Тия дни насила направиха военния министър Тагарев герой – като здраво го наругаха заради непремерените му приказки по една американска телевизия. Той това и чакаше: мечтата на някак скалъпения тукашен евроатлантик е да го ругаят заради неговата „ситуационна“ правоверност, така той подхранва доверието на опекуните си. Ругатните му създават реноме на ЕА светец.

Поканили го за интервю в Си Ен Ен – и той наговорил разни нелепости за руското влияние в България и за нуждата от контрол върху медиите и дори върху социалните мрежи. Военен министър-цензор – направо е готов за още една ЕА нашивка. То това е и основното предназначение на повечето ни военни министри от Ерата на Прехода: да се доказват като заслужили за нашивки, другото не ги интересува. Един от тях, отдавна забравения Ненчев, в един миг на красиво откровение, направо си каза, че е „стар тъпан“.

И, може би оттогава, за нашите ЕА партньори това се оформи като най-важното изискване към кандидатите за български военен министър, всичко останало е без значение – важното е да си тъпан. Не „тъпанар“, а „тъпан“ – трябва да правим тази тънка разлика – човек, който, без да роптае, е приел, че няма нищо възвишено в неговата роля. Така че, когато сега наричат Тагарев „цензор“, той изобщо не отчита това като някаква обида. Все едно, с перце за китара да се опиташ до доведеш до еякулация дебелата кожа на тъпана. Мисия невъзможна.

Подобни хора жадуват да са герои – и колкото са по-отблъскващи за част от публиката, толкова по-добре. Сещам се за думите на Р. У. Уитакър: „Доста излагащ за американската култура е фактът, че прототипът им за герой е каубоят – един необразован, дебелашки, викториански, емигрирал селскостопански работник“.

Нашите тъпани обаче изобщо не биха се смутили от това твърдение, с подобни думи не можеш да ги нараниш.

Те нямат претенции да са ангели, това пък изобщо не ги занимава, сякаш са чели Хайне: „Управляващите скришом пият вино, а открито проповядват вода“. В тях, далеч по-интересна от всичко останало, е тъкмо скришната им страна.

И русофобията им е фиктивна, водеща е далаверата – заради нея те незабавно биха забравили всичките си „фобии“. Ако остане на такива като Тагарев, войната в Украйна ще продължи 100 години – и през всичкото това време той няма да престане да говори за „руското влияние“, което трябвало да бъде цензурирано.

Един автор сравняваше работата на героя си срещу Съветския съюз с „оглеждането на слон през нощта с джобно фенерче“ – това в годините на Студената война. Нашите са същите – знаят, че няма никаква полза от усилията им, обаче продължават да се стараят.

Друг автор твърди, че комунизмът е пропаднал, защото не отчитал „свинята вътре в нас“ – пасивният враг, дремещ в душата на всеки.

Любопитно е как съответните служби на новите ни първи братовчеди оценяват качествата на тъпаните, които оглеждат, как изчисляват коефициента им на полезно действие, доколко са наясно със свинята вътре в тях.

Говори се, че един от най-важните въпроси е, как се отнася тукашният кандидат-тъпан към доставката на отдавна платените самолети Ф -16/блок 70. Предимство получавал онзи, който не си спомнял изобщо за тази сделка. Тагарев вероятно е получил висока оценка по този въпрос.

Нещо повече, на него му е създадено и специално алиби: съпругата му е съдружник, макар и в друго дружество, със собственика на фирмата, която спечели търга за доставката на дронове за 11 милиона лева на Военното министерство. Идеята е да се заплеснем по тази афера, за да забравим съвсем измамата със самолетите Ф-16 блок. Същият ефект ще има и гюрултията около интервюто с Тагарев – така че, той с удоволствие ще приеме обвиненията, че е цензор.

Каката от Си Ен Ен, която го е интервюирала, е можела съвсем да подсили алибито му, като го пита за въпросните дронове, обаче не го е направила – но пък 11 милиона лева са си една скучна далавера, според американските стандарти, особено в сравнение с двата милиарда, които платихме за фамозните Ф-16.

Обективната публика, подразнена от цензорските амбиции на Тагарев, проявява наивност и не разбира, че хора като него искат да ги ругаят – и по този начин да бъде героизирана ЕА им фасада. Те могат да съществуват и просперират най-добре в режим на противопоставяне. Настояват да ги схващате като смъртни врагове на Русия, примерно. Но това също е една измама – те пет пари не дават за никаква Русия, а пък за русофилите още по-малко.

Всичко е камуфлаж, игра на портфейлите.

И колкото са по-опитни в това отношение, толкова повече сякаш ги ценят опекуните им. Дронове, недоставени самолети – дребни хитрини, това са трохи, в сравнение с другото, което публиката обичайно бързо забравя, ако изобщо е научила. Сега, буквално пред очите й, някои хора изпълняват заръката да докарат България до просешка тояга, за да я приджобят съвсем евтино.

Един Василев харчи като безумец, друг Василев все не може да хване двата края на въпросното безумие. Първия е финансовият министър на кирчовци Асен Василев. Другият е Николай Василев, вицепремиер и министър на икономиката, транспорта и съобщенията в коалиционното правителство на Симеон.

В отчаянието си от нахалството на съфамилника си, преди време той беше направил една „инсталация“, която в реално време показваше колко е публичният дълг на страната и колко дължи всяко българско семейство. От близо две години Николай задава един и същи въпрос на Асен: за какво са изхарчени, в края на 2021 година, за девет дни девет милиарда лева.

И все не получава някакъв смислен отговор.

В замяна на това в края на миналата 2023 година Асен В. изхарчи също толкова скоростно вече 11 милиарда лева. И никой в Сглобката не примигна дори веднъж. Според Николай В., при такива темпове на харчене, в края на мандата на Сглобката външният ни дълг ще нарасне до над 70 милиарда лева – сега е над 40 милиарда, двойно повече от наследените от ББ двайсетина. А публиката нека се звери в цензора Тагарев.

На Наполеон приписват думите – „Никога не прекъсвай врага си, когато той греши“. Тоест – не прекъсвай Асен В., докато не се налудува докрай. Грешникът е той – но кой има полза от лудостта му? В момента Бойко, главният дюлгерин на паянтовата сглобка, изчаква – независимо какво говори – най-удобният момент, за да натири кирчовци към поредната им дестинация, нищо чудно тя да се окаже и някоя руска банка; Симеон Дянков, друг русофоб, вече извъртя подобен пирует. Бойко изчаква, обаче скоро ще са му нужни доста силни диоптри, за да разчете резултата от пасивността си.

Необяснимото в този случай е овчата пасивност на Народа, той сякаш дори не се интересува, какви са намеренията на властниците: да го уморят, да го прогонят или да го ашладисат с някое друго племе.

Вече всичко е възможно – дано не му се наложи да се успокоява с твърдението на Оруел, че Животът не изпитва вина, няма съвест.

Всеки ден след обявяването на историческия ни пробив в Шенген става все по-ясно, какви шегаджии са Денков и Габриел – австрийският вътрешен министър тия дни безцеремонно спука балона, който двамката усърдно се опитват да надуят. Духачи на спукани балони. Белгийското председателство на ЕС бе също категорично: пълното ни присъединяване към Шенген изобщо не е приоритет. Но това ни най-малко не притеснява дуото духачи, напротив – сякаш настояват да ги признаем за богове на измамата. След време ще искат да ги признаем и за страдалци, жертви на русофилите.

Умберто Еко казва в последния си роман „Нулев брой“: „Зад гърба ни винаги има някой, който ни мами… Живеем в измама и ако знаеш, че те лъжат, трябва да живееш в подозрение“. Ние тук знаем, че ни мамят, но си оставаме същите доверчиви наивници. Защо? Примирили сме се, дори ни е сладко – как се случи това?

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”