Няколко дни след изборите за новия състав на Европейския парламент през следващите пет години е удачен момент да си направим равносметка – кой спечели и кой загуби от тези избори? В рамките на тази статия ще обърна внимание на резултатите в останалата част от Европа и по-конкретно в ключови страни-членки като Германия, Франция, Италия и все още – Великобритания. Това са страните, които изпращат най-много представители в Европейския парламент и съответно изборите там оказват най-голямо влияние върху неговия състав. Що се отнася до България – темата малко или много вече е предъвкана в медиите, едва 3 дни по-късно, а и реално съставът на представителите, които ще правим в ЕП не се промени спрямо 2014 г. Обаче, в много от другите страни-членки на ЕС ситуацията е доста по-различна.

В Германия – пренареждане на левицата

В Германия изборите бяха спечелени от християн-демократическата партия (на канцлер Ангела Меркел) с 28.9% от гласовете. Въпреки че партията на Меркел спечели, това бе постигнато с резултат, който беше със 6.4% по-нисък от постигнатия през 2014 г., което съответно доведе до загуба на 5 евродепутата за партията. В този смисъл самата електорална победа е по-скоро „пирова“. Социал демократите обаче претърпяха още по-сериозна загуба на власт. На тези избори те успяха да спечелят едва 15.8% от гласовете, гарантирайки си само 16 места в Европейския парламент, цели 11 по-малко отколкото на предходните избори.

Истинските печеливши на тези избори в Германия със сигурност бяха Зелените, които събраха 20.5% от подадените гласове, печелейки 20 места в Европейския парламент – 9 повече отколкото през 2014 г. Това е невероятно постижение за партия, която съвсем доскоро беше почти изцяло извън политическия мейнстрийм. С този резултат Зелените със сигурност ще се опитат да конкурират Социал-демократите за титлата на втора политическа сила в Германия и на следващите парламентарни избори. И като нищо да успеят напълно да ги изместят – през последните няколко години социал-демократите губят все повече и повече популярност, до голяма степен поради известната радикализация на собствения им електорат, които, особено по въпроси свързани с околната среда, търсят все по-твърди и все по-леви политики (каквито предлагат Зелените).

Междувременно, дясната Алтернатива за Германия също подобри изборния си резултат спрямо 2014, печелейки 11.0% от вота и 11 места в Европейския парламент. Това бележи подобрение с около 4% спрямо предходните избори, но като цяло резултатът не е впечатляващ, особено като се вземат предвид очакванията десните „популисти“ (както ги наричат медиите) сериозно да подобрят резултата си на тези избори. Личи си, че АзГ продължава да привлича от електората на християн-демократите, но все още е много далеч от позиция, в която може сериозно да ги предизвика за десния електорат в Германия, за разлика от ситуацията при Зелените и социал-демократите.

Във Франция – статуквото е мъртво, да живее (новото) статукво

Еквивалентът на Зелените във Франция също успя сериозно да подобри електоралния си резултат на тези избори спрямо 2014 г., печелейки 13.5% подкрепа и 13 места в Европарламента (7 повече, отколкото преди). Разбира се, най-голямата новина е успехът на новосформираният алианс между партията на Макрон „Напред!“ и други по-малки център-леви партии във Франция, част от Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Формацията на Макрон спечели 23 места в Европейския парламент с 22.4% от вота.

Партията на Льо Пен също спечели 23 места, но това далеч не може да се отличи като сериозен успех предвид, че губят 1 спрямо предходните избори и не успяват да подобрят електоралния си резултат. Като цяло изглежда, че Националния фронт във Франция започва да губи позиции, което е донякъде логично развитие, предвид утихването на кризата с мигрантите през последните две години. Същевременно, след серията от терористични нападения между 2014 и 2017 г., кризата с ислямския тероризъм в Европа също изглежда временно е утихнала. В този контекст е логично една партия, която изгражда платформата си основно около борба с тези проблеми, да изгуби някакви позиции.

Голяма във Франция претърпяват бившите мейнстрийм партии – център-десните Републиканци и център-левите Социалисти, които успяват да спечелят 8 и 6 места, губейки 12 и 7 места в Европейския парламент. Това е индикация, че президентът Макрон е успял много сериозно да овладее по-центристки настроените избиратели във Франция, както тези, които клонят наляво, така и тези, които клонят надясно. Като цяло, изглежда занапред Френската политика ще се доминира от Макрон и, в осезаемо по-малка степен, местното зелено движение. В Германия старите естаблишмънт партии също губят значителни позиции, но във Франция провалът им на тези избори е далеч по-тежък.

В Италия – dominus Salvini

В Италия най-голям успех бе постигнат от „Лигата“ на Матео Салвини, която спечели 34.3% от гласовете, което се равнява на 29 места в Европейския парламент – 24 повече, отколкото преди. На второ място се нареди бившава управляваща партия на Демократите (център-леви), които спечелиха едва 22.7% от гласовете (с 18.1% по-малко от преди) и 19 мандата (с 12 по-малко от преди). На трето място се нарежда движение Пет звезди със 17.1% от гласовете и 14 мандата в Европарламента. Движението губи подкрепа спрямо предходните избори и печели 3 места по-малко.

Изглежда, че Лигата на Матео Салвини е успяла да открадне част от електората на Пет звезди. Двете парии, които в момента са коалиционни партньори в правителството, до известна степен се борят за един и същ тип избиратели – италианци, които са недоволни от предишното статукво в страната и настоящето такова в Брюксел, което налага рестрикции върху фискалната и икономическа политика на Италия. Откакто са на власт, Матео Салвини определено се превърна в най-активната и разпознаваема личност на правителството на Лигата и Пет звезди, затова не е изненадващо, че неговата партия успява сериозно да подобри резултата си, докато коалиционните партньори изостават.

Докато във Франция и Германия тези, които спечелиха сериозни нови позиции от Европейските избори бяха от лявата страна на политическия спектър, победата на Салвини в Италия бележи настъпление на по-десните сили в страната. Разбира се в случая употребявам „десни“ с известна забележка, че правителството от което е част и Лигата въвежда и промотира и много икономически политики, които са по-скоро леви. Има и някои по-десни политики, разбира се, нокато цяло програмата е смесена и клоняща по-скоро вляво, както е и традиция в южноевропейска страна като Италия. Експлицитно десните позиции на Лигата намираме по-скоро в отношението ѝ към въпроси от значение за целия ЕС – например опозицията срещу коцентрирането на власт в Брюксел.

Във Великобритания – Брекзит или смърт!

Във Великобритания поражението за партиите от статуквото – Консервативната партия и Лейбър беше пълно. „Брекзит“ партията на Найджъл Фараж доминира изборите с 30.5% от вота, печелейки 29 места в Европарламента. Дори да е само временно, докато страната излезе от ЕС, това е зашеметяващ успех и Фараж би могъл да го използва за основа за бъдещо по-активно участие във вътрешната политика на Великобритания. На второ място се наредиха Либералните демократи, които представляват по-„традиционната“ алтернатива на консерватори и лейбъристи в политиката на острова. Те спечелиха 16 места в Европейския парламент, с 15 повече, отколкото на предишните избори. Като цяло тези резултати сами по себе си коренно променят състава на представителите, които Кралството изпраща в Европейския парламент.

За Консервативната партия тези избори бяха пълна катастрофа. Печелейки едва 8.8% от вота, консерваторите ще изпратят едва 4 представителя, с 15 по-малко, отколкото през 2014 г. Лейбър също загубиха половината си места, оставайки с 10, след като спечелиха 13.6% от вота на изборите миналата седмица. Тези резултати са красноречиви – гражданите на Великобритания са безкрайно разочаровани от крайната неспособност на политиците от статуквото да се справят с Брюксел и да извадят страната от ЕС по начин, който защитава интересите им. Същевременно, Зелените успяха да спечелят позиции и във Великобритания, и си подсигуриха 7 места в Европейския парламент, в сравнение с 3 досега.

С оглед на Брекзит, категоричната победа на тежките евроскептици на Фараж може би няма да е от особено значение за дългосрочното развитие на политиката в рамките на ЕС. Но поне краткосрочно със сигурност ще окаже натиск върху статуквото в Европарламента и ще даде сила на евроскептичните настроения срещу централизацията на власт в Брюксел.

По-интересни са импликациите за вътрешната политика на Великобритания – с тази тежка загуба и оставката на Тереза Мей е интересно да видим в каква посока ще се развие Консервативната партия в идните години и особено в рамките на следващите парламентарни избори. Към този момент е пределно ясно, че консерваторите се нуждаят от изграждането на напълно нова визия за политическото (и икономическото) бъдеще на страната извън ЕС – нещо, което по-скоро беше отлагано досега, поради факта, че партията продължи да се води от личност, която опонираше на идеята за Брекзит – Тереза Мей. След нейната оставка по-радикалното крило на партията би трябвало да може да установи контрол и да наложи своята различна визия за бъдещето на страната. Предстои да разберем каква ще е тя.

В Гърция – Нова Надежда

В рамките на тази статия включвам и коментар на изборните резултати в по-малка страна като Гърция поради някои строго специфични причини. На първо място защото Гърция беше център на последната икономическа криза в Еврозоната. На второ защото победата на дясно-либерално настроената „Нова Демокрация“ над управляващата лява партия „Сириза“ бележи забележителен обрат във вътрешната политика на страната. И на трето място – защото този обрат е пряко свързан със сделката, която премиерът Ципрас сключи за преименуването на Република Македония на „Северна Македония“.

Много от гръцките граждани останаха недоволни от сделката, защото не искаха въобще да се признава името „Македония“ на северната им съседка, в какъвто и да е контекст, дори с уточнението „северна“. Въпреки че със сигурност не е единственият фактор, това със сигурност е дало тласък на резултата на „Нова Демокрация“, които победиха управляващата партия с 33.1% на 23.7%, подсигурявайки си 8 спрямо 6 места в Европейския парламент. Тежката загуба на Сириза доведе до моменталното обявяване на предсрочни избори за края на юни, поради факта, че провала на Европейските е ясен вот на недоверие спрямо управлението на страната.

Важното тук е, че Нова Демокрация е партия, която защитава доста десни позиции в икономическата сфера – подкрепя съкращаването на държавните разходи, на данъците, както и ускорението на процеса на приватизация. Ако подобна партия дойде на власт в Гърция, това би било обрат във вътрешната традиционно ляво-наклонена политическа сцена. Към момента се очаква Нова Демокрация да спечелят и парламентарните избори, но вероятно не с толкова голяма преднина, колкото Европейските. Освен ако не успее да постигне някакво чудо в рамките на кампанията през следващия месец, дните на Ципрас като премиер изглеждат преброени.

Нищо ново на централно-източния фронт

В централна и източна Европа изборите бяха категорично спечелени от управляващите партии и то с много сериозна преднина. Партията на Орбан в Унгария спечели с впечатляващите 51.5%, а в Полша управляваща партия „Право и справедливост“ спечели с 45.4%. Дори в Чехия изборите бяха спечелени от „популистка“ партия, въпреки че вотът там беше доста по-фрагментиран. Като цяло в централна и източна Европа тези избори за Европейски парламент бяха изцяло доминирани от т.нар. „популистки“ формации, които така или иначе вече са на власт. В този смисъл промяна на ситуацията там почти нямаше.

И какво от това? – бъдещата политика на Европейския парламент

Като резултат от всичко това, статуквените партии ЕНП и ПЕС загубиха немалък брой места в Европейския парламент – 39 и 34, респективно и паднаха до 178 и 153 места. От друга страна, най-големите печеливши бяха Зелените, които повишиха представителството си със 17 места (достигайки 69) и либерал-демократите (АЛДЕ), които спечелиха общо 105 места, с 37 повече, отколкото на предходните избори. Интересно е, че АКРЕ (Алианс на Европейски консерватори и реформисти), която се съставлява от много дясно и националистически настроени политици, загуби 13 места в Европейския парламент. Същевременно, другата националистическа формация – Европа на нациите и свободата спечели 22 нови места, но остава изключително малка. Нетният резултат е разочароващите 9 места повече за националистите и евроскептиците в Европейския парламент.

При положение, че очакванията бяха евроскептиците да постигат много сериозен успех на тези избори няма как да не отчетем този резултат като разочароващ. По-впечатляващ е успехът на Зелените и този на АЛДЕ, въпреки че последният се дължи най-вече на настъплението на формацията на Макрон във Франция и в този смисъл е по-скоро изолиран феномен. Европейският парламент сега със сигурност е по-фрагментиран от преди, но тази фрагментация далеч не е в полза на десните и националистически настроени формации. Реално без партията на Фараж, присъствието им в Европейския парламент е доста скромно и дори с нея може да бъде изцяло неутрализирано от алианс между зелени, социал-демократи (ПЕС) и ляво-либерали (АЛДЕ).

С оглед на тези резултати това, което ни очаква като политика от Европейския парламент занапред е може би някаква форма на „динен Макронизъм“. Със сигурност ще станем свидетели на по-голям тласък към все по-агресивни „зелени“ политики, както и все по-голяма централизация и социализация на съюза – въпрос, по който водещите 4 партии в Европейския парламент са почти единодушни. Зелените политики разбира се няма да са нищо повече от плахо прикрити социализми (и оттам „динени“ – зелени отвън, червени отвътре), с оглед на факта, че и по икономически и социални въпроси Зелените са по-леви и от социал-демократите.

В заключение бих казал, че резултатите от тези Европейски избори въобще не носят оптимизъм за дясномислещите граждани на ЕС. Въпреки успехите на десни евроскептици във Великобритания, цялостната политическа конюнктура в парламента изглежда, че не е мръднала вдясно. Да, тези избори доведоха до по-голяма фрагментация на Европейския парламент, но по начин, по който оставя ляво-либералите и зелените в най-добрата позиция да се възползват от нея. Една утеха разбира се е, че по принцип от Европейския парламент не зависи много – като институция той не разполага със сериозни правомощия за законодателна инициатива. С това, което разполага обаче е способността да блокира опитите на Европейската комисия да наложи все по-тежка централизация и социализация на ЕС. Лошото е, че с оглед на напредъка на АЛДЕ и Зелените, две от формации, които подкрепят по-голямата централизация на съюза с две ръце, едва ли тази способност ще бъде използвана по предназначение.

Георги Вулджев, ЕКИП