Ако „Нова телевизия“ беше частна кланица, никой нямаше да се интересува дали нейни служители са напуснали. Или са били „помолени“ да го направят. Но собствеността на медия е нещо много по-различно. И дори не е и бизнес на малкия български пазар, където едрите предприемачи се сдобиват с медии заради влияние в обществото, а не за да печелят от тях.

Машина за влияние

„Нова телевизия“ заедно с „Нетинфо“ е най-голямата медийна група в България. А това означава огромна машина за влияние. Защото да притежаваш силата да убедиш аудитория от милиони да приеме позицията на телевизията по една или друга тема за своя собствена не е малко. Каналите са много – телевизионните плюс онлайн компанията „Нетинфо“, включваща сайтовете Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg, Edna.bg, както и части от много търговски сайтове и онлайн магазини като Grabo.bg и Trendo.bg. Да припомним, че 70% от акциите на „Нетинфо“ са собственост на „Нова броудкастинг груп”, а останалите 30% държат изпълнителният директор на „Нетинфо“ Христо Христов и собственикът на „Дарик радио“ Радосвет Радев, като от известно време насам текат преговори собствениците на „Нова телевизия“ да изкупят и техния дял.

Откакто притежатели на медийната група са българските бизнесмени братя Домусчиеви, зачестиха скандалите с журналисти от „Нова броудкастинг“, тръгнали си не по собствено желание, а заради натиск, принуда или разногласия с новите собственици. Медийната гилдия, ако изобщо има такава, мълчи. Чуват се само отделни гласове.

Засега е известно, че от „Нова телевизия“ са предложили на трима известни журналисти – Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов, да работят оттук нататък на принципа на фрийлансърите. Това означава, че те ще предлагат произведените от тях филми, репортажи и разследвания, а телевизията ще решава дали да ги пуска, или не. Така журналистите губят правото на защита от медията в случай на съдебно преследване.

Междувременно научихме и за скандала в сайта Gong.bg, където екипът напусна заради натиск за публикуване на новини „с доста съмнителни факти и достоверност“, според директора на „Нетинфо“ Христо Христов.

„Иначе се губи доверие“

Новите собственици имат право на своя политика, това е частен бизнес – казват от лагера на онези, които смятат, че собственикът винаги е прав. Не така обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се собственост на бизнесмени, чиито повече от добри отношения с управляващите са публично известни.

Аудиторията на „Нова“ е значителна, а за една медия най-важно е доверието. Отбеляза го един бивш журналист, който днес е експерт по комуникациите. В предаването на Веселин Дремджиев по „TV+“ Ясен Гуев каза следното: „Може да не харесваш редакторите на новините и да ги смениш, но излизаш и казваш защо. Не е лошо да се обясни и на зрителите, защото иначе се губи доверие. Явно за тях (собствениците – б.а.) доверието няма толкова голяма стойност, колкото да контролират някакви неща“. Гуев припомни и неясния произход на средствата, с които бе закупена медийната група. 100 милиона евро от цената по сделката бяха осигурени чрез заем от четири банки, но не е известно откъде идват останалите 85 милиона евро.

Кой говори

Когато става дума за медии, произходът на капиталите е особено важен. Гражданското общество има право да знае кой му говори, заяви още през март Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Има и още нещо – урокът, който обществото научи след скандала с медийната империя на Мърдок, избухнал заради разкрития за незаконните методи, с които журналистите от един вече закрит таблоид са събирали информация. „Това е пряката връзка между културата на директорския борд (на медията – б.а.) и доверието и качеството на нюзрума“, се казва в изследването „Собственици на медии и журналистическа етика“ на Центъра за международна медийна подкрепа.

В България доказателствата за тази пряка връзка се срещат почти ежедневно. И се виждат както в качеството на медийната информация, която потребяваме, така и в последните места в класациите за свобода на медиите. Виждат се и в мълчанието на журналистите. Резултатът е недоверие – не само в българските институции, а и в журналистиката като цяло. Което означава, че независимо дали казват истината или не, неизбежно възниква подозрението, че говорят лъжи и/или обслужват интересите на собствениците си. Така в един момент границата между истина и лъжа става неразличима.

Тежки поражения

Всички, които сме напускали медии заради несъгласие с политиката или разногласия със собствениците, знаем, че това е трудно начинание. А свитият медиен пазар в България допълнително го усложнява. Към списъка можем да прибавим и всичко това: липсата на финансиране и осигуряване на достатъчно време за разследвания; недостатъчната правна защита – няма организации на журналистите, освен СБЖ, които да се заемат с това; ниското заплащане и съответно ниските осигуровки, с малки изключения в телевизиите. Друга характеристика на медийния пазар е нежеланието на собствениците да инвестират в допълнителна квалификация на журналистите. А това допълнително снижава качеството на информацията и девалвира престижа на професията.

Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда причинява тежки поражения. И то не само върху журналистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би казал един от героите в „Кланица 5“ на Кърт Вонегът: това вече не са хора, а счупени хвърчила.

„Дойче веле“