стана дума, че изнасяме около 1 млн. тона царевично зърно. Но

българският пазар е залят от царевично брашно

(и грис) от Гърция. Царевица имаме, добре е развита мелничната ни промишленост, но царевично брашно внасяме. Да се чуди човек. Известни сме с огромното производство и износ на слънчогледови семена, но белени семки внасяме. Внасяме и овесени ядки. Известно е, че сме големи консуматори на боза. Всеки хранителен магазин, сладкарница и баничарница предлага боза. Най-добрата боза се прави от просо, но ние я правим от пшеничено брашно.

България търгува с аграрни стоки с всички страни членки на ЕС. Търговското ни салдо е положително и ежегодно възлиза на около 500 млн. евро, дължащо се главно на износ на суровини. Подобна е търговията и с балканските страни. При половината от страните членки на ЕС търговското ни салдо е отрицателно – Полша около 150 млн. евро, Германия близо 90 млн., Унгария над 80 млн. Австрия и Чехия по над 20 млн. Дори такива малки страни като балтийските републики, Словакия, Словения, Нидерландия и Ирландия внасят повече хранителни стоки у нас, отколкото ние изнасяме за тях. Вносът от Сърбия превишава нашия износ с повече от 50 млн. евро.

Основният извод, който може да се направи, е, че българската земя не ни храни. Тя прави това косвено – чрез износ главно на суровини и внос на хранителни стоки с висока добавена стойност. Тази печална истина се илюстрира най-добре с брутната стойност, която получаваме от декар земеделска земя. За България тя е извънредно ниска, едва 80-85 евро годишно. По този показател сме

на последно място в ЕС

Първите страни (15) членки на съюза получават средно над 270 евро, новоприетите (13) по 137 евро. Ето числата за челниците: Холандия – 1458, Белгия – 628, Дания – 449, Италия – 388, Германия – 319, Люксембург – 352, Франция – 264, и др. От новоприетите: Словения – 242, Хърватия – 186, Унгария – 161, Полша – 156, Чехия – 140, Румъния – 137. Оставям на читателите да направят своите изводи за състоянието на нашето земеделие.

Очаквам с нетърпение времето, когато нашите управляващи, заедно с опозицията, ще направят реална оценка на използването на земята и на производството на хранителни продукти за изхранване на българския народ. Учудвам се на тяхното самочувствие и предложения, че ще сътрудничим с арабските страни и Китай в областта на селското стопанство. Ние не можем да осигурим достатъчно хранителни продукти на 7 млн. българи, а камо ли за арабите и китайците.

Господа управляващи, замислете се!