Представители на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са поискали да влязат в Пловдивския панаир на вътрешен оглед на сградите, но им е било отказано от хора на изживяващия се като цар почетен руски консул Георги Гергов.

Информацията бе потвърдена от института пред „Сега“.

Това е станало в края на миналата година в рамките на териториалната програма, по която работи НИНКН. Тя се реализира в няколко общини и има за цел да проучи изменението в културното наследство през последните 30 години, както и да набележи нови обекти, които могат да допринасят за паметта, градската среда и идентичност.

Правят се обходи, като в тази връзка е било желанието на експертите да проучат отвътре сградите на Международното изложение. То не е Паметник на културата, но има стари идеи на граждани и политически сили да се превърне в такъв. Програмата е планирана доста преди актуалните скандали с Изложението. Пловдивският панаир е част от мащабно проучване, наред с много други обекти, за наследството през втората половина на XX век.

Отказът за достъп не е незаконен, тъй като в тази фаза допускането на НИНКН до обектите е доброволно. За това съдейства противоречивата юридическа материя, от която собствениците често се възползват, включително Георги Гергов сега. Така НИНКН е извършил единствено историческо проучване на Панаира, което се базира основно на архивни документи. Очаква се програмата да бъде представена в Пловдив до края на месеца, като най-вероятно въпросът ще бъде обсъждан отново.

Идеята Пловдивския панаир да бъде обявен за Паметник на културата бе възобновена през последните месеци основно от ДБ, покрай скандалите с опита на Гергов да увеличи контрола си в панаирното дружество до 79%. Политическата формация се притеснява, че на мястото на палатите може да се появят жилищни сгради. Но дори страховете да са напразни, различни експертни общности виждат ценност в сградите сами по себе си. Например преди 4 месеца Камарата на архитектите в България настоя за техен защитен статут, тъй като имат важно отношение към индустриалното развитие на страната.

МАНЕВРИ

Междувременно се сбъдна очакването, че Гергов ще обжалва отказа на Търговския регистър да впише апорта в „Пълдин туринвест“ на 29-те процента варненски акции от Изложението. Именно чрез този апорт бизнесменът и почетен консул на Русия ще достигне 79% в Панаира. Миналата седмица вписването бе отказано с няколко мотива, като основният бе, че оценката на акциите е от 2021 г., тоест стара.

Всичко това не вълнува Варна. Градът няма намерение нито да се отказва от апорта, нито да връща акциите от Изложението на държавата, които при второто правителство на Бойко Борисов му бяха подарени. На сесията на варненския общински съвет в четвъртък ДБ предложи да се дискутира връщането на акциите, но мнозинството на ГЕРБ не се съгласи – Варна е готова да се раздели с акциите само срещу продажба, като им иска 16 млн. лв.

В петък пък темата с апорта бе засегната в контрола спрямо министрите. В отговор на Даниел Лорер (ПП – ДБ) Никола Стоянов обясни, че министерството на икономиката прави всичко възможно да намери начини, чрез които да въздейства върху община Варна – но няма юридическа основа за такива действия, след като акциите са си общинско притежание.

Лорер предложи да се помисли в поне три посоки – недопустима държавна помощ чрез апорта, неадекватна оценка на актива, или пък недействителност заради дългия срок на неизпълнение (има се предвид неизпълненото от кмета Порттних решение на общинския съвет от 2017 г. за връщане на акциите на държавата). Стоянов отвърна, че си е записал идеите и министерството му още по-настоятелно ще потърси юридически регламенти за въздействие.