Карлос Контрера е роден през 1987 г. в гр. Перник. Член е на ВМРО – Българско национално движение от 2005 г. През 2007 г. е избран за председател на Студентската организация на ВМРО в София. От 2014 г. до януари 2016 г. е председател на Областния комитет на ВМРО в София. Член на Организационния съвет на ВМРО – Българско национално движение. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“.
На изборите за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 г. е издигнат за водач на листата на „ВМРО – Българско национално движение“ в София и е избран за общински съветник. В настоящия мандат на Столичния общински съвет е председател на политическа група „Патриоти за София – ВМРО и Атака“. Заместник-председател на ПК по „Обществен ред и сигурност“ и заместник-председател на ПК по „Икономика и собственост“ към Столичен общински съвет. Екипът на ТОПНОВИНИ потърси кандидатът за общински съветник Карлос Контрера с въпроси за решения на най-големите проблеми в общината.
– Г-н Контрера, борбата за кметския стол е като никоя друга досега, а мнозинството в Столичния общински съвет – ключово. Как Вие бихте оценили настоящата политическа ситуация в столицата?
– Ситуацията не е толкова драматична, колкото се представя. Кампанията трябва да даде отговор на ключовия въпрос – как ще се развие столицата през следващите четири години. Съставът на Общинския съвет е от изключителна важност за решаване на големите въпроси, защото един кмет няма как да изпълнява своята програма без необходимото мнозинство. В тази връзка е странно, че част от кандидатите за кметския стол, които някои медии открито фаворитизират, всъщност се явяват без листи за общински съветници, което означава, че те нямат реално намерение да управляват, а ще използват кметския стол като трамплин.
– Липсва ли ясна идеологическа линия сред основните претенденти за кметския стол?
– Ясна идеологическа линия липсва по няколко направления. На първо място тази липса е свързана с битието на въпросните независими кандидати – твърде трудно им е да обяснят какво е то и каква идеологическа линия изповядват. Едни са ми любими – тези от „Демократична България“, известни с лозунга „Няма ляво, няма дясно“. На едни партийни събрания се представят за автентичната десница, а на други – са откровено леви. Тук искам да попитам избирателите – дали кандидати, които си сменят идеологията спрямо конюнктурата, могат да носят отговорност на политически постове? Ако си сменят идентичността през час, как например биха отговаряли за бюджета на София?
– ВМРО има социологическа преднина на предстоящите избори спрямо тези през 2015 г., Вие като общински съветник и жител на столицата виждате ли промяна в настроенията на столичани по отношение на патриотизма?
– Много социологически проучвания по една или друга субективна причина, надявам се да не е користна, фаворитизират кандидати, които всъщност нямат подкрепата, която им дават числата. Трябва да отбележим, че активната работа на ВМРО в Общинския съвет дава своите резултати и хората ни припознават като обществени личности, които не само поемат ангажименти, но и ги изпълняват. Предвид тези и други фактори, ВМРО има реални шансове да се бори за това да е в челната тройка на тези избори в Столичния общински съвет. В съзнанието на хората сме останали с това, че имаме идеи и независимо от трудностите, се борим за тяхната реализация. Нещо, което не може да се каже за различни политически коалиции, които спечелиха определен брой гласове с едни обещания, които не спазиха по никакъв начин в Общинския съвет. Пример за това е печалният опит с „Реформаторския блок“.
– Бившият Ви коалиционен партньор в СОС „Атака“ рязко зави в обратна посока. Определяте ли това като предателство и бихте ли намерили отново общ път?
– Струва ми се странно, че досегашните общински съветници на „Атака“ не намериха място в листата им тази година. Смятам, че г-н Станчо Станков, г-н Станилов и г-н Пехливанов са стойностни хора, казвам го, защото съм работил с тях. Те вършиха своята работа активно и принципно. Сега ясно виждаме, че ги няма, което говори за това, че споменатата партия е поела по нов път, неясно накъде, но всеки преценява сам политическото си поведение и има право на своите политически грешки.
– Като общински съветник с опит, виждате ли нередности в работата на Съвета и как, ако Вашата група от представители се увеличи, бихте ги променили?
– Основният проблем е бавенето при вземане на решения в Общинския съвет. Понякога отнема твърде много време, за да се убедим, че едно решение е правилно. Ние от ВМРО през следващия мандат ще искаме по-голяма енергичност в работата и активна политическа дейност от страна на всички съветници по отношение на предложенията и докладите. В момента има една много голяма група, чиито членове обичат да коментират, но за четири години не са предложили абсолютно нищо и доказателства за това можете да намерите, ако си направите необходимите справки.
– Какво смятате за начина, по който столицата приема и интегрира бежанци? Усеща ли се напрежение сред българите и в каква посока трябва да се работи?
– Ние не сме интегрирали никого и не възнамеряваме да го правим. Що се отнася до бежанци и нелегални емигранти, нашите позиции не са се променили през годините за това, че всички лагери на нелегални емигранти трябва да изчезнат от столицата. Ако съществува някаква криза, то тогава мигрантите трябва да се задържат затворени и изолирани. Опитът от района на Женския пазар показва, че бежанците от Азия превръщат целия район в гето. Просто не могат да се впишат в средата на София.
– Проблемът с ремонтите в София разколеба позициите в досегашната власт. Каква е ролята на СОС по отношение на обществените поръчки и може ли да контролира изпълнението?
– Не е работа на политиците да се намесват в обществени поръчки. Виждам напъни от страна на определени личности да го правят, но представете си, ако това се случи, каква ще е тяхната идея за „черни и бели списъци“. Казвал съм преди и отново ще повторя, за ремонтите трябва да се направи един много прецизен анализ. В София има обекти, които са изпълнени задоволително добре, но има и такива, които са провал. В този ред на мисли, ние трябва да намерим отговор на въпроса – защо в една ситуация се получава добър, а в другата – лош резултат. Ако се извърши такъв експертен анализ и се даде отговор на този въпрос, мисля, че можем да подобрим работата по отношение на благоустройството и трафика в столицата. Повтарям, че все пак намесата на някой с политически позиции в реализирането на обществени поръчки, е преекспонирано и опасно.
– Кои според Вас са най-големите проблеми относно сигурността на столицата. Как, в ролята си на общински съветник, можете да помогнете за противоборството на битовата престъпност?
– В кварталите на София, убедено мога да кажа, че сигурността е в дефицит. Тук общината трябва да се намеси чрез инструментите (общинска полиция, осветление, видеонаблюдение) да се организира една по-сигурна и спокойна среда. Не е въпрос на финанси, колкото на отговорност и залагане на приоритети. Доста усилия трябва да се положат и по линия на пътната безопасност. Пешеходните пътеки по кварталите да са в безобразно състояние, а нищо не пречи да се сформират комисии, които да минат по кварталите и районите на София и да опишат конкретно проблемите, както и мерките за решаването им. Не е трудно, изпълнимо е и общината разполага с достатъчно средства, но е необходимо желание да се действа в тази посока.
